Решение № 8888 от 28.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 631/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рила Ферм ЕООД , град Рила чрез процесуален представител, срещу решение 246 от 03.11.2020 г., по адм. д. 269/2020 г. на Административен съд -Кюстендил, с което оспорването му срещу Уведомително писмо неизпълнен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 02-100-2600/2505-5 от 16.03.2020 г. на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът- Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС- Кюстендил е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо/УП/ за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019г.. с изх. 02-100-2600/2505-5 от16.03.2020г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което отказано финансово подпомагане за кампания 2019 г. по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство , на основание чл. 17,ал.2,т.4 от Наредба 7/24-02.2015г., тъй като са заявени по малък брой животни за вид бивол от заявените. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, в предписаната от закона форма на акта и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда, че се касае за отказ от финансово подпомагане по сочената годишна кампания и направление , като е осъществен фактическия състав на отказа декларирани по малък брой животни от даден вид, спрямо одобрените и на второ място- липса на предоставени в ДФЗ , документи съгласно чл.43,ал.1 от Наредбата. Решението е неправилно. Според на ал. 1 на чл. 43, законодателят е предвидил при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани да представят в ДФЗ РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните, както следва: 1. становище за негодността на животното за използване за развъдна дейност от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка за реализиране на животното за месо или за продажба на друга животновъдна ферма; 2. при смърт от болест документ от официален ветеринарен лекар (аутопсионен документ); 3. при смърт вследствие на нападение от хищници документ, издаден от държавно горско стопанство и/или от директора на дирекция на национален парк, в зависимост от това, кой стопанисва територията, на която се е случило нападението; 4. при кражба протокол от съответното подразделение на Министерството на вътрешните работи. Видно е, че прилагането на тази разпоредба касае четири хипотези на загуба на животни - клане, продажба, смърт или кражба, при наличието на които ЗС е длъжен да представи изрично изброените документи в т. 1-т. 4 на ал. 1. Неправилно и необосновано, съда не е кредитирал в тази насока приложени от дружеството към заявлението му два документа, представени в срока по чл.43,ал.1 от сочената Наредба, а именно служебна бележка от Районна прокуратура /РП/-Дупница от 23.05.2019 година за подадена жалба с вх. 1015/2019 година и копие от подадената жалба до РП. В последната подробно са описани / по индивидуализираща ушна марка/ - на 12 броя женски биволи и 6 броя мъжки биволи. Твърдението е, че същите са предмет на престъпно посегателство. Пред първоинстанционния съд е прието като доказателство и писмо, изх. 1015/2019г.у от 14.10.2015 година, с което Иванов е уведомен , че по жалбата му е образувано досъдебно производство с вх. 1015/2019 година,сл.дело 192/2019 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура -Кюстендил, за престъпление по чл.206 ,ал.1 НК. При тези факти, неправилен е крайният извод на решаващият съд за липса на документи, надлежно удостоверяващи наличие на данни за кражба на конкретно сочени животни- биволи. На основание горното касационната жалба следва да се уважи , а обжалваното решение да се отмени и вместо него постановено друго по същество на спора , с което жалбата на дружеството бъде уважена. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за направените в касационното производство разходи , установени в размер на 365 лв., представляващи заплатена държавна такса. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,