Решение № 14488 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2011 г.

Решение № 14488 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ET "ПАМ - 2000 - Пламена Черешарска" моли да бъде отменено решение № 1517/30.12.2010 г. по адм. д. № 1850/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично общинско вземане № 0074/20.11.2009 г. на кмета на Община Приморско като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против акта да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба Кмета на Община Приморско, редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ET "ПАМ - 2000 - Пламена Черешарска" против акт за установяване на публично общинско вземане № 0074/20.11.2009 г. на кмета на Община Приморско, с който за периода 2008-2009 г. са определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 7837,50 лв. и лихви за недвижим имот, представляващ семеен хотел, находящ се в гр. Китен, ул. "Иглика" № 3, в кв. 44, парцел № II 234 по плана на града от 2007 г. В мотивите си съдът е приел, че с акта административният орган законосъобразно е определил такса битови отпадъци за процесния период 2008 - 2009 г. Съдът е изследвал приложимите правни разпоредби - чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ. Обсъдени са условията и редът за определяне и заплащане на такса битови отпадъци в ЗМДТ и в Наредбата от 17.03.2004 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско, приета от Общински съвет - Приморско, както и че таксата се дължи за всяка посочена в чл. 62 ЗМДТ услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Съдът е обсъдил заповед № 1678/24.10.2007 г. и заповед № 1023/29.10.2008 г. на кмета на Община Приморско, отнасящи се съответно за 2008 г. и 2009 г., от които се установява, че общината предоставя всяка една от изброените в чл. 62 ЗМДТ услуги, както и че процесният имот попада в границите на районите, в които се предоставят услугите. Съдът се е позовал на представените по делото писмо изх. № 326/22.10.2010 г. на директора на общинско предприятие "Чистота и озеленяване" при Община Приморско, както и на карта за разположението и броя на контейнерите за битови отпадъци и разделно събиране в гр. Китен установяващи извършването на услугите по организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и по обезвреждането им в депо от ОП "Чистота и озеленяване" за процесните години по отношение на всички имоти в регулация в гр. Китен, в това число и по отношение на имота на жалбоподателя, в близост до който се намират контейнери за събиране на отпадъците. Съдът е обсъдил и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. в което е констатирано наличие на контейнери на разстояние 150 м от имота на жалбоподателя. По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци, съдът е приел за установено по делото, че в гр. Китен има депо за битови отпадъци, което е собственост на "Чистота - 98" ЕООД, като за депонирането и обезвреждането на отпадъците в него община Приморско заплаща такса в размер на 4 лв. за 1 куб. м без ДДС, поради което не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, при която такса не се дължи. Съдът е приел, че общината е извършвала поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а доколкото имотът на жалбоподателя е в границите на тези райони, то следва да се приеме, че тези услуги са реално предоставени. В мотивите си съдът е приел, че административният орган е определил размера на задължението в съответствие с чл. 19 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за валидност на оспорения акт и дължимост на такса за битови отпадъци в определените от административния орган размери за 2008 г. и 2009 г. Правилен е изводът на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта, тъй като с подаването на декларацията по чл. 17 ЗМДТ започва производството по издаване на акт за такса смет и не е необходимо нарочно уведомяване на собствениците на недвижими имоти, че ще бъде определяна таксата за всяка година. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ, приемайки, че такса битови отпадъци се заплаща за три услуги: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. От събраните по делото писмени доказателства е направен законосъобразен извод, че общината е предоставяла и трите услуги в района на гр. Китен, където се намира процесният имот. Обосновано съдът е приел, че не са налице изключенията на чл. 71 ЗМДТ, тъй като Община Приморско е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ. Неоснователно е възражението на касатора, че общината не е извършвала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Таксата за тази услуга не би се дължала само при положение, че сметосъбирането и сметоизвозването не се предоставят в населеното място, което е регламентирано в чл. 71, т. 1 ЗМДТ. От представените по делото 2 броя заповеди на кмета на община Приморско, с които се определят районите, в които се предоставят услугите се установява, че в тях фигурира гр. Китен, където се намира и имотът на касатора. Неоснователен е доводът на касатора, че услугата не е предоставяна, поради това, че липсвали контейнери на улицата, на която се намира хотелът на касатора. Видно от назначената съдебно-техническа експертиза на разстояние приблизително 150 м от имота се намират един контейнер в източна посока и един - в западна. Ако наличието на тези контейнери за отпадъци в района около хотела на касатора са били недостатъчни, жалбоподателят е имал възможност да поиска предоставянето на още съдове за събиране на отпадъците. Предоставянето на услугата е установено и от представените писмени доказателства, изходящи от ОП "Чистота и озеленяване" гр. Приморско относно схема за разположението и броя на контейнерите за битови отпадъци и разделно събиране в гр. Китен. Между страните по делото не е било спорно обстоятелството, че общината е ползвала депо за битови отпадъци, находящо се в гр. Китен срещу заплащане, поради което по чл. 71, т. 3 ЗМДТ не са налице основания за освобождаване на касатора от заплащане на такса за услугата обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци, тъй като текстът предвижда освобождаване от такса само, ако депо не е изградено и не се поддържа от общината. Обосновано съдът е отхвърлил като недоказан доводът на жалбоподателя, че е извършвал за своя сметка сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъците в депо, след като не са представени писмени доказателства за това - фактури и касови бележки за депонирането на тези отпадъци в депото, които да подкрепят свидетелските показания на заинтересуваният свидетел Черешарски - съпруг на едноличния търговец. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на ET "ПАМ - 2000 - Пламена Черешарска" не са били налице условията на чл. 71, т. 2 ЗМДТ - текстът позволява освобождаване от такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. По делото предвид заповедите на кмета е установено, че поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване е извършвана от общината. Текстът не свързва освобождаването от заплащане на тази такса с непредоставяне на услугата в района, в който се намира имотът. Предвид заключението на вещото лице счетоводител таксата е определена в съответствие с определените от Общинския съвет размери. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,