Решение № 12433 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2019 г.

Решение № 12433 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, подадена чрез пълномощника му адвокат М. Евтимова, срещу решение № 3556 от 28.05.2019 г. по адм. д. № 7949/2018 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта му по раздел II, т. 6. 2. с която са утвърдени цени без ДДС и техните ценообразуващи елементи, за първата ценова година от петия регулаторен период, като го е осъдил да заплати на КЕВР направените разноски в размер на 200 лева.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За тяхното обосноваване дружеството твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, тъй като по силата на чл. 170 от АПК, именно КЕВР носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания посочени в решението и изпъление на законовите изисквания във връзка с издаването му. По този начин е останало неизяснено как КЕВР е достигнала до определените цени и как е определила конкретните стойности на ценообразуващите елементи, предмет на решението й в обжалваната му част. Дружеството - касатор в настоящото производство твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, защото не е разграничил прогнозната цена за базов товар от прогнозната цена за групата, към която спада "ЧЕЗ Разпределение България", като е допуснала нарушение по чл. 37б, ал. 2 и 37в от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) и т. 4 от Методиката за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия, приети с протоколно решение № 69 от 10.05.2012 г. на КЕВР, на основание чл. 21, т. 16 от ЗЕ, в редакцията му обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., като Дружеството"ЧЕЗ Разпределение България" АД твърди още, че неправилно съдът е прел, че включването на пълната заявена стойност на разходите за балансиране в необходимите приходи на дружеството би нарушило интересите на потребителите. Счита че решението е в противоречие с изискванията на ЗЕ и НРЦЕ, тъй като в мотивите си към решението КЕВР не е направила преценка за икономическата целесъобразност на отчетените оперативни разходи за базисната година и направената прогноза на разходите, които дружеството очаква да направи, като развива подробни съображения по всеки пукт. Твърди, че решението, както на КЕВР така и на съда е немотивирано. Към касационната си жалба дружеството е приложило изискванията за регистрация на Унгарската енергийна борса (HUPX) и Румънската енергийна борса (ОРСОМ). По изложените съображения касаторът моли, съдът да отмени решението на Административния съд София-град, да отмени и решението на КЕВР, като й върне преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответната страна по касация - председателят на КЕВР, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Методиева и Райков, оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна. По изложени подробни съображения в представените писмени бележки, моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на Административния съд - София -град за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Прокурорът намира, че съдът правилно е отхвърлил като неоснователно искането на оспорващото дружество КЕВР да заложи предварително по-високи стойности на амортизационните разходи и активите, а не реалните като е правилно е приел, че е недопустимо - противоречи на принципите и на същността на метода за регулиране. В заключение сочи, че не са налице касационни основания за отмяна на решението.

Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, последните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че с решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. в обжалваната му част по раздел II, т. 6. 2 КЕВР е утвърдила за първата ценова година от петия регулаторен период цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България " АД с ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи и пренесена електрическа енергия. Предмет на жалбата са определени цени за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (без ДДС), както следва:

• цена за пренос през разпределителната мрежа на средно напрежение – 0, 00971 лв. /kWh;

• цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение - 0, 03245 лв. /kWh;

• цена за достъп за небитови клиенти – 0, 01796 лв. /kWh/ден;

• цена за достъп за битови клиенти – 0, 00519 лв. /kWh;

Цените за пренос през електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са били определени при следните ценообразуващи елементи, според т. 3.1.3:

• необходими годишни приходи – 304 987 хил лв.;

• количества пренесена електрическа енергия – 9 385 737 MWh.

С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалба на дружеството срещу посочената част от решението на КЕВР, като е приел същата за неоснователна. За да постанови този резултат съдът е разгледал подробно процедурата от постъпване на заявлението подадено от дружеството до приемане на решението. Приложените доклади на назначената от председателя на КЕВР работна група и приети решения на КЕВР на закрити и открити заседания е съпоставил с изискванията на чл. 10 и сл. НРЦЕЕ, ЗЕ. Въз основа на фактическите установявания от приложените писмени доказателства съдът е приел, че процедурата по приемане на решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. е спазена.

Производството пред КЕВР е било образувано по заявление на "ЧЕЗ Разпределение България" АД с вх. № Е-13-62-64 от 30.03.2018 г. за утвърждаване на цени за пренос на електрическа енергия средно и ниско напражение и цени за достъп до разпределителната мрежа на битови и небитови клиенти. След анализ на посочените данни в заявленията, описани в таблици, представляващи приложения и допълнителните данни съдържащи се в представения годишен отчет за 2017 г., КЕВР е извършила корекции на ценообразуващите елементи. С писма от 04.06.2018 г. и от 13.06.2018 г. дружеството е представило становище относно приетите от КЕВР доклад и проект на решение за утвърждаване на цени и е направило своите възражения. От своя страна в мотивите си КЕВР подробно е аргументирала основанията за приемането, респ. неприемането на възраженията на дружеството.

При установената фактическа обстановка Административният съд София-град е направил правни изводи, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, както и чл. 4 НРЦЕЕ. При издаването му не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че обжалваната част от решението е била издадена и в съответствие с материалния закон и НРЦЕЕ. Посочил е, че според чл. 32, ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл. 4, ал. 1 от НРЦЕЕ, КЕВР може да регулира цените, чрез прилагането на различни методи за регулиране, включително да определя, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Отделно от това е изложил становището си по възраженията съдържащи се в жалбата по всеки пукт срещу решението на КЕВР, като ги е намерил за неоснователни. Поради това съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от решението на КЕВР.

Решението на Административен съд – София град е правилно, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност и е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. При постановяване на решението си съдът се е съобразил и със съдебната практика по подобни казуси, която е непротиворечива, като е направил и подробен преглед на същата.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните. С определение № 5195 от 20.08.2018 г., след насрочване на съдебното заседание и конституиране на страните в производството, съдът е дал указания към тях относно разпределението на доказателствената тежест. Препис от това разпореждане е бил получен от "ЧЕЗ Разпределение България" АД на 09.08.2018 г. В първото по делото открито съдебно заседание на 15.11.2018 г. на процесуалният представител на дружеството-жалбоподател са дадени указания да конкретизира въпросите във връзка с искането за назначаване на експертиза. Експертиза е била допусната с определение № 7809 от 06.12.2018 г., изслушана и приета от страните без оспорване. Обратно на твърденията на касатора, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 170 от АПК, като правилно е разпределил тежестта на доказване между страните и не е допуснал посочените в жалбата пороци. Представената по делото административна преписка съдържа достатъчно подробни и пълни доказателства относно конкретните стойности на ценообразуващите елементи. Както се посочи съдът, е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и по отделно се е произнесъл по всеки пункт от възраженията. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Правилно АССГ е приел, че в решение № Ц-11/01.07.2018 г. на КЕВР в оспорената му част по т. II. 6. 2 подробно са изложени съображенията на КЕВР за приемане на обжалваната цена и нейните ценообразуващи елементи. В решението се съдържат както изходните данни, така и съображенията и методиката на определяне на обжалваната цена. Посочени са ценообразуващите елементи по вид и стойност, формирали процесната цена.

Затова и неоснователни се явяват възраженията на касатора и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон от страна на първостепенния съд. По съществото си в касационната жалба възраженията преповтарят тези – наведени и поддържани и пред първата инстанция.

Следва да се посочи, че цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на ЗЕ, като в Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) са регламентирани правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цени и тяхното утвърждаване. По отношение на дружеството – касатор, КЕВР прилага метод за ценово регулиране "горна граница на приходи", като цените за достъп и за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи са утвърждавани при регулаторни периоди с продължителност, както следва: тригодишен (2005-2008 г.), петгодишен (2008-2013 г.) и двугодишен (2013-2015 г.) - метод, при който регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от НРЦЕЕ. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8в от ЗЕ в редакцията ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., за целите на ценообразуването КЕВР следва да определи прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи, а съгласно чл. 37а от НРЦЕЕ Комисията определя прогнозна пазарна цена за базов товар за всеки регулаторен/ценови период въз основа на анализ на форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси. По този начин на операторите на електрически мрежи е предоставена възможността да оптимизират максимално разходите си за енергия за покриване на технологичните нужди на предприятието от гледна точка на цената, като им е предоставил възможност за преценка с цел сключване на икономически най-изгодни сделки в тази връзка.

Доводите на съда относно определените от КЕВР допустими технологични разходи съгласно чл. 10, ал. 6 от НРЦЕЕ, относно разходите за балансиране, относно признатите оперативни разходи за дейността разпределение на електрическа енергия, разходите за амортизации и балансова стойност на активите и нормата на възвръщаемост на капитала, са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Обосновано съдът е отхвърлил като неоснователно искането на оспорващото дружество КЕВР да заложи предварително по-високи стойности на амортизационните разходи и активите, а не реалните, като е приел, че това е недопустимо, т. к. противоречи на принципите и на същността на метода за регулиране. Правилни са доводите на съда в тази насока, тъй като се базират на доказателствата по делото и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото. Верен е извода, че КЕВР е отчела спецификата в работата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД при извършения индивидуален анализ на данните и информацията в подаденото от него заявление, като в мотивите към процесното решение за всяка извършена от Комисията корекция на заявени от дружеството данни са посочени конкретните фактически основания, посочено е дали корекцията е резултат от прилагането на общ подход за еднотипни корекции спрямо всички дружества, притежаващи лицензни за еднакъв вид дейност, които безспорно осъществяват дейността си при сходни условия, или е наложена от специфичните особености на дружеството, направени са съответните изводи, които обосновават извършените корекции. Изложените мотиви по всяко възражение се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като съдът на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Приложените към касационната жалба доказателства свързани с унгарската и румънската енергийна борса не могат да доведат до изводи различни от направените по делото от пъроинстанционния съд на стр. 8 от обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Направеното искане от ответника за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да за плати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение