Решение № 15950 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2012 г.

Решение № 15950 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез юрк. М. Панайотова, против Решение № 4593 от 29.03.2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, по адм. д. № 10114 по описа за 2011 г., с което по жалба на Иванка Тