Решение № 4163 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1184 от 26.11.2023 г., постановено по административно дело 2024/2021 г. Административен съд Бургас е: 1) отменил заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас в частта по т.1, т.2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.21, т.25, т.28, т.29, т. 37, т.39 и т.40; 2) отхвърлил жалбата на Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. Демокрация 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов против заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас в частта по т.4, т. 6, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.26, т.27, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36, т.38; 3) осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на Комплексен онкологичен център ЕООД Бургас, с ЕИК 000053191, направените по делото разноски в размер на 1 397,82 (хиляда триста деветдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) лева и 4) осъдил Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. Демокрация 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов да заплати на Националната здравноосигурителна каса юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отменена заповедта за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас /РЗОК Бургас/ в частта по т.1, т. 2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.21, т.25, т.28, т.29, т. 37, т.39 и т.40 и Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати разноски по делото, е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - Бургас, действащ чрез пълномощника П. Демирева. Аргументирана е теза за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, като се претендира в тази част то да бъде отменено, а заповедта да бъде изцяло потвърдена като законосъобразна. Възведена е и претенция за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Постановеният съдебен акт е атакуван и от Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД /"КОЦ - Бургас" ЕООД/, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. Демокрация 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов, действащо чрез пълномощника адвокат Мелконян, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му до първоинстанционния съд срещу заповедта за налагане на санкции по т.4, т. 6, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.26, т.27, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36, т.38. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на Административен съд - Бургас да бъде отменено в оспорената част и да се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас в посочените части. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за частично основателни. Със заповед от 28.05.2021 г. на директора на РЗОК - Бургас, издадена на основание чл. 76, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 432, ал. 5 от Национален рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г. (НРД за МД за 20202022 г.), предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД, изпълнител на болнична медицинска помощ по индивидуален договор 020507/19.02.2020 г. с НЗОК за оказване на болнична помощ по КП и АПр, по четиридесет точки са наложени четиридесет санкции "финансова неустойка" от по 200 лв. всяка. От фактическа страна по делото е установено, че между НЗОК и "Комплексен онкологичен център - Бургас" ЕООД е сключен договор 020507/19.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. Със заповед РД-25-93/22.01.2021 г., на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и глава 20 и 21 от НРД 2020 - 2022, директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил извършване на проверка на "Комплексен онкологичен център - Бургас" ЕООД, със срок на проверката до 16.03.2021 г., вид и обхват на проверката - тематична, със следните задачи: контрол относно спазване изискванията на НРД 2020- 2022 г. и ЗЗО по отношение на дейностите за месец декември 2020 г. по Приложение 2; контрол по отчетените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП за дейност м. ноември и м. декември 2020 г. ; контрол по писма от управителя на лечебното заведение; контрол по справки от РЗОК - Бургас. Административният орган определил и лицата, които да извършат проверката - трима контрольори от отдел ДКИОД в РЗОК - Бургас. Заповедта е връчена на управителя на "КОЦ - Бургас" ЕООД на 28.01.2021 г. Проверката е извършена в периода 04.02.2021 г. - 15.03.2021 г., като резултатите от нея са описани в протокол 158/16.02.2021 г., протокол 293/09.03.2021 г., протокол 315/15.03.2021 г. и протокол 309/15.03.2021 г. Обективираните в протоколите констатации са подробно въпроизведени в мотивите на съдебното решение. За да постанови подложеното на касация решение съдът извършил преценка на приетите по делото доказателства и заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която е приел, че заповедта за налагане на санкции е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания и в административното производство по издаването ѝ не са допуснати процесуални нарушения, но в част от посочените в заповедта случаи е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 21, т. 25, т. 28, т. 29, т. 37, т. 39 и т. 40. По отношение на останалите описани в заповедта случаи по т. 4, т. 6, т. 18, т. 19, т. 20, т. 22, т. 23, т. 24, т. 26, т. 27, т. 30, т. 31, т. 32, т. 33, т. 34, т. 35, т. 36 и т. 38 от заповедта съдът е приел, че нарушенията са извършени от лечебното заведение, поради което подадената от него жалба е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче е частично неправилен. Подадената касационна жалба от директора на РЗОК Бургас срещу решението в частта, с която е отменена заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас в частта по т.1, т. 2, т.3, т.5, т.7, т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.21, т.25, т.28, т.29, т. 37, т.39 и т.40 е частично основателна. За част от посочените случаи решаващият съд е отменил оспорената пред него заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора РЗОК Бургас, поради неправилно прилагане на санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., вместо приложимата според него разпоредба на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. Това са случаите по т.т. 2, 3, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 21, 25, 39 и 40 от заповедта за налагане на санкции. По отношение на т.т. 2, 3, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 15 и 16 от заповедта е установено, че документът от извършеното ултразвуково изследване на корем и ретроперитонеум, отчетено като основна диагностична процедура, е отразено в протокол /ехограма/, на който липсва час на извършване на изследването, в нарушение на чл. 295, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г. За всяко от посочените нарушения са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Посочено е, че относно фактите не се спори между страните, като за всяка ИЗ е установено наличие на ултразвуково изследване, в чийто протокол липсва обозначение на час на извършване на изследването. Съгласно чл. 295, т. 8 от НРД 2020-2022 г. при извършване на ултразвуково изследване, вкл. и при интервенционални процедури под ехографски контрол, се изготвя и прилага в ИЗ документ "Протокол за ултразвуково изследване", който съдържа описанието на находката съгласно медицински стандарт по "Образна диагностика", име на пациента, час и дата на извършване, собственоръчно положено име и подпис от специалиста, осъществил изследването. Според първата инстанция съпоставката на чл. 295, т. 8, чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. показва, че в конкретния случай нарушението е свързано с неизпълнение на изискванията, установени за точно и пълно документиране на извършено медицинско изследване, което следва да бъде удостоверено от съответния специалист - с посочване на неговото име и подпис, име на пациента, час и дата на извършване на изследването. Първоинстанционният съд е приел, че това нарушение не е свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите, т. е. с неизпълнение на част или на целия установен алгоритъм на лечение по клиничната пътека, поради което е налице неправилна правна квалификация на нарушението и налагане на санкция при несъобразяване с приложимото материално право, без значение, че санкциите по чл. 414, ал. 3 и по чл. 416, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 са в еднакви граници. Съдът е достигнал до извод, че разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 2022 г. е неотносима към посочените случаи. По т. 17 от заповедта за ИЗ 8423 на ЗОЛ Д. Р. Д. органът е приел, че е установено нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП 141 относно документиране в хода на хоспитализацията - липса на интерпретация в ИЗ на електрокардиограмата от извършеното ЕКГ-изследване на 02.12.2020 г., за което на ЛЗ е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022, във връзка с чл. 295, т. 9 от НРД за МД 2020-2022 г. Въз основа на констатацията на вещото лице Евтимов, съдът е приел, че в случая електрокардиограмата от извършеното ЕКГ-изследване е била интерпретирана без особености и в необходимата степен на яснота, поради което не е налице констатираното от административния орган нарушение. Освен това, първостепенният съд е приел, че посочената в заповедта санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. е неприложима към конкретния случай, каквато според съда се явява разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022 г., тъй като не се касае за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, а на дейности, свързани с нейното документиране. По т. 21 от заповедта относно ИЗ 8538 на ЗОЛ Б. А. Р. е установено нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП 152 относно документиране в хода на хоспитализацията на електрокардиограмата от извършената ЕКГ-изледване на 07.12.2020 г. липсва име на пациента и собственоръчно положено име и подпис на специалиста, разчел извършеното ЕКГ изследване, с което е нарушен чл. 295, т. 9 НРД за МД 2020-2022 г. За да отмени заповедта в тази част административният съд е приел, че съпоставката на чл. 295, т. 9, чл. 414, ал. 3 и чл. 416, ал. 3 от НРД 2020 2022 г. показва, че в конкретния случай нарушението е свързано с неизпълнение на изискванията, установени за точно и пълно документиране на извършено медицинско изследване, което следва да бъде удостоверено от съответния специалист - с посочване на неговото име и полагане на подписа му, включително и името на пациента. Според съда това нарушение не е свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите, т.е. с неизпълнение на част или на целия установен алгоритъм на лечение по клиничната пътека, поради което е налице неправилна правна квалификация на нарушението и налагане на санкция при несъобразяване с приложимото материално право. По отношение на т. 25 от заповедта за ИЗ 8515 на ЗОЛ Е. И. С. наложената санкция е за нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП 241.5 - липса на задължителен реквизит в епикризата - ход на заболяването, с което е нарушен чл. 293, ал. 3, т. 10 НРД за МД 2020-2022 г.. За да отмени заповедта в тази част съдът е приел, че допуснатото нарушение е следвало да бъде санкционирано не по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020 2022, а по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020 - 2022, защото е налице неизпълнение на изискване към водената медицинска документация, а не към реда за предоставяне на болнично лечение. По т. 39 и т. 40 от заповедта относно ИЗ 90778 на ЗОЛ И. А. Г. и ИЗ 8545 на ЗОЛ Д. Т. Д. е установено нарушение на условията и реда за диагностика и лечение по КП 250.1, касаещи изискванията за документиране на изписването в епикризата, регламентирани в НРД за МД 2020-2022 г. - приложена е телерадиотерапия с използване на фотони (92.24), предприета след обсъждане на терапевтичната стратегия от общоболничния онкологичен комитет, без да се документира в издадената епикриза приложеното към ИЗ за служебно ползване задължително решение за цялостната комплексна лечебна тактика, определена от Общата онкологична комисия. Съдът е приел, че в случая съгласно заключението на изготвената от вещото лице К. СМЕ в медицинската документация липсват приложени решения на общата онкологична комисия по КПр5, поради което пристъпването към осъществените лъчелечебни процедури по съответните клинични пътеки е нарушение на нормативните документи на НЗОК и на добрата медицинска практика. Съдът също е констатирал, че от приложените в преписката ИЗ 90778 и ИЗ 8545 не се установява да са документирани решения на общата онкологична комисия, поради което е приел, че в случая констатираното от административния орган нарушение е налице. Независимо от посоченото, съдът е отменил заповедта за налагане на санкции в тези части, като е приел, че с оглед твърдяното от органа нарушение на 293, ал. 3, т. 21 от НРД 2020 - 2022 г. посочената в заповедта като приложима санкционна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. е неотносима към конкретния случай, доколкото тя се прилага при установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Съдът е счел, че приложима санкционна разпоредба е тази по чл. 416, ал. 3 от НРД, тъй като в случая е налице неизпълнение на изискване към водената медицинска документация, в частност липса на един от задължителните реквизити на епикризата, която изпълнителят на болнична медицинска помощ е длъжен да предостави на пациента при дехоспитализацията му. По отношение на посочените части от заповедта за налагане на санкции, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че описаните в заповедта деяния представляват нарушения на воденето на документацията и документооборота, а не на реда и условията за оказване на медицинска помощ. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно неправилност на изводите на съда за неправилна квалификация на извършените нарушения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че квалификацията на нарушенията и налагането на санкциите не са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Предметът на правния спор в посочените по-горе случаи е свързан с липсата на попълнени задължителни реквизити в епикризата или в други медицински документи, относно проведените изследвания на пациентите, които неправилно са квалифицирани от административния орган като нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на пациентите. Констатациите от извършената проверка сочат за ненадлежно оформяне на медицинската документация, което не попада в обхвата на цитираните в оспорената заповед за налагане на санкции разпоредби на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Липсата на установени задължителни реквизити води до извод за допуснати нарушения на изискванията за работа с медицинска документация по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, които представляват основание за прилагане на санкцията по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. Разпоредбата на чл. 295 от НРД за МД за 2020-2022 г. засяга документирането в хода на хоспитализацията, а чл. 293, ал. 3, т. 10 и т. 21 от НРД за МД за 2020-2022 г. касаят включването в съдържанието на епикризата на задължителни реквизити - ход на заболяването и описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване. В настоящия случай не става въпрос за нарушения на условията и реда на оказване на медицинска помощ, а за дейности, свързани с нейното документиране. Неправилната правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна, както правилно е приел първоинстанционният съд. Необходимо е да се посочи, че за случаите по т. 2, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 15 и т. 16 от заповедта по делото липсва медицинска документация по ИЗ. В случая доколкото основанието за отмяна от акта в тези части е неправилно приложение на санкционна разпоредба, а и няма спор между страните, относно фактите, настоящата касационна инстанция приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По т. 1 от заповедта по ИЗ 8866 на ЗОЛ М. К. М. е установено неизпълнение на изискването по КП 154, т. IV "Документиране на дейностите по клиничната пътека", 3. "Документиране на лечението", 3.3. "Документиране на следоперативните дни - в ИЗ", поради констатирана липса на декурзуси за 21.12.2020 г., 23.12.2020 г. и 25.12.2020 г. в ИЗ 8866. Установено е също така и наличие на хоспитализации по КП със застъпващи се периоди: по КП 154 за периода 21.12.2020 г. - 26.12.2020 г. в "КОЦ - Бургас" ЕООД, с ИЗ 8866 и по КП 74.1 за периода 24.12.2020 г. - 29.12.2020 г. в МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД, гр. Ямбол, с ИЗ 10375 . В мотивите на заповедта е посочено, че при хоспитализацията на ЗОЛ с ИЗ 8866 "КОЦ - Бургас" ЕООД не е осигурил на пациента непрекъснатост на болничната помощ и грижите - ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение, каквото изискване се съдържа в чл. 352, ал. 1, т. 4 от НРД 2020-2022 г. Наложена е санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 за нарушение разпоредбите на чл. 280, чл. 288, ал. 1, чл. 292, т. 10, чл. 294, ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. За да отмени заповедта в тази част първостепенният съд е приел, че е налице неяснота за какво точно се налага санкция на ЛЗ - дали за нарушаване реда на документиране на следоперативните дни в ИЗ или за неосигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижите предвид установеното застъпване на периодите на хоспитализаци в "КОЦ-Бургас" ЕООД и МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД, гр. Ямбол. Според първата инстанция в случая не се касае само за допуснато нарушение при документиране на дейностите по клиничната пътека, но и за неспазване на условията, при които НЗОК заплаща на изпълнителя на БМП за случай по КП, които условия са визирани в чл. 352, ал. 1 от НРД. Съдът е счел, че допуснатата неяснота в мотивите на оспорения акт е пречка да бъде извършен съдебен контрол за законосъобразността на тази констатация. Изводите на първоинстанционният съд са правилни. Административният орган е изложил фактически и правни основания, относими към различни хипотези, уредени в различни норми на НРД за МД 2020-2022 г., поради което е налице неяснота в мотивите на акта, ограничаваща правото на защита на неговия адресат и препятстваща ефективния съдебен контрол за законосъобразността на акта. Съдебното решение в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на т. 5 и т. 14 от заповедта за ИЗ 10487 на ЗОЛ И. А. К. и ИЗ 8417 на ЗОЛ Е. А. Р. в мотивите на акта е посочено, че е установена пълна липса на условията, посочени в т. II, 1 "Индикации за хоспитализация" по КП 68.1 и КП 74.1, за което на ЛЗ са наложени санкции "финансова неустойка" в размер на 200 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022, във връзка с чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква "б. " от НРД 2020 - 2022 г. За да отмени заповедта в тези части съдът се позовал на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Мирчев в изготвената СМЕ, съгласно което са спазени индикациите за хоспитализация по клиничните пътеки. Касаторът навежда доводи, относими към обосноваността на изводите на вещото лице за наличие на алармиращ симптом. Видно от съдържанието на КП 68.1. като индикации за хоспитализация в същата са заложени следните условия: Диагностика и предоперативно стадиране на онкологично заболяване на горния гастроинтестинален тракт при клинични, рентгенологични, лабораторни и други данни. Диагностика и лечение на: - усложнено, неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния ГИТ с "алармиращи" симптоми и един или повече от следните симптоми: анемичен синдром (доказан чрез лабораторни изследвания); диселектролитемия, доказана чрез промени в серумния Na и К; повишен креатинин и урея; - пациенти със заболявания на ГИТ и клинични и/или инструментално доказани придружаващи заболявания, алергия, прием на медикаменти, непозволяващи провеждането на диагностично-лечебните дейности в амбулаторни условия; - лечение на средна и тежка степен на малнутриция при заболяване на горния ГИТ. Според вещото лице по отношение на ИЗ 10487 на ЗОЛ И. А. К. е налице "алармиращ" симптом - повръщане и заболяване на гастроинтестиналния /стомашно-чревния/ тракт (в случая плоско-ерозивен гастрит) и кетонурия и микроалбуминурия, които не биха могли да се уточнят амбулаторно, поради което са налице индикации за хоспитализация по КП 68.1 по два от посочените критерии. Освен установеното от вещото лице наличие на усложнено, неповлияващо се от амбулаторно лечение заболяване на горния ГИТ с "алармиращи" симптоми КП изисква кумулативно и наличие на един или повече от посочените симптоми, а по втория критерий - клинични и/или инструментално доказани придружаващи заболявания, алергия, прием на медикаменти, непозволяващи провеждането на диагностично-лечебните дейности в амбулаторни условия. Наличието на такива обстоятелства не е обсъдено от експерта и от съда и е останало неизяснено по делото, поради което изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта в тази част е необоснован. Съдебното решение в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Основателно е и релевираното в касационната жалба възражение по т. 14 от заповедта, относно ИЗ 8417 за ЗОЛ Е. А. Р., за неправилно разглеждане и произнасяне от вещото лице и от съда по въпроса, относно спазването на индикациите за хоспитализация по КП 71.1, вместо по КП 74.1. Видно от т. 14 на заповедта основание за налагане на санкция на ЛЗ е констатирана пълна липса на условията, посочени в т. II, 1 "Индикации за хоспитализация" по КП 74.1, както правилно е посочено и в мотивите на съдебното решение. Въпреки това изводите в експертизата и в мотивите на съдебното решение са относно изпълнението на индикациите за хоспитализация по КП 71.1. Съдебното решение в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на заповедта, съобразно посочените в нея фактически и правни основания. Относно т. 8, т. 28 и т. 29 от заповедта по ИЗ 10504 на ЗОЛ Д. Г. Ч., ИЗ 8497 на ЗОЛ С. П. В. и ИЗ 7888 на ЗОЛ Г. М. Ч., санкциите са наложени, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022, във връзка с чл. 280 и чл. 292, т. 6б от НРД 2020 - 2022 г., поради установено неспазване на критериите за дехоспитализация, посочени в т. II, 4. "Дехоспитализация и определяне на следболничен режим" съответно по КП 69.1, КП 246 и КП 74.1. В заключението по изготвената СМЕ вещото лице Мирчев констатира, че по отношение на ИЗ 10504 на ЗОЛ Д. Г. Ч. се касае за пациент, при когото по време на колоноскопия са открити полипи на дебелото черво, единият от които е отстранен и е потвърдено хистологично, че се касае за доброкачествен такъв. Според експерта пациентът е с добър контрол на здравното състояние, видимо от лабораторните показатели и тези на АН; липсва медицински риск за дехоспитализация, тъй като няма следпроцедурно усложнение. В заключението е посочено, че диагнозата е поставена коректно, т.е. в случая са спазени критериите за дехоспитализация. По отношение на ИЗ 7888 на ЗОЛ Г. М. Ч. вещото Мирчев посочва, че и в този случай изискванията за дехоспитализация са спазени. Относно ИЗ 8497 на ЗОЛ С. П. В. от заключението на експертизата, изготвена от вещото лице Ивановска-Пенева, се установява, че и в този случай са спазени медицинските критерии за дехоспитализация. В ИЗ 8497 е отбелязано, че пациентът приключва лъчелечението без една терапия по собствено желание и е получил два броя епикризи, до което са положени три различни подписа. Спазено е изискването за завършване на КП 246 с осигуряване на минимален болничен престой от 2 дни и приложена и отчетена една основна терапевтична процедура от рубрика 92.21. Съдът е приел, че съпоставката на доказателствата по делото показва, че в описаните случаи са налице всички условия за дехоспитализация, с оглед на което лечебното заведение е било неправомерно санкционирано със заповедта на директора на РЗОК, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020-2022 г. Обстоятелството дали са спазени критериите за дехоспитализация по клиничните пътеки е от кръга на специалните знания, с които съдът не разполага, поради което е необходимо назначаването на СМЕ. Заключенията на вещите лица са възпроизведени в мотивите на обжалваното съдебно решение, но без същите да се съпоставят с конкретните основания за издаване на акта и да се формират правни изводи въз основа на тях. Съдът в нарушение на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не е обсъдил заключенията заедно с останалите доказателства по делото. В заповедта за налагане на санкции като основания за налагане на санкции по т.8, т. 28 и т. 29 е посочено неспазване на критериите за дехоспитализация по клиничните пътеки, като са изложени конкретни обстоятелства, послужили за формирането на този извод. По т. 28 от заповедта е посочено, че от ИЗ е реализирана ООД 39.6 Gy, при назначена ООД 43.20 Gy и ДОД 3.6 Gy, а от декурзус от 18.12.2020 г. лечението е приключило без една терапия по желание на пациентката: облъчването е понесла без оплаквания. Въпреки, че спорът по т. 28 е относно спазването на критериите за дехоспитализация и писмено формулирания въпрос от процесуалния представител на ЛЗ е именно по спорния въпрос, експертът е разгледал въпроса дали са спазени условията за отчитане клиничната пътека по КП 246. В заключението само са пресъздадени критериите за дехоспитализация по клиничната пътека, но липсват изводи дали същите са спазени или не. Относно т. 8 и т. 29 от заповедта съдът е споделил изводите на вещото лице, че критериите за дехоспитализация са спазени. По т. 8 като фактически основания в заповедта са посочени липсата на стабилизиране на параклинични показатели урея, креатинин, АСАТ, АЛАТ на 23.2.2020 спрямо същите показатели при хоспитализацията на пациента, както и липсата на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. По т. 29 в мотивите на заповедта е посочено, че от проведените клинико-лабораторни изследвания на 10.11.2020 г. и на 14.11.2020 г. е налице отклонение в показатели CRP, ALAT, ASAT, СУЕ, а видно от декурзуси на 12.11.2020 г., 13.11.2020 г. и 14.11.2020г. пациентът е бил фебрилен. Според органа по т. 29 също така липсва медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилизиране на състоянието (клинични/параклинични) и изпълнение на едно или повече от посочените в т. II.4 на КП условия. Нито едно от посочените установявания на адм. орган не е проверено и не е обсъдено от експерта, а в заключението не са обсъдени и доказателствата по делото. Съответно такива пропуски са налице и в мотивите на съдебното решение. С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора са останали неизяснени при посочените три случая, поради което с решението в тази част следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По т. 37 от заповедта, относно ИЗ 8411 на ЗОЛ Е. А. Х. санкцията е наложена на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020 - 2022 г., във връзка с чл. 280 и чл. 292, т. 6, буква "б. " от НРД 2020 - 2022 г. поради неизпълнение на т. II, 2. "Диагностично-лечебен алгоритъм" по КП 74.1, поради неизвършване на КТ и/или МРТ на корем, които се извършват при показания. От заключението на изготвената от д-р Мирчев СМЕ се установява, че в този случай са извършени всички диагностични и лечебни процедури съгласно лечебно-диагностичния алгоритъм на КП 74.1. Според вещото лице допълнително са направени долна ендоскопия и вливане на 2 лечебни вещества - "квамател и но-шпа". Според стандарта на КП 74.1 при заболяване на жлъчния мехур, с каквато диагноза е изписан пациентът, е достатъчно да се извършат четири диагностични процедури - кръвна картина, биохимия, урина, ЕКГ и една образна диагностика /абдоминална ехография/. Експертът посочва, че на пациента са били извършени повече от минимално изискуемите диагностични и терапевтични процедури за оптималното му изясняване и лечение. За да отмени заповедта за налагане на санкции в тази част съдът, въз основа на констатациите по приетата и неоспорена от страните експертиза, е приел, че в случая на пациента са проведени всички основни и допълнителни диагностични процедури, с което е изпълнен ДЛА на КП, респ. не е налице констатираното от административния орган нарушение. Нито вещото лице, нито съдът обаче се обсъдили и изяснили спорния въпрос, досежно необходимостта от КТ и/или МРТ на корем в процесния случай и дали същите са извършени. И в тази част решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Подадената от Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД касационна жалба, с която е оспорена частта на съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на КОЦ Бургас ЕООД против заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК Бургас в частта по т.4, т. 6, т.18, т.19, т.20, т.22, т.23, т.24, т.26, т.27, т.30, т.31, т.32, т.33, т.34, т.35, т.36 и т.38, е частично основателна. По отношение на т. 4 от заповедта органът е приел, че при хоспитализация с ИЗ 8492 на ЗОЛ Т. В. Й. в Отделение по онкогастроентерология от 04.12.2020 г. до 07.12.2020 г. е налице нарушение в условията и реда за диагностика и лечение по КП 68.1 - към Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (Бл. МЗ-НЗОК 7) не е приложен амбулаторен лист от извършения преглед на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, с което са нарушени разпоредбите на чл. 289, ал. 3 и ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г. Правилно съдът е приел за неоснователна подадената жалба в тази част. За да достигне до този извод съдът е счел за недоказано наведеното и пред настоящата инстанция твърдение за издаден амбулаторен лист в електронен вид, който е наличен само в електронната система на лечебното заведение, като доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени от страна на лечебното заведение, чиято е доказателствената тежест за доказване на това обстоятелство. Следва обаче да се посочи, че обсъдените от съда норми на чл. 289, ал. 7 и на чл. 206а, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. са създадени с измененията в НРД за МД 2020-2022 г., обнародвани в ДВ, бр. 37 от 2022 г. и са в сила от 17.05.2022 г., т.е. към момента на извършване на нарушенията и на издаване на заповедта за налагане на санкции същите не са били част от действащото право и не са приложими в случая. Независимо от посоченото, доколкото по делото не са приложени доказателства за изпълнение на задължението на ЛЗ по чл. 289, ал. 3 и ал. 4 от НРД за МД за 2020-2022 г. за приложен към медицинската документация на пациента амбулаторен лист, което е установено и от вещото лице по назначената СМЕ, заповедта за налагане на санкции в частта по т. 4 е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна, както правилно е приел и административният съд. Съдебното решение в тази част е правилно, поради което следва да бъда оставено в сила. По т. 6 от заповедта нарушението се свежда до неспазване на критериите за дехоспитализация по Клинична пътека 69.1, като видно от ИЗ 8711 на ЗОЛ И. С. П. липсва стабилизиране на параклинични показатели - ГГТ и серумна глюкоза при дехоспитализацията на 17.12.2020 г. спрямо същите показатели на 15.12.2020 г., както и липсва медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Съдът е обосновал извода си за неоснователност на подадената жалба в тази част със заключението на вещото лице за неспазване на критериите за дехоспитализация по клиничната пътека, тъй като предвид недоуточняването на откритият при колоноскопията непроходим участък според вещото лице не е осигурена коректна диагноза на пациента, каквото условие за дехоспитализация е предвидено в КП. Изложеното в касационната жалба възражение, че представените писмени доказателства опровергават заключението, е неоснователно и недоказано, а другият наведен от касатора аргумент, че дори при завишени стойности на кръвната захар не се налага задължително медицинско лечение, не е относим към посочения по-горе извод на вещото лице за неизпълнение на изискването на клиничната пътека за осигуряване на коректна диагноза. Съдебното решение като правилно в тази част следва да бъда оставено в сила. По отношение на точки 18, 19, 20, 22, 30, 31, 32 и 34 от заповедта административният орган е счел, че е налице неизпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека (КП 147, 149 и 152), поради липса на контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания, извършени до края на болничния престой на пациентите, което е нарушение на чл. 280 и чл. 292, т. 6, б. б от НРД за МД 2020-2022г. Съдът е отхвърлил възраженията на лечебното заведение, че в алгоритъма на КП не е посочено какви точно изследвания следва да бъдат направени и че се касае за указание, оставено на преценката на лекуващия лекар, а с оглед на това липсва и задължение да се правят такива изследвания и не е налице основание за налагане на санкция. Първостепенният съд е преценил, че от административна преписка и заключението на изготвената и приета СМЕ се установява липсата на отразени назначени и изпълнени контролни клинико-лабораторни изследвания до края на болничния престой, така както е регламентирано в ДЛА на клиничните пътеки, като такива изследвания са извършени единствено при постъпване на пациентите в болничното заведение, поради което не са изпълнени всички изисквания на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничните пътеки и същите следва да бъдат приети за незавършени. Констатациите на административния орган не са оборени от оспорващото дружество. В структурата на клиничните пътеки, раздел II, т. 2 Диагностично-лечебен алгоритъм е предвидено задължение за изпълнителя на болнична помощ да извърши контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания до края на болничния престой на пациента, което в случая не е сторено. Това изискване е задължително според алгоритъма на КП 147, 149 и 152 и ако същото не бъде спазено, клиничната пътека се счита за незавършена. Указанията посочват крайния момент до който следва да бъдат извършвани контролните изследвания, разграничавайки го от другите посочени срокове за вземане на биологичен материал за изследвания и за образни изследвания. Липсата на фиксиран конкретен момент, към който контролните изследвания следва да бъдат осъществени и непосочване на конкретни контролни клинико-лабораторни и/или образни изследвания, които да бъдат извършени, обаче не освобождава лечебното заведение от задължението му, закрепено в ДЛА на КП. В тази връзка следва да бъде изтъкнато и че за разлика от други случаи в конкретните КП това изискване не е предвидено като забележка в ДЛА, както и не е изрично посочено, че провеждането на изследванията е по преценка на лекаря. Съдебното решение в тази част е правилно, поради което следва да бъда оставено в сила. По т. 23 от заповедта санкцията е наложена поради установен пропуск при работа с първичен медицински документ - Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и липса на задължителен реквизит - Основна (водеща, окончателна) диагноза и код по МКБ 10, относно ИЗ 10473 на ЗОЛ Д. С. Н.. За да отхвърли подадената жалба като неоснователна съдът е приел, че в случая не са спазени разпоредбите на чл. 385, ал. 1 и чл. 389 от НРД 2020 - 2022 г., като императивният характер на последната обуславя и задължението на лечебното заведение за вписване на всички необходими реквизити включително и този за основната диагноза, с която се изписва пациентът. Според първоинстанционният съд нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 380 и чл. 385, ал. 1, чл. 389 от НРД МД 2020-2022 г. и правилно по отношение на него е приложена санкционната норма на чл. 416, ал. 3 НРД МД 2020-2022 г. По т. 24, 26 и 27 от заповедта санкцията е наложена поради установено нарушение при работа с първичен медицински документ "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7), като в част IV "Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара/ЛЗ за извънболнична помощ легла пациент" не са вписани придружаващите заболявания на ЗОЛ М. Я. С. (хоспитализирана с ИЗ 8704) и ЗОЛ Д. П. П. (ИЗ 8450). По отношение на ИЗ 90780 на ЗОЛ Ф. Ф. М. е установено, че в част IV към бл. МЗ-НЗОК 7 не е вписана терапевтична процедура - код по МКБ 9КМ, извършена по време на болничния престой и изискваща се за завършеност на КП 246. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че посочените реквизити са задължителни и са част от изрично посочени данни, които следва да бъдат записани в направлението за хоспитализация, като описаните нарушения са правилно квалифицирани от органа и по отношение на тях правилно е приложена санкционната норма на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. Относно случаите по т. 23, т. 24, т. 26 и т. 27 от заповедта за налагане на санкции настоящата касационна инстанция приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 152, ал. 4 от АПК. В представената по делото административна преписка изцяло липсват медицинските документации по ИЗ 10473 на ЗОЛ Д. С. Н., ИЗ 8704 на ЗОЛ М. Я. С., ИЗ 8450 на ЗОЛ Д. П. П. и ИЗ 90780 на ЗОЛ Ф. Ф. М.. Представянето на непълна административна преписка, представлява неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 2 АПК, което процесуално нарушение е следвало да бъде отстранено по реда на чл. 152, ал. 4 АПК. Първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира непълнотата в административната преписка и да даде указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК и да представи преписката в нейната цялост, каквито процесуални действия не са предприети от негова страна, в резултат на което съдът се е произнесъл по оспорването в тази му част при липса на доказателства, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до необоснованост на съдебното решение. Съдебното решение в тази част следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу оспорената заповед в съответните ѝ части след като изиска и събере относимите доказателства. Относно т. 33 от заповедта относно ИЗ 7068 на ЗОЛ Д. Р. Д. санкцията е наложена поради установено неизпълнение на изискването на т. II, 3. "Поставяне на окончателна диагноза на КП 152 - хистологично изследване не е извършено и окончателната диагноза е некоректно поставена. За да отвърли подадената жалба съдът е посочил, че в т. II "Индикации за хоспитализация и лечение", т. 3 "Поставяне на окончателна диагноза" на КП 152 изрично е регламентирано, че при онкологичните случаи окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза, с определяне на степен на малигненост (стадий на тумора по TNM-класификация), което в процесния случай не е сторено. От приложената административна преписка в ИЗ 7068 първостепенният съд не е установил наличие на отразено и извършено хистологично изследване. В касационната жалба възражения и доводи срещу съдебното решение в тази част изцяло липсват, а изводите на съда са правилни и обосновани, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По т. 36 и 38 от заповедта относно ИЗ 7560 на ЗОЛ И. Ю. Ю. и ИЗ 8672 на ЗОЛ Е. А. Х. санкциите са наложени поради неизпълнение на т. II, 1."Индикации за хоспитализация" на КП 241.5. В мотивите на решението съдът е посочил, че от заключението на вещото лице К., се установява, че по отношение ИЗ 7560 пациентът е хоспитализиран за осъществяване на образно изследване магнитнорезонансна томография (МРТ) поради съмнение за чернодробни увреди (лезии), но без каквито и да е доказателства за онкологично заболяване, като в случая липсват индикации за прием по КП 241.5, предназначена за пациенти с предварително диагностицирани злокачествени солидни тумори или кръвни болести. Според вещото лице и пациента по ИЗ 8672 е хоспитализиран за осъществяване на същото изследване, но без доказателства за онкологично заболяване, поради което приема, че индикациите за прием по КП 241.5 също не са изпълнени, доколкото тази КП е предназначена за пациенти с предварително диагностицирани злокачествени солидни тумори или кръвни болести. В т.II "Индикации за хоспитализация и лечение", т. 1 "Прием и изготвяне на диагностично-лечебен план" към КП 241.5 е посочено, че при прием по тази клинична пътека се предвижда осигуряване на диагностични изследвания за стадиране и рестадиране при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания. Според първоинстанционния съд в условията на клиничната пътека ясно е регламентирано, че за да се предприеме лечение по нея пациентите следва да имат установени тумори и/или хематологични заболявания, докато в случая вещото лице дава заключение за липса на онкологични заболявания на ЗОЛ, поради което съдът е достигнал до извод за липса на индикации за хоспитализация и лечение по КП 241.5. Видно от съдържанието и изискванията на КП 241.5 "Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания с МРT при лица над 18 години" клиничната пътека включва диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги, предоставяни на задължително здравноосигурени лица със заболявания по МКБ-10: Z 08.2, Z08.7 и основни заболявания С00 - С97, D00-D09, D37-D48, като в т. II. 1 са посочени индикациите за хоспитализация, включващи осигуряване на диагностични изследвания за стадиране и рестадиране при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания и оценка на туморния терапевтичен отговор след проведено лечение в съответствие с утвърденото фармакотерапевтично ръководство по медицинска онкология и клинична хематология. В мотивите на заповедта и относно двата случая е посочено, че видно от проведено МРТ изследване не се касае за злокачествено новообразувание и липсват данни за мета в черен дроб. Вещото лице К. също е приело, че в тези случаи хоспитализирането на ЗОЛ е хоспитализирано за осъществяване на образно изследване МРТ, поради съмнение за чернодробни увреди (лезии), но без никакви доказателства за онкологично заболяване, като експертът е достигнал до извод за липса на индикации за хоспитализация. Тези изводи не се оборени по надлежния ред. Изложените в касационната жалба твърдения за наличие на такива индикации не са конкретизирани и не са подкрепени от доказателства. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По т. 35 от заповедта относно ИЗ 7326 на ЗОЛ И. Ю. Ю. санкцията е наложена поради неизпълнение на т. II, 2. "Диагностично-лечебен алгоритъм" на КП 74.1, поради неизвършване на КТ и/или МРТ на корем и МРТ на бял дроб и медиастинум, които се извършват при показания, както и непотвърждаване на диагнозата метастатичен черен дроб. В мотивите на решението е посочено, че от заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице Мирчев, се установява, че пациентът е с ехографски данни за вторични лезии (метастази) в черния дроб от неясно първично огнище. Според вещото лице в този случай е необходимо провеждане на гастроскопия и колоноскопия за изключване или потвърждаване на първичен тумор на стомаха и дебелото черво, т.е. необходимо е провеждане на други изследвания освен абдоминалната ехография за потвърждаване на диагнозата. В т.II, 2. "Диагностично-лечебен алгоритъм" на КП 74.1 е посочено, че при показания от ехография/КТ на корем, бял дроб и медиастинум се назначават допълнителни изследвания. В мотивите на заповедта е посочено, че видно от предходната хоспитализация са налице ехографски данни, суспектни за метахепатис. Във връзка с наведеното от касатора възражение следва да се посочи, че според заключението на вещото лице необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания на пациента е с оглед изключването или потвърждаването на първичен тумор на стомаха и дебелото черво, доколкото не е установено първичното огнище за вторичните лезии (метастази) в черния дроб, което е било необходимо за потвърждаване на диагнозата. Тези изводи не са оборени и правилно са кредитирани от съда. Правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд, че нарушението на ДЛА на клиничната пътека е налице, като същото правилно е квалифицирано и по отношение на него правилно е приложена санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от НРД. Съдебното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. Предвид горното, настоящата касационна инстанция намира, че в първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по отношение на съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Комплексен онкологичен център Бургас ЕООД, с ЕИК 000053191, със седалище и адрес на управление в град Бургас, бул. Демокрация 86, представлявано от управителя д-р Х. Бозов, против заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК Бургас в частта по т.23, т.24, т.26, т.27 и в частта, с която е отменена заповед за налагане на санкции РД-25-959/23.06.2021г. на директора на РЗОК Бургас в частта по т. 5, т. 8, т.14, т. 28, т. 29 и т. 37, което е основание за отмяна на съдебно решение по чл. 209, т. 3, пр. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението следва да бъде отменено и в обжалваната част на присъдени разноски, с която Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Комплексен онкологичен център ЕООД Бургас, с ЕИК 000053191, направените по делото разноски в размер над 1 036,6 лв. (хиляда тридесет и шест лева и шестдесет стотинки), изчислени съразмерно на уважената част на жалбата, до присъдения от първоинстанционния съд размер. Другият касатор не е оспорил решението в частта на присъдените разноски. В останалата част съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частта на съдебното решение, която е отменена и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд, при новото разглеждане на делото съдът следва да предприеме процесуални действия за попълване на административната преписка с липсващите медицински документи и на основание чл. 152, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК да изиска от административния орган да представи цялата преписка по издаването на оспорения административен акт в съответните му части. Съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, включително чрез използване на специални знания на вещо лице, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. За направените разноски пред настоящата инстанция във връзка с отменената част на съдебното решение произнасяне дължи първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. С оглед неоснователността на касационните жалби в останалата им част разноски за производството пред настоящата инстанция не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предл. първо и предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,