Решение № 7668 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2015 г.

Решение № 7668 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7570/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Д. Е. Д. лишен от свобода в Затвора гр. Бургас против решение № 676 от 08.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1782 по описа за 2014 г. на Административен съд - Бургас в частта относно определеното обезщетение в размер на 3 400,00 лева за претърпените неимуществени вреди в периода от 08.11.2011 г. до 20.08.2014 г., като е отхвърлен искът му за обезщетение до пълния предявен размер от 36 000 лева в останалата му част. Постъпила е и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решението на Административен съд- Бургас в частта му, с която е осъдена да заплати на Д. Е. Д. обезщетение в размер общо на 3 400,00 лева за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 152,05 лева представляващи разноски по делото за първата съдебна инстанция. Релевират се оплаквания относно присъдените разноски. В касационните жалби се твърди, че решението е неправилно в обжалваните части и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са допустими за разглеждане по същество са неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби. Излагат се подробни доводи за правилност на решението в оспорените части. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и в двете оспорени по касационен ред части. С обжалваното решение Административният съд Бургас е разгледал по същество иска на Д. Е. Д. лишен от свобода в Затвора гр. Бургас срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в размер 36 000 лева за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от 08.11.2011 г. до завеждане на исковата молба - 20.08.2014 г., следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, ведно със съответната лихва от датата на постановяване на съдебното решение по делото до изплащането им. Неимуществените вреди са претендирани поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от право на минимална жилищна площ от 4 кв. м., неосигуряване на достатъчно лично пространство, засенчване на прекия достъп на дневна светлина и невъзможност за естествено проветряване на помещението, както и на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което е довело до сериозно засягане на личността и достойнството му и преживяване на страдания. По делото няма спор относно установените от съда фактически обстоятелства, въз основа на които се предявява искът. Както правилно посочил в мотивите си съдът условията, при които изтърпява наказанието си ищецът в затвора в гр. Бургас са установени в докладите на КПИ и липсват доказателства, задължението за представяне на които лежи върху затворническата администрация, за исковия период те да са различни, в посока на подобрение. В хипотеза, при която сами по себе си условията на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, представляват нарушение на задължението по чл. 3 ЕКПЧ, държавата е тази, която следва да посочи основателни причини за неизпълнение на задължението си да осигури условия, които не представляват нечовешко или унизително отнасяне. С оглед на конкретно установените факти по делото относно липсата на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода решаващия съд обосновано е приел, че килиите, в които е бил настанен Димитров, през отделните периоди, не отговарят на посочените изисквания в разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС, както и на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Правилно от материалноправна гледна точка, с оглед стандартите по приложение на чл. 3 от ЕКПЧ - забрана за изтезание, нечовешко и унизително отнасяне и юриспруденцията на ЕСПЧ, вкл. и в многобройните дела срещу България, както и с оглед установеното в пилотното дело Нешков и др. срещу България европейския съд по правата на човека на ЕСПЧ и и прак Според съда посочените разпоредби са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е правилно е приел исковата претенция за доказана по основание и до размер на определеното обезщетение от 3400 лв., а в останалата част до предявения размер - за неоснователна. Съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която "при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост". В тази връзка и с оглед характера на деянието извършено от служителите на в Затвора гр. Бургас, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се твърди и не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на неговото здраве, продължителният период на търпене на тези условия, както и практиката на българските съдилища в подобни случаи, съдът правилно и обосновано е счел, че справедливото обезщетение е в размер на 3 400 лева, за целия период. Така постановеното решение е правилно и в двете обжалвани части и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд