Решение № 15732 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2013 г.

Решение № 15732 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мехмед Мухадин Мустафа от гр. Хасково, срещу решение № 125/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 56/2013 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени Заповед № ДК-02-ЮЦР-154/03.07.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Мехмед Мухадин Мустафа срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-154/03.07.2012 г. на н-к РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "жилищна сграда", находящ се в поземлен имот 77195.709.108 по кадастралната карта на гр. Хасково, изпълнен без строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен и подлежи на премахване, както и че правилно адресат на заповедта е жалбоподателят. Приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган и че е законосъобразна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правно релевантните факти и обстоятелства, като е събрал поисканите доказателства - гласни и писмени, изслушал заключение на вещото лице. След обсъждане поотделно и съвкупно на доказателствения материал, съдът е извел обосновани правни изводи, че жалбоподателят законосъобразно е посочен като адресат на заповедта със задължение да го премахне, след като най-малко, е негов собственик. По делото безспорно е установено, че за масивната жилищна сграда не са издавани строителни книжа - не е одобряван проект, не е издавано разрешение за строеж, както и протокол за определяне на строителна линия и ниво, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Първоинстанционният съд е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168, във връзка с основанията за отмяна на акта по чл. 146 АПК, както и е отговорил на всички оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, направени от жалбоподателя, обосновано и с оглед установените по делото факти и обстоятелства. От обсъждането на свидетелските показания, включително и тези на св. Мухадин Мустафа Мехмед, баща на жалбоподателя, се установява, че строежът той е започнал през 2000 г., през която е изградил малката стаичка от около 18 кв. м. за живеене, след което продължил да разширява строителството до 2005 - 2006 г., когато е завършен целият строеж. С оглед на това правилно съдът е приел, че строежът е завършен през 2006 г., към който период следва да се преценява прилагането на режима на търпимост. Правилно е приел, че строежът не е в режим на търпимост по § 16 ДР на ЗУТ, включително и по отношение на първоначалната страичка, изградена през 2000 г. Законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, а новоприетият § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, в сила от 26.11.2012 г., е неприложим за случая след като заповедта е издадена преди това, тъй като е нова материално правна норма, която действува за бъдеще. Освен това доколко би бил допустим строежът е от значение и обстоятелството, че имотът, върху който е изграден, е собственост на трети лица. Съгласно заключението на вещото лице, което е обсъдено поради възражението на жалбоподателя, че процесният строеж не е един такъв, обосновани и правилни са изводите на съда, че се касае за една сграда, тъй като първоначално изградената една стая от около 18-19 кв. м., е включена и е неразделна част от сградата по заповедта, като част от тази стая не съществува самостоятелно и в която се влиза от общия вход на сградата. Съгласно заключението на вещото лице тази стая е приобщена към сградата, предмет на заповедта и е част от нея, както и не би могло да функционира самостоятелно. Поради това правилно съдът е приел, че не представлява самостоятелен обект, а освен това за същата, като строеж, също пета категория, изпълнена с предназначение за жилище, също не са издавани строителни книжа, изискващи се и за нея. Правилно е прието също така, че не е налице съществено нарушение на административно производствените правила относно посочената в заповедта година на съставения акт за констатиране на незаконния строеж, след като в самият акт, приложен към административната преписка, се установява безспорно годината на изготвянето му. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, съдът е приложил правилно материалния закон, решението е обосновано, правните изводи кореспондират на изяснената фактическа обстановка относно релевантните факти и обстоятелства, не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК