Решение № 1889 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2011 г.

Решение № 1889 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10202/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокатите Лилия Цоцоманска и Калина Беркова - пълномощници на Василка Владиславова Мечкарска (бащиното име в решението навсякъде е "Владимирова", но от писмените доказателства е видно, че правилното е Владиславова), против решение № 2825 от 10.06.2011 г., постановено по адм. д. № 5230 по описа за 2008 г. на Административен съд - София - град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед № РД-09-215 от 21.05.2008 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община (СО). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел първия вариант от заключението на вещото лице, докато по втория вариант - незастроената част от имота е 1045 кв. м. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се уважи жалбата. Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е правилно и законосъобразно. В хода на съдебната проверка е установено, че въз основа на действащите нормативни актове правилно е била определена застроената част от имота. Настоящият състав на Върховният административен, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София-град е бил сезиран с жалба подадена от Василка Владиславова Мечкарска против заповед № РД-09-215 от 21.05.2008 г. на кмета на район "Люлин" на СО, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрил решение № 24 по протокол № 3 от 17.10.2007 г. на назначената от него комисия. С решението комисията за имот № 3110002 к. л. 262 съгласно кадастралния план, попадащ в план за регулация на местността "Люлин-център" е определила застроената площ в северозападната част на имота по графични данни от 913 кв. м, а незастроената площ, попадаща в същата част на имота - от 591 кв. м, представляваща защрихованата в зелен цвят част от имота, по издадената скица № 24 от 2007 г., неразделна част от удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ. В мотивите на обжалваната заповед кметът е посочил, че част от имот пл. № 3110002 се припокрива с част от имот пл. № 1369, като частта на припокриването е 138. 60 кв. м. Тази част на припокриване според кмета е спорна, по която той няма правомощие да се произнесе. Според правомощието му по закон е определил застроената част от имот № 3110002. Съдът е установил компетентността на кмета да издаде оспорения административен акт, включително и компетентността на назначената от него комисия. Конституирал е останалите наследници на Владислав Младенов Иванов, като заинтересовани страни и според приетите по делото писмени доказателства - нотариални актове, включително и заключението на вещото лице - основно и допълнително е установил фактите по спора. От тях е приел за установено, че с нотариален акт № 36 от 23.05.1947 г. на Младен Иванов Бонев е признато правото на собственост върху нива от 4 200 кв. м в местността "Лозище", с. Филиповци, Софийско при описаните в него съседи. С нотариален акт № 77 от 15.08.1947 г. Младен Иванов Бонев е продал на Владислав Младенов Иванов - баща на жалбоподателката 1 100 кв. м от нивата, при описаните граници. С нотариален акт № 80 от 15.08.1947 г. Младен Бонев е продал на Милица Владимирова (Рангелова) Чакърова 1 000 кв. м от нивата. С нотариален акт № 20 от 14.12.1983 г. Милица Владимирова (Рангелова) Чакърова е продала на Стефанка Борисова Стоилова част от празното дворно място от 865 кв. м, цялото с площ от 1000 кв. м. Разликата от 135 кв. м е отчуждена за улица "391-ва". Вещото лице е дало заключението си в два варианта. Единият от тях е според приетия помощен план на основание чл. 13а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, а вторият - според кадастралния план от 1951 г. Според заключението помощния план не е съвпадал с границите на имотите, описани в представените документи за собственост. Съдът е направил справка в електронната страница на район "Люлин" и е установил приемането на кадастралните планове, което е станало с посочените заповеди след издаването на заповедта, предмет на жалбата. Жалбоподателката не е твърдяла, а такива данни не са били събрани и в хода на съдебното производство, тя или някой от наследниците на Владислав Младенов да е обжалвал помощния план. Според заключението на вещото лице в неговия първи вариант свободната от застрояване площ е била 457. 93 кв. м, докато със заповедта на кмета в необжалваната й част свободната от застрояване площ е определена от 591 кв. м. Поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя съдът е приел, че свободната от застрояване площ от имота е 591 кв. м, която правилно е определена от кмета на района, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила, като е възприел първия вариант от заключението на експерта. Съдът е изложил подробни и аргументиране мотиви защо възприема първия вариант от заключението. На първо място съдът е издирил приложимото материално право, като е приел, че спорът попада в хипотезата на чл. 13а, ал. 2 ППЗСПЗЗ. На следващо място съдът е посочил, че при наличието на помощен план не може да се разглеждат и възприемат претенциите на жалбоподателката относно положението на имота според кадастралния план от 1951 г. Неоснователно е и оплакването, че по делото няма данни за проведена процедура по чл. 13а, ал. 5 и сл. ППЗСПЗЗ. В това производство съдът не проверява редът за приемането на помощния план. Предмет на съдебен контрол е правилното определяне на застроената площ от имота. Тъй като кметът със заповедта си одобрява решението на назначената от него техническа комисия, която е помощния му орган, съдът проверява чрез заключението на вещото лице решението на помощния орган, което е одобрено с оспорената заповед. Въпросът за правото на собственост върху имота и неговите граници не могат да бъдат разрешени в междинното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, както правилно е приел и съдът. Не може да се реши и въпросът със застъпването на имота на наследодателя на жалбоподателката и този с пл. № 1369. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение