Решение № 50011 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2022 г.

Решение № 50011 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 7328/28.01.22 на С. К. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 12/6.01.22 по г. д. № 2202/21 на ОС Пловдив за отхвърляне на предявен от нея срещу ЧСИ Б. Г. А. иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ за сумата 219 лв. претърпени имуществени вреди. Сочи се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителката-депозирани от нея жалби до Камарата на ЧСИ и до Инспектората на МП за продължаващи незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ /изразяващи се в отново направени от нея разноски по жалби пред Окръжен и Апелативен съд П., засягащи незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ - аналогични на тези по и. д. № 1114/19/, изпратени по куриер и входирани на 12.01.22 г. – по които са образувани преписки и се извършват проверки. Ответната страна ЧСИ Б. Г. А. оспорва молбата; претендира разноски. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение е прието, че доколкото се твърди, че претендираната имуществена вреда съставлява разноски, а увреждащото действие - прекратяване на изпълнителното производство поради пълно изпълнение, безспорно ищцата е направила разход 219 лв. за държавни такси за обжалване; той, обаче, не представлява разноски по изпълнението, а разходи, свързани с упражняване пред съд на правото й на защита срещу незаконосъобразни според нея действия на ЧСИ; нито една от предявените жалби не е била уважена; поради това и претендираните от С. С. в рамките на тези производства разноски не са й били присъждани от съответния съд, разглеждащ жалбите; при тези обстоятелства не е налице фактическият състав на чл. 74 ЗЧСИ за ангажиране на отговорността на ЧСИ за вреди от незаконни негови действия. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303- чл. 304 ГПК /т. е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителката е изчерпала възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл. 303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява /т. е. под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение; фактите трябва да са нови – т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо; те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно/. При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, става ясно, че цитираните жалби до Камарата на ЧСИ и Министерството на правосъдието, подадени от самата молителка след приключване на съдебното производство и входирани на 12.01.22 г. /с които се оплаква от действията на ЧСИ/, както и междувременно получените отговори по тях - че в резултат на извършената проверка е установено, че няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител /с депозираните пред ЧСИ молби е искано извършване на действия, които не са посочени като способи в изпълнителния процес (да се възложи имот на взискателя без провеждане на публична продан), мотивираните разпореждания на ЧСИ и определенията и решенията на съда показват невъзможността исканията да бъдат изпълнени, тъй като са незаконосъобразни, а съдебният изпълнител е направил всичко възможно да събере дължимата сума/, съответно, че не са констатирани нарушения по движението на делото и в действията на ЧСИ /изпълнителните действия са извършвани съобразно разпоредбите на ГПК, действията на ЧСИ са обжалвани по предвидения ред и всички жалби са оставяне без разглеждане или без уважение, твърденията в жалбите не се подкрепят от гореизложеното и от документите/ не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно твърдяното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят 500 лв. разноски за платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,