Решение № 5481 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2013 г.

Решение № 5481 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12162/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 5107 от 22.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3934/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Панайот Христов Панайотов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Доводите на ответника по касационната жалба за недопустимост на последната, тъй като в същата не са посочени касационните основания за отмяна на обжалваното решение, са неоснователни. В касационната жалба подробно са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, от които става ясно, че се твърди нарушение на материалния закон и необоснованост. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 646/2.04.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която служебното правоотношение на Панайот Христов Панайотов е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. По несъмнен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 7.03.2013 г. е отменено предходно прекратяване на служебното правоотношение на Панайот Панайотов и следователно срокът за явяването му на работа е изтекъл на 21.03.2013 г. - четвъртък - присъствен ден. На 27.03.2013 г. Панайотов е подал молба до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за възстановяване на заеманата от същия длъжност. Към молбата е приложен болничен лист за периода 19.03.2013 г. - 28.03.2013 г. включително. При така установената фактическа обстановка Административен съд София-град е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като са налице извънредни обстоятелства, попречили на Панайотов да се яви на работа в законоустановения срок. Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че материалноправните предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. спрямо жалбоподателя са били осъществени е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Нормата е императивна и неспазването й има за последица прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Законодателят не е регламентирал изключения, предвиждащи пропускане на срока по уважителни причини за разлика от предходната редакция на нормата - ДВ 67/1999 г., като с промяната й, обн. в ДВ бр. 95/2003 г. спазването на законоустановения срок е безусловно. В случая да се обсъжда наличието на уважителна причина, касаеща срока за възстановяване на длъжност, респективно да се приеме, че такава е налице е равнозначно да се възстанови погасено субективно право, което е недопустимо. По уважителни причини могат да бъдат възстановявани процесуалните срокове. Нормите на чл. 64, ал. 2 от ГПК и чл. 161, ал. 1 от АПК, уреждащи възстановяване на срокове, касаят процесуални бездействия на страните, състоящи се в неупражняване на процесуални правомощия. Именно последиците от процесуалните бездействия могат да бъдат отстранени чрез възстановяване на срока, което е равнозначно на възстановяване на погасено процесуално правомощие. В конкретния случай Панайотов е бил в отпуск по болест два дни преди изтичане на срока за явяването му на работа, като същият не е демонстрирал по никакъв начин желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение в посочения в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок. Същият е могъл да стори това като се има предвид, че молбата му за възстановяване на работа е подадена по време на ползване на отпуска по болест. Освен това заболяването не е уважителна причина, тъй като самият законодател не предвижда това. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди Панайот Христов Панайотов да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,