Решение № 6882 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2021 г.

Решение № 6882 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител Л. Т., против решение № 1792 от 30.11.2020 г., постановено по адм. дело № 2124/2020 г., по описа на Административен съд – Варна, с което Агенцията е осъдена да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД, представлявано от П. П., обезщетение в размер на 720 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 365/2018/2019 от 15.05.2019 г., издадено от зам. директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 385 лева. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно поради недоказаност на елементите от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска, като в полза на Агенцията бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – "Милки Груп Био" ЕАД, представлявано от П. П., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от "Милки Груп Био" ЕАД да бъде осъдена Агенция "Митници" да заплати общо сумата от 720 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 2778/2019 г. по описа на Районен съд Варна и по КАНД № 2892/2019 г. по описа на АС Варна (по 360 лева за всяка съдебна инстанция). Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изяло предявения иск, осъждайки Агенция "Митници" да заплати исканото обезщетение. За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 1773/04.10.2019 г. по НАХД № 2778/2019 г. по описа на Районен съд Варна, потвърдено с Решение № 2479/17.12.2019 г. по КАНД № 2892/2019 г. по описа на АС Варна, е отменено Наказателно постановление № 365/2018/2019 от 15.05.2019 г., издадено от зам. директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници, с което на "Милки Груп Био" ЕАД, представлявано от П. П., е наложена имуществена санкция в размер на 782, 99 лева, представляваща 100 % от размера на избегнати публични държавни вземания. Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваните пред Районен съд Варна и Административен съд Варна съдебни производства. От Договора за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г., приложен към делото на РС Варна е видно, че е договорено възнаграждение на адвокат Ж. в размер на 360 лв., като е посочено, че същото се заплаща след издаване на фактура. Фактура № 527/03.06.2019 г. е приложена след пълномощното и договора по делото на районния съд. Съответно, по делото на АС Варна е приложен Договора за правна защита и съдействие от 16.10.2019 г., от който е видно, че е договорено възнаграждение на адвокат Ж. в размер на 360 лв., като е посочено, че същото се заплаща след издаване на фактура. Фактура № 629/16.10.2019 г. е приложена след пълномощното и договора по делото на административния съд. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. ". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство във връзка със съдебното оспорване и отмяната на НП. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице вреда. От представените доказателства по делото безспорно се доказва, че "Милки Груп Био" ЕАД е заплатило адвокатско хонорар в общ размер на 720 лева именно във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 365/2018/2019 от 15.05.2019 г., издадено от зам. директора на териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници. С исковата молба са представени както опис на фактури, издадени от адв. В. Ж. по отношение на "Милки Груп Био" ЕАД, така и копие на платежно – кредитен превод с наредител "Милки Груп Био" ЕАД по отношение на С. Ж., от който безспорно се доказва, че от страна на дружеството е извършено плащане по горепосочените фактури. По изложените съображения решението на АС Варна следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение