Решение № 12460 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2012 г.

Решение № 12460 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Славка Михова Йорданова-Щерева, гр. Пазарджик, чрез проц. й представител адв. Татяна Георгиева Захова, против Решение № 159/06.04.2012 г., постановено по адм. д. № 954/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Славка Щерева против Заповед № ДК-02-ЮЦР-578/29.08.2011 г. на началника на РДНСК Югоизточен централен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда 2 в ПИ № № 026009, м. Кулински ливади, землището на с. Ивайло". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-ЮЦР-578/29.08.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти отразени в КА и заповедта не са оборени от касатора. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв, както и по отношение на строежа не са проведени процедурите за неговото узаконяване по реда на § 184 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Производството по ЗОЗЗ, на което се позовава жалбоподателката, е свързано с промяна на предназначение на земята, а не с процедура по узаконяване. Заповедта съдържа изрично позоваване на констативния акт, с което е изпълнено изискването за излагане на мотиви за направения правен извод. Изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за спора в изпълнение на изискването на чл. 35 от АПК. Въз основа на фактите е прието, че е извършено строителство на жилищна сграда в имот, собственост на друго лице и без да е учредено право на строеж. Правният извод е обоснован и в съответствие с доказателствата. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение. Обсъдени са всички релевантни доводи и възражения на страните, както и заключението на експертизата. Позоваването на разрешение по чл. 51 и 54 от ППЗОЗЗ е неотносимо за настоящия спор, както и факта, че жилищната сграда е единствен имот на жалбоподателката. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав