Решение № 10682 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общинския съвет (ОбС) Луковит, подадена чрез пълномощника му адв. Асланян, против частта от Решение 190/30.01.2024 г. на Административен съд (АС) Ловеч, постановено по адм. д. 26/2023 г., с която е отменена т. 2 от неговото Решение 464/30.12.2022 г. по протокол 56 от заседание, проведено на 30.12.2022 г., касаеща определяне размера на такса битови отпадъци (ТБО) за 2023 г. съгласно Приложение 2 за населените места гр. Луковит, [населено място] и [населено място]. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК недопустимост и противоречие с материалния закон касаторът иска обезсилване, евентуално - отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите против съответните части от решението на ОбС. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Асланян. Същият заявява от името на представляваната страна искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК (държавна такса в размер на 370 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.). Ответникът Г. А. А., [ЕГН], с адрес: гр. Луковит, [адрес] оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания и в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част, както и присъждане на разноски възнаграждение за един адвокат. Ответникът Г. А. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Луковит, област Ловеч, [адрес] - оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните състезания и в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част, както и присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: С частта от Решение 190/30.01.2024 г. по адм. д. 26/2023 г., оспорена в настоящото касационно производство, АС Ловеч е отменил частично т. 2 от Решение 464/30.12.2022 г. на ОбС Луковит по протокол 56 от заседание, проведено на 30.12.2022 г., и свързаното с нея Приложение 2 относно определяне размера на ТБО за 2023 г. за населените места гр. Луковит, [населено място] и [населено място] с мотиви за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, липса на правни основания и недостатъчни фактически основания, противоречие с чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата редакция - ДВ, бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2004 г. Счел е, че е допуснато нарушение на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА и на чл. 69, ал. 2 АПК. Изложил е съображения за това, че в оспорения общ административен акт липсват мотиви за неприложимостта на чл. 67, ал. 1, за да се пристъпи към определяне на основа за облагане по ал. 2 на същия законов текст. На първо място следва да се посочи, че решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, с което се определя таксата за битови отпадъци в годишен размер, е общ административен акт, както правилно е приел административният съд. Безпротиворечиво е застъпеното в съдебната практика виждане, че това решение регламентира обществени отношения и засяга права, свободи или законни интереси на неопределен, но определяем брой лица, изпълнява се за съответната календарна година, а не се прилага безсрочно във времето, поради което отговаря на характеристиките по чл. 65 АПК. За него следователно са приложими нормите на раздел втори от глава пета АПК, а според чл. 74 субсидиарно се прилагат и тези от раздел първи. По отношение оспорването му се прилагат правилата на раздел втори от глава десета на АПК и субсидиарно според чл. 184 от същия правилата на раздел първи. Настоящият касационен състав намира за частично основателен доводът на касатора за недопустимост на оспореното първоинстанционно решение. Оспорването е заявено в срока по чл. 179, предл. първо АПК. Двамата жалбоподатели за доказали наличието на правен интерес в качеството си на собственици на жилищни недвижими имоти на територията на общината съгласно чл. 64 ЗМДТ във вр. с чл. 11 в гр. Луковит, [населено място] и [населено място]. Жалбоподателите обаче са физически лица, а с отменената част от решението на Общинския съвет са определени размери на ТБО не само за имотите на физическите лица, но и за тези на юридическите лица, а по отношение имотите на физическите лица за жилищните имоти и за нежилищните имоти. Изложеното налага извод, че двамата жалбоподатели не доказват личен и пряк правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, към който препраща чл. 184 от същия кодекс, от оспорването на общия административен акт в частта му на определения размер за ТБО за жилищните и нежилищните имоти на юридическите лица и за нежилищните имоти на физическите лица в гр. Луковит, [населено място] и [населено място]. В тази част решението е недопустимо и като такова следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Неоснователен е доводът на касатора, че правният интерес на жалбоподателите е отпаднал към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение, тъй като за размера на ТБО за 2024 г. ОбС Луковит е приел ново Решение 29/28.12.2023 г. Това е така, защото според чл. 183 АПК решението, с което оспореният общ административен акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Аналогична е разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК по отношение на индивидуалните административни актове.