Решение № 4739 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2204/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Н., с постоянен адрес в гр. Варна, срещу решение 22547/06.11.2024 г. по адм. дело 6659/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение ЛДЖ - 24 - 5/13.06.2024 г. на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) и е осъден Н. да заплати на ИВСС разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяна на решението, отмяна на решението на административния орган и връщане на преписката със задължителни указания за прилагане на закона. По делото е постъпила и частна жалба на Н. А. Н. срещу определение 908/09.01.2025 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и изменение на решението в частта за разноските, като бъде отменено осъждането му да заплати разноски на ИВСС. Ответникът по касационна и частна жалба - инспектор в ИВСС, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и не взима становище по частната жалба. Ответникът по касационна жалба - Окръжен съд - Варна, в писмено становище иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е било решение ЛДЖ - 24 - 5/13.06.2024 г. на инспектор в ИВСС, с което е отхвърлена жалбата Н. срещу действията на Окръжен съд - Варна като администратор на лични данни, изразяващи се в разкриване на лични данни на жалбоподателя по ч.гр.д. 1680/2022 г. по описа на ОС - Варна. АССГ е посочил, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при постановяването му не са допуснати нарушения на административно - процесуалните норми. За да формира извод за съответствие на решението на инспектора в ИВСС с приложимото материално право, АССГ е посочил, че в административното производство е установено, че при постановяването на определение за допускане на правна помощ по ч.гр. д.1680/2022 г. ОС - Варна е вписал в него личните данни на Н. - три имена и ЕГН, вместо на частния жалбоподател по делото В. Н., след което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка с друго определение, в което са посочени личните данни на частния жалбоподател. Достъп до данните на Н. извън съдебната администрация е получил единствено назначеният служебно адвокат след като му е изпратен препис от първото определение за назначаването му. АССГ е посочил, че спорът по делото е дали с изпращането на препис от определението с личните данни на Н. на служебно назначения адвокат, ОС - Варна в качеството си на администратор на лични данни е допусал нарушение при обработването на личните данни. АССГ е приел за законосъобразен извода на инспектора в ИВСС за липса на незаконосъобразно разкриване на лични данни на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ (ЗПП) съдът назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител. Личните данни на Н. са били събрани в съответствие с чл.6, пар.1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 по други дела, по които същият е бил страна, поради което съдебните служители на ОС - Варна са имали достъп до тях. Служебно назначеният адвокат, получил достъп до личните данни на Н., е имал пълен достъп до делото по силата на това си качество. Освен това съгласно чл.31, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната само въз основа на качеството си на адвокат. Посочено е, че съдебните актове се публикуват в общодостъпната информационна система на съдилищата със заличени лични данни на страните, поради които личните данни на Н. не са разпространени при публикуването на акта в информационната система. Решението е правилно. Инспекторът в ИВСС не е констатирал достъп до личните данни на Н. от други лица освен съдебните служители и служебно назначения адвокат. Н. не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си за достъп от страна по делото до личните му данни при запознаване с последното на хартиен носител, обстоятелство, за което върху него пада тежестта на доказване. С определение 12035/16.07.2024 г. докладчикът по делото надлежно е указал разпределението на тежестта на доказване, като препис от определението е връчен на Н. на 23.07.2024 година. Като не е доказал твърденията си за достъп на трети лица до данните му, същият е понесъл последиците от недоказване на твърденията си, поради което е неоснователно оплакването му за неправилна преценка на АССГ, че лицето В. Н. - страна по ч. гр. дело 1680/2022 година не е е имало достъп до личните данни на Н.. Предвид изложеното в съответствие с материалното право АССГ е приел, че личните данни на Н. са били достъпни само на назначения адвокат, който на законно основание е имал качеството на получател на лични данни по смисъла на чл.4, т.9 от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба на Н. е допустима, като подадена в срок, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, АССГ е посочил, че инспектор в ИВСС е представляван от служител с юридическо образование, който в открито съдебно заседание е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение, поради което и предвид изхода на делото, следва да бъде присъдено такова възнаграждение. Определението е правилно. Правилно съдът е преценил, че след като ГПК дава възможност за процесуално представителство, осъществено, както от юрисконсулти, така и от служители с юридическо образование, то при изход на делото в полза на представлявания от служител с юридическо образование също се дължи юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл.144 АПК. В случая от значение е, че за страната е осъществено процесуално представителство по пълномощно от служител с юридическа правоспособност, който няма качество на адвокат и не му се дължи адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното обжалваните решение и определение като правилни следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение