Решение № 50274 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2022 г.

Решение № 50274 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна Вълдобрева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Н., чрез пълномощника адв. Д. М., против решение № 57 от 09.03.2022 г. по въззивно гр. дело № 47/2022 г. на ОС-Монтана, с което след отмяна на решение № 260444/17.12.2021 г. по гр. дело № 2253/2020 г. на РС-Монтана упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете З. С. Т. е предоставено на бащата С. Т. Н., постановено е местоживеенето на детето да е при бащата в [населено място] и е определен режим на лични контакти между майката и детето. С определение № 50722 от 11.10.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Монтана, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставени от касаторката, обусловили изхода на спора въпроси, уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция- т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС: за задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка; за критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството по спор за упражняване на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето. На 02.12.2022 г. от С. Т. Н. и А. Д. Н. е постъпила молба с искане производството по делото да бъде прекратено и да бъде обезсилено въззивното решение на ОС-Монтана, тъй като страните са постигнали споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете, одобрено от съда, на основание чл. 127, ал. 1 СК. Представено към молбата е решение № 502/01.12.2022 г. по гр. дело № 2652/2022 г. на РС-Монтана, с което е утвърдено постигнатото между молителите С. Т. Н. и А. Д. Н. споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на З. Н. е предоставено на майката, местоживеенето на детето е при майката в [населено място] и е определен режим на лични контакти между бащата и детето. На 12.12.2022 г. в предоставения от съда срок е постъпила молба от А. Д. Н., чрез пълномощника адв. Д. М., в която касаторката заявява, че поддържа направеното с молбата от 02.12.2022 г. искане за прекратяване на производството и обезсилване на въззивното решение, поради постигнатото между страните споразумение, одобрено от РС-Монтана. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по така направеното искане намира следното: По настоящото дело и по гр. дело № 2652/2022 г. е налице пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита, независимо, че страните С. Т. Н. и А. Д. Н. участват в различно процесуално положение по всяко от делата. С предявения иск по гр. дело № 2253/2020 г. пред РС-Монтана и с молбата по чл. 127, ал. 1 СК, по която е образувано гр. дело № 2652/2022 г. на РС-Монтана се цели идентичен резултат - предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете З. Н., определяне на местоживеенето на детето и на режима на лични контакти с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, който е постигнат с влязлото в сила решение по гр. дело № 2652/2022 г. на РС-Монтана. За наличието на положителните процесуални предпоставки, както и за липсата на отрицателните такива съдът следи служебно не само към момента на предявяване на иска, но и към момента на постановяване на решение по съществото на спора. По-късното появяване на отрицателна процесуална предпоставка, каквато в случая е забраната за пререшаване на спора - чл. 299, ал. 2 ГПК, погасява правото на иск, поради което се явява пречка за развитието на процеса. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството пред ВКС да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО