Решение № 16230 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2011 г.

Решение № 16230 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10786/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Александър Наков Чакмаков, срещу решение по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) № 11-5/2011 г. от 30.06.2011 г. на министъра на околната среда и водите. С жалбата се излагат доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е нарушен основен принцип, установен от АПК - принципът на равенство. Налице били несъответствия между посочените в атакуваното решение съображения и фактическата и правна обстановка. Актът бил издаден в противоречие с нормите на чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и на чл. 22 и чл. 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Посочва също, че Висшият експертен екологичен съвет е заседавал в незаконен състав, както и че не е спазена процедурата, съгласно утвърдения Правилник за функциите, задачите и състава на ВЕЕС. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, юрк. Цветков и юрк. Антонова, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - кметът на община Сливница, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - кметът на община Костинброд, изразява мнение за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира жалбата като подадена в законния срок от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт за процесуално допустима. С обжалваното решение министърът на околната среда и водите не е одобрил инвестиционно предложение за "Добив и първична преработка на строителни материали - варовици от находище "Кошарите", гр. Сливница, община Сливница и с. Опицвет, община Костинброд, област Софийска". В мотивите е изложено, че предложената от възложителя алтернатива, оценена в доклада за оценката за степента на въздействие (ОСВ), при която добивът ще се осъществява само в "Участък 1" ще доведе до значително увреждане и/или унищожаване на природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона "Драгоман", което е основание съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС да не се одобри осъществяването на инвестиционното предложение. Тъй като цялата концесионна площ на находище "Кошарите" попадала в границите на защитена зона "Драгоман", при така заявените и оценени в документацията по ОВОС и по ОС параметри, не съществували други възможни начини за осъществяване на ИП, което съгласно чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОВОС също било основание да не се одобри реализирането му. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД е инициирало процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционно предложение за "Добив и първична преработка на строителни материали - варовици от находище "Кошарите", гр. Сливница, община Сливница и с. Опицвет, община Костинброд, област Софийска" пред МОСВ с уведомление вх. № НСЗП-276/1.02.2010 г. В отговор от 24.02.2010 г. министерството е уведомило дружеството, че инвестиционното му предложение (ИП) попада в обхвата на т. 36 от Приложение № 1 на ЗООС, поради което подлежи на задължителна ОВОС и компетентният орган е министърът на околната среда и водите. Уведомява също, че процедурата по ОВОС ще се проведе по реда на § 86 от ЗИД на Закона за подземните богатства (ЗПБ). Министърът е указал и следващите действия, които да се осъществят от възложителя, а именно: да осигури изработването на задание за обхвата и съдържанието на ОВОС, съгласно изискванията на чл. 95, ал. 2 от ЗООС и чл. 10 от Наредбата за ОВОС, като предмет на оценката да е цялостното намерение; да проведе консултации по заданието с компетентните органи по околната среда; да възложи изготвянето на доклад за ОВОС. Органът е указал също, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата за ОС, ИП подлежи на оценка за съвместимостта, а на основание чл. 39, ал. 5 от същата наредба - и на оценка за степента на въздействие върху защитената зона. На 5.03.2010 г. "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД е внесло за становище Задание за обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС, на което на 14.04.2010 г. министърът е отговорил с писмо с конкретни изисквания за подробна информация и оценка, които трябва да съдържа доклада за ОВОС. На 18.06.2010 г. възложителят е внесъл коригирано задание, нетехническо резюме, доклад за ОВОС и доклад за ОСВ. С писмо от 2.08.2010 г. докладите за ОВОС и ОСВ са оценени с отрицателна оценка. На 15.10.2010 г. възложителят внася нетехническо резюме и доклад за ОВОС с приложен доклад