Решение № 2557 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2015 г.

Решение № 2557 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Еленка Вълкова Пенкова от с. Александрово, област Ловеч, против решение № 33/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 13/2015 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 262/8.12.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Ловеч. От изложените в касационната жалба доводи и съображения се налага извода, че се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ловеч е отхвърлена жалбата на Еленка Вълкова Пенкова против заповед № 262/8.12.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ловеч, с която е спряна отпуснатата месечна социална помощ, считано от 1.11.2014 г. поради промяна на обстоятелствата. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е постановено спиране на отпуснатата месечна социална помощ на Еленка Пенкова, поради това че е установено получаването на доход от рента през м. октомври 2014 г. на стойност 156 лв., който надвишава диференцирания минимален доход на лицето - 47,45 лв. За м. ноември 2014 г. жалбоподателката не е отговаряла на условието по чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, тъй като за предходния месец доходите й са били по-високи от диференцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 ППЗСП. Така постановено решение е правилно. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 262/8.12.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Ловеч, на основание чл. 9, ал. 1 ППЗСП във връзка с чл. 32, ал. 1 ППЗСП е спряна месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП на Еленка Вълкова Пенкова, считано от 1.11.2014 г. Като мотиви на заповедта е посочено, че диференцираният минимален доход /ДМД/ е 47,45 лв., а доходът за м. 10/2014 г. - 156 лв. Заповедта е потвърдена при обжалването по административен ред с решение № ПН 0405/2/5.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, като е посочено, че според данните в служебна бележка изх. № 09/8.10.2014 г. от ЕТ "ДИП-Детелин Павлов" за отдадена под аренда земеделска земя в землището на с. Александрово Еленка Пенкова е получила рента за стопанската 2013/2014 г. в натура - 600 кг пшеница, равняваща се на 156 лв. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед № 262/7.03.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ловеч на Еленка Пенкова е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП в размер на 47,45 лв., считано от 1.02.2014 г. Според изготвения социален доход Еленка Пенкова е лице до 65 години, живеещо само, поради което е прието, че има ДМД 73 % от гарантирания минимален доход, или 47,45 лв. При извършено проучване от социален работник, за което е съставен допълнителен анкетен лист от 2.12.2014 г. е установено, че през м. октомври 2014 г. Еленка Пенкова е получила доход от рента на земеделска земя на стойност 156 лв., за което е приложена служебна бележка изх. № 09/8.10.2014 г., издадена от арендатора ЕТ "ДИП-Детелин Павлов". Месечната социална помощ е спряна със заповед № 262/8.12.2014 г., а със заповед № 2628/9.01.2015 г. е възобновена, считано от 1.12.2014 г., поради това че за предходния месец - м. ноември 2014 г. лицето има доход под ДМД. Предвид данните за осъществените процесуални действия в хода на административното производство и събраните доказателства, обосновани и правилни са изводите на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена при спазване на всички изисквания по чл. 146 АПК. Установеното е новонастъпило обстоятелство, което е от значение за получаване на месечната социална помощ - получаване на доход от рента на стойност, която надвишава диференцирания минимален доход за лицето. Получаването на дохода, неговият произход и размер не са спорни и се установяват от събраното в административното производство писмено доказателство. Правилни са изводите на съда, че за целите на отпускането на социални помощи по реда на ППЗСП приходите, произхождащи от рента представляват доход, съгласно § 1, ал. 1, т. 9, б. "д" ДР ППЗСП, както и че съгласно чл. 9, ал. 6 ППЗСП доходите се вземат предвид за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. В чл. 9, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. В случая ДМД на Еленка Пенкова е определен по чл. 9, ал. 3, т. 5 ППЗСП в размер на 47,45 лв., което представлява 73 % от гарантирания минимален доход за страната, определен в постановление на Министерския съвет в размер на 65 лв. След като през месец октомври 2014 г. Еленка Пенкова е получила доход в размер на 156 лв., то за следващия месец - м. ноември 2014 г., същата не отговаря на изискването по чл. 9, ал. 1 ППЗСП и затова правилно за този месец е спряно изплащането на месечната социална помощ. При отпадане на правоизключващия факт през следващия месец, изплащането на помощта е възстановено с последваща заповед на директора на дирекция "СП" гр. Ловеч, считано от 1.12.2014 г. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел обжалваната пред него заповед за законосъобразен административен акт и е отхвърлил подадената жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав установи, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение