Решение № 4599 от 13.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение 4106 от 22.06.2021 г., постановено по административно дело 3199/2020 г. от Административен съд София-град, с което е отменено нейно решение 109/18.02.2020 г. по тяхна преписка 314/2018 г., спорът е решен по същество и преписката е върната за КЗД за произнасяне, съобразно дадените й други правомощия по закон. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, но не е направено конкретно искане за отмяната му, което е формулирано от изготвилият я процесуален представител, който в съдебно заседание е поискал отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила касационна жалба и от УМБАЛСМ Н.И.Пирогов, в която след изложение за законосъобразност на действията на ръководството на болницата се иска отмяна решението, а процесуалният представител в съдебно заседание претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Т. Николич, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва касационните жалби и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено и в предвидената от закона форма и от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Административното производство пред КЗД е образувано по сигнал на Николич, с твърдения за извършена спрямо нея дискриминация чрез неравно третиране от страна на работодателя й, изразено в това, че след като по трудов договор е назначена на длъжността медицинска сестра анестезиология и интензивни грижи/ реанимационна работодателят й Изпълнителният директор на УМБАЛСМП Пирогов ЕАД отказва да сключи с нея допълнително споразумение в съответствие с влезлите в сила от 01.04.2018 г. нови Правила за работната заплата в болничното заведение, което според нея е поради причина, че не се е присъединила към сключения на същата дата Колективен трудов договор (КТД) и съответно е получила по-ниско възнаграждение от колегите си, които заемат същата длъжност и са положили същия труд. Твърди, че причина за това е активната й позиция, основана на личните й убеждения и противопоставянето й на сключването на този КТД, който според нея е неизгоден за служителите в болницата и активното й участие в масовото недоволство на служителите в края на 2017 г. от новите управленски политики. Изложени са съображения, че извършеното представлява тормоз на основа на признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като поведението на работодателя спрямо нея е било унизително и е накърнило достойнството й. Със сигнала е представила писмени доказателства за получаваните от нея възнаграждения по месеци, заповед на Изпълнителния директор на УМБАЛСМП Пирогов ЕАДД РД-26-197/30.01.2018 г., с която е лишена от ДМС за срок от шест месеца, като едно от исканията й до КЗД е да разпореди спиране изпълнението на посочената заповед. Ответникът Изпълнителният директор на УМБАЛСМП Н.И.Пирогов е изложил твърдения, че допълнителните възнаграждения нямат задължителен характер и не се дължат на служителя безусловно. По делото е приложен доклад заключение, изготвен по неустановено време, доколкото липсва дата върху същия и отразяване в регистъра на КЗД по посочената преписка, в която са отразени становищата на страните и е предложено насрочване на открито заседание по преписката. Междувременно със заповед 55/07.03.2019 г. (в хода на производството пред КЗД) на Николич е възложено да премине на работа за времето от 07.03.2019 г. до 20.04.2019 г. в отделение за интензивни грижи на деца към Клиника по детска анестезиология и интензивно лечение без промяна на трудовото възнаграждение, като на 28.08.2018 г. е сключено и допълнително споразумение към трудовия й договор, с което основното й трудово възнаграждение е определено в размер на 930 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 119, 60 лв., представляващо 13% от основното й възнаграждение, считано от датата 01.04.2018 г. Допълнително по преписката са представени поименно щатно разписание на отделението по анестезиология и интензивно лечение към Клиниката по изгаряния и пластична хирургия, в което изпълнявала трудовите си задължения Николич, с неизвестна дата, в което са посочени имената, длъжностите и размера на работните заплати на работещите в него, но същото е с липсващи реквизити липсват доказателства кога и от кого е утвърдено, от кога е в сила, но предвид посочената заплата на Николич, очевидно същото е изготвено след м. август 2018 г. т.е. след периода, посочен в сигнала й, за който се твърди, че е била неравно третирана. Представено е решение от 16.08.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труд, с което жалбата на Николич до ИА ГИТ относно същите факти неизплатени дължими възнаграждения е приета за основателна. По преписката са разпитани двама свидетели, които са установили вече известни от писмените доказателства факти, относно размера на възнаграждението на Николич и възлагането на работа в друго отделение за определен срок, но доказателства за това дали Николич е третирана наравно с останалите служители в болницата не са били събрани в хода на административното производство. Събраните доказателства от КЗД са свързани с това дали действията на работодателя на Николич са били законосъобразни на първо място са извън предмета на жалбата, с която е бил сезиран специализираният административен орган, а на второ същият няма компетентност да извършва такава проверка, предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗЗДискр., която очертава изчерпателно неговата компетентност. Доказателства относно релевантните за спора факти и съобразно компетентността на органа дали Николич е била третирана различно и по-лошо от останалите си колеги и поради каква причина е сторено това КЗД не е събирала, с което е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, задължаващи административните органи да постановяват актовете си след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С постановеното по преписката решение КЗД, след обстойно отразяване на твърденията на страните е изложила подробно вида и характера на дейността си, съгласно действащото законодателство и какви са нейните задължения в това производство (макар да не е осъществила същите) и без да посочи какво приема за установено от фактическа и правна страна приема, че в случая не е извършена дискриминация по отношение на Николич от страна на УМБАЛСМП Н.И.Пирогов, представлявано от посочения в решението Изпълнителен директор. Предвид така установеното обосновано и правилно първоинстанционният съд отменя административният акт като незаконосъобразен. При това следва да бъде посочено допълнително, че противно на приетото от административния орган жалбодателката в изпълнение на задълженията си по чл. 9 от ЗЗДискр е представила доказателства за фактите, въз основа на които твърди, че е била неравно третирана въз основа на признак убеждение , а именно лишаването й от ДМС, неизплащане на пълния размер на дължимото й трудово възнаграждение, както и преместването й на работа в друго отделение, а ответникът не е представил доказателства, че при така установените факти в случая не е било налице неравно третиране. Освен това при провеждане на административното производство и постановяване на акта си КЗД не съобразила обстоятелството, че законодателят е обърнал особено внимание на защитата от дискриминация при упражняване правото на труд, приемайки в отделна глава на закона уредбата на тази защита. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти в пълнота, събирайки необходимите доказателства, а направените въз основа на тях изводи са обосновани и при правилно приложение на приложимите законови норми. При безспорно установените факти, че по повод участието на Николич в края 2017 г. началото на 2018 г. в протестни действия на служители на болницата, включително и като техен лидер и организатор срещу политиките на работодателя им, които са били широко отразени и именно поради тази причина са й били поискани писмени обяснения от ръководството. Обоснован е и изводът, че в случая не е установено наличие на някоя от предвидените в Правилата за индивидуално разпределение на ДМС на работещите в УМБАЛСМП Н.И.Пирогов предпоставки за редуцирането му по отношение на Николич, при което правилно и обосновано е прието, че същата е била неравно третирана спрямо останалите си колеги по признак убеждение, като настоящият състав намира, че в случая е налице и нарушение на нормата на чл. 14 ЗЗДискр. Правилно е прието, че при установеното по делото нарушение на забраната за дискриминация следва компетентният специализиран държавен орган да упражни и правомощията си по чл. 47 и чл. 65 ЗЗДискр в пълнота, а именно да постанови мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; да наложи предвидените санкции и да приложи мерки за административна принуда, както и да даде задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, чрез постановяване с решение на диспозитивна част, в която да определи видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага,при което правилно преписката е върната за произнасяне, съобразно посочената компетентност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна При този изход на делото КЗД следва да бъде осъдена да заплати на адвокат В. Ирикева Игнатова възнаграждение в размер на 500 лв., определено в минимален размер по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение