Решение № 13521 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2015 г.

Решение № 13521 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, представлявана от изпълнителния директор срещу решение № 15/29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 119/2015 г. по описа на Административен съд - Р., в частта, в която е осъдена да заплати на М. С. М. сумата от 7800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 10.02.2015 г. до окончателното й изплащане, ведно със сумата 162.81 лв. /сто шестдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща лихви за забава от 28.11.2014 г. до датата на завеждане на иска - 10.02.2015 г. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да се измени обжалваното решение по отношение размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение, като се намали от 7800 лева на 6600 лева и се отхвърли иска за присъждане на мораторна лихва като недоказан, ведно със законните последици. Ответната в производството страна - М. С. М., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на М. С. М. сумата 7800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 10.02.2015 г. до окончателното й изплащане, ведно със сумата 162.81 лв. /сто шестдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща лихви за забава от 28.11.2014 г. до датата на завеждане на иска - 10.02.2015 г. В останалата част, за сумата над 162.81 лв. до 200 лв., исковата претенция по акцесорния иск е отхвърлена като неоснователна. При постановяване на обжалваното решение, съдът приема, че начинът на определяне на заплатите на служителите в държавната администрация се определя съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, обн., ДВ, бр. 49/2012 г. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, а съгласно ал. 2 основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионален опит. От Таблицата за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени, респ. от приложеното поименно щатно разписание на процесната администрация, е установено, че посочените долна и горна граница са в широк диапазон, като е дадена възможност на ръководителя да направи конкретна преценка при определяне на индивидуална основна заплата за всеки служител. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд приема, че при изчисляване на претендираното от ищеца обезщетение не може да се вземе за база определената основна заплата на друго лице /в случая 1100 лв./, ако и то да е заемало същата длъжност. Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи на база 1300 лв. по следните съображения: а/ основната заплата на ищеца е била в размер на 1300 лв. при прекратяване на служебното правоотношение; б/ в такъв размер е определена тя при възстановяването на работа при това само 4 работни след датата на постановяване на окончателния съдебен акт; в/ работодателят е заплатил вече осигурителните вноски за ищеца върху тази сума за периода, когато той е останал без работа. При това положение, общият размер на дължимото обезщетение за периода, когато ищецът е останал без работа, но не повече от 6 месеца, следва да бъде определено на 7800 лв. /6 х 1300 лв./ съгласно вариант втори от заключението на вещото лице. Законосъобразно е прието, че основателността на главния иск обоснова и основателност на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху сумата на обезщетението. При определяне началният момент на акцесорното задължение за лихва е съобразена т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., което е задължително за съдилищата и според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В заключение е обоснован извод, че в случая лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от 28.11.2014 г. /дата на влизане в сила на решение № 14237/28.11.2014 г. по адм. дело № 3353/2014 г. на ВАС, V отделение, с което се потвърждава отменянето на заповедта като незаконосъобразна/ до момента на завеждане на делото - 10.02.2015 г., като същата е в размер на 162.81 лв. Решението е правилно, обосновано и постановено без да са допуснати процесуални нарушения. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено право на обезщетение за държавния служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗДСл органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. В съответствие с чл. 67, ал. 5 ЗДСл, индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава: 1. въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността; 2. при завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете; 3. след изтичане на срока за изпитване; 4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител; 5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б; 6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната заплата. С приемането на чл. 3 от Наредбата за заплатите на служителите в администрацията се установява правна възможност на лицата с различна квалификация и професионален опит да бъдат определяни различни основни месечни заплати, респективно - индивидуални работни заплати. В съответствие с горната уредба и предвид предоставената компетентност, съгласно чл. 10 от Наредбата, органът по назначаването, в условията на оперативна самостоятелност следва да извършва преценка и определя размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите. Предвид изложеното, настоящият състав намира за основателни доводите на ответника, че в случая следва да се прави разграничение между понятията "работна заплата" и "индивидуална работна заплата". Горното обосновава неоснователността на претенцията на касатора, обезщетението на служителя да бъде изчислено върху определения на друго лице по-нисък размер на индивидуалната работна заплата. При това положение се налага изводът за правилност при определяне на общия размер на дължимото обезщетение от първоинстанционния съд - 7 800 лева. Без уважение следва да се остави и акцесорната претенция на касатора за намаляване на присъдената мораторна лихва, предвид обусловеността й от неправилната изходна позиция за изчисляване на обезщетението според определената за друг служител индивидуална работна заплата в по-нисък размер. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът е направил разноски за водене на делото в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,