за ОСВ, а на 26.11.2010 г. внася и допълнен и преработен доклад за ОСВ. На 23.12.2010 г. е внесен и окончателния вариант на допълнения и преработен доклад за ОСВ. С писмо на МОСВ от 2.03.2011 г. докладите за ОВОС и ОСВ са оценени с положителна оценка. След окомплектоване на цялата преписка е проведена и процедура по обществено обсъждане. Като резултат от нея са постъпили множество мнения, жалби и възражения, които са приложени към преписката. Докладът по ОВОС и всички материали от проведената процедура по ОВОС са разгледани от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС). В резултат съветът дава отрицателна оценка на доклада за ОВОС и на доклада за ОСВ. Въз основа на решението на ВЕЕС министърът на околната среда и водите е издал оспореното решение, с което не е одобрил осъществяването на ИП за "Добив и първична преработка на строителни материали - варовици от находище "Кошарите", гр. Сливница, община Сливница и с. Опицвет, община Костинброд, област Софийска". При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. При постановяване на решението обаче министърът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, които съставляват основание за отмяната му. Основателен се явява доводът на жалбоподателя за немотивираност на административния акт. Докладът за оценката за степен на въздействие като част от доклада за ОВОС дава заключение за средно по степен отрицателно въздействие върху предмета на опазване на защитена зона "Драгоман", както и заключение за незначително отрицателно въздействие върху същата при реализацията на алтернатива "Участък 1". Тези заключения не са били предмет на обсъждане на заседанието на ВЕЕС и не са били взети предвид при вземане на оспореното решение. Не става ясно защо административният орган е издал решението си като напълно е изключил констатациите от ДОСВ. На заседанието на ВЕЕС единствено на въпрос на председателстващата заседанието зам. министър Е. Манева към члена на ВЕЕС А. Ковачев дали изразява несъгласие със заключенията на експертите, той отговаря, че се съмнява в компетентността им и в извършената от тях оценка за съвместимостта, но не дава никакви конкретни доводи, с които да аргументира тази своя позиция. Не са обсъдени и предложените, както в ДОВОС, така и в последствие нови смекчаващи и ограничителни мерки, целящи намаляване на степента на отрицателно въздействие върху защитената зона. Предложените нови мерки са били приети от съвета за нова информация, част от ново инвестиционно предложение, която не е част от документацията и съответно не подлежи на обсъждане. Действително е постъпило предложение от възложителя за намаляване на добивната площ, за което правилно ВЕЕС е приел, че се явява ново ИП и за него следва да се проведе нова процедура. Предложените ограничителни мерки обаче, са се отнасяли до вече оцененото ИП и е следвало да бъдат разгледани при отлагане на заседанието на съвета и ново обсъждане, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Правилника за функциите, задачите и състава на ВЕЕС. На следващо място, сочените в оспорвания акт проценти, с които ще се увредят при реализация на ИП съответните местообитания са зададени като процент от общата площ на местообитанието, но не става ясно тази процентна загуба за какъв период от време ще бъде нанесена - за всяка година от разработването на проекта или за целия концесионен период от 25 години. Всичко това води до извода, че законовите разпоредби са приложени чисто формално, като са използвани избирателно подбрани констатации, без да се обсъди защо едни от тях се приемат, а други не. Решението по ОВОС е инструмент за осъществяване на превантивен контрол срещу замърсяването на околната среда. Основната цел на закона е чрез доклада за ОВОС да се определи доколко инвестиционното предложение е опасно за здравето на хората, компонентите и факторите на околната среда и доколко ще причини сериозно замърсяване. В конкретния случай, като не е обсъдил доклада за ОВОС, ВЕЕС на практика го е игнорирал. По този начин е била опорочена процедурата, тъй като решението за неодобряване на ИП е взето без да се обсъдят заключенията, дадени от експертите, изработили ДОВОС. Немотивираността на административния акт е самостоятелно основание за отмяната му. Административният орган следва да върне ДОВОС за ново обсъждане пред ВЕЕС, който подробно да обсъди заключенията от представените доклади и да мотивира решението си. По изложените съображения оспореното решение на министъра на околната среда и водите следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,