Решение № 2163 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 42/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници против решение 3309 от 25.10.2024 г. по адм. дело 1026/2024 г. на Административен съд- Благоевград, с което е отменена заповед 518/30.05.2024 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на А. С. С. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на С. да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответницата А. С. С. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 108 ЗДСл и на административнопроизводственита правила, оспорената заповед следва да бъде отменена поради противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая съображенията на съдебния състав, свързани с неизпълнението на изброените по-горе условия, са направени в противоречие с цитирания текст и не се обосновават от събраните доказателства. По делото е установено, че ответницата в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд А. С. е назначена на длъжност началник отдел" на отдел Акцизно законодателство" в дирекция Последващ контрол" на Централно митническо управление, Агенция Митници и заема единствената бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 23.05.2024 г. Отделите в дирекция Последващ контрол са два като вторият е отдел Митническо законодателство, също ръководен от началник, като към 15.05.2024г. длъжността се изпълнява от командирован служител, съгласно чл. 10, ал. 15 ЗМ. Със заповед ЗАМ-693/ 32-868504/28.05.2024г. директорът на Агенция Митници определя структурата на Централно митническо управление, като въз основа на докладна записка рег. 32-844735/ 08.05.2024г. на директора на дирекция Последващ контрол, ЦМУ, премахва двата отдела в дирекция Последващ контрол. В съответствие с предприетите структурни промени е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 03.06.2024 г., с което отдел Акцизно законодателство и отдел Митническо законодателство на дирекция Последващ контрол са закрити. Премахнати са двете бройки за длъжността началник отдел в тази дирекция и конкретно длъжността началник отдел" на отдел Акцизно законодателство, заемана от С.. Общата численост на Централно митническо управление на Агенция Митници, както и общата численост на дирекция Последващ контрол са запазени, като в дирекция Последващ контрол са увеличени бройките за длъжността експерт в Агенция Митници и са извършени и други промени в броя на длъжностите в рамките на общата численост на дирекция. По тези причини със заповед 518/30.05.2024 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на С. е прекратено. При тези факти следва да се приеме, че с извършените структурни и длъжностни промени длъжността, заемана от А. С. е съкратена. Длъжността е премахната, както като нормативно определена позиция (отдел Акцизно законодателство в дирекция Последващ контрол, ЦМУ, и съответно длъжността началник отдел" са закрити), така и като система от функции, задължения и изисквания. Организацията на дейността на Агенция Митници в рамките на дирекциите, установени със Закона за митниците и с устройствения правилник, е в правомощията на директора на агенцията (чл. 7, ал. 2 ЗМ, чл. 6, т. 11 от устройствения правилник), който може да създава и закрива отдели и други структурни звена, както и да разкрива и съкращава длъжности, като прецени на кои позиции какви компетентности да възложи. Ето защо обстоятелството, че общата численост на дирекция Последващ контрол е запазена не води до извод, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени, след като длъжността не съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания. Липсват доказателства присъщите за длъжността функции и задължения да са запазени и да са възложени на друга нормативно определена позиция от съответното длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията, поради което следва да се приеме, че съкращението е реално, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Наличието на вакантни бройки за други длъжности в рамките на специализираната администрация, които С. вероятно би могла да изпълнява, също не обосновава незаконосъобразност на съкращението, тъй като за органа по назначаването не е налице задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга подходяща в рамките на администрацията. Липсата на подбор в случая не опорочава издадения административен акт, тъй като Законът за държавния служител не въвежда изискване в този смисъл. Позоваването на чл. 333, ал.1, т. 4 КТ също е неоснователно. Тази разпоредба в случая не намира приложение с оглед специалния текст на чл. 107б, ал. 2 ЗДСл. Закрила при ползване на отпуск поради временна неработоспособност не може да се аргументира и с позоваване на решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 на Съда на Европейския съюз. Изводите на административния съд за незаконосъобразност на заповедта, тъй като докладът на директора на дирекция Последващ контрол за необходимостта от структурни и длъжностни промени в дирекцията не е мотивиран и засяга единствено длъжността, заемана от жалбоподателката, са неправилни и не могат да бъдат споделени. Докладът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията има отношение към законосъобразността на утвърденото от органа по назначаването, считано от 03.06.2024г., ново длъжностно разписание, което е извън предмета на настоящото дело. По тези съображения изложените от съдебния състав аргументи относно липсата на доказателства за надлежна обоснованост на извършените структурни промени, не следва да бъдат обсъждани. С длъжностното разписание от 03.06.2024г. са премахнати двете бройки за длъжността началник отдел в дирекция Последващ контрол, а не единствено ръководната позиция на отдел Акцизно законодателство, заемана от С.. Следователно изводът, че промените са субективни и единствената цел е прекратяване на служебното правоотношение на С., не се обосновава от доказателствата. Наличието на вакантни щатни бройки в дирекция Последващ контрол по длъжностното разписание от 03.06.2024г. също не обосновава незаконосъобразност на обжалваната заповед. Всички незаети щатни бройки са за експертни длъжности с изпълнителски и контролни функции, а не за ръководни позиции, каквато е заеманата дотогава от С.. Заключението на решаващия съд за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, също е незаконосъобразно. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по-малък брой служители, като в правомощията на органа по назначаването е да прецени кои длъжности да запази и кои да съкрати. В случая това е направено, като е съкратена длъжността, заемана от жалбоподателката. Следователно оспорената заповед е насочена към постигане на легитимна цел и е съобразена с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Служебните и професионални качества, както и нивото на изпълнение на служебните задължения, не се обхващат от хипотезата на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл, поради което високите атестационни оценки на С. не обосновават незаконосъобразност на процесната заповед, а съображенията в обратен смисъл не намират опора в нормативната уредба. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, посочени в касационната жалба. Съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на С. против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касаторът е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответницата по касационната жалба следва да заплати на Агенция Митници" сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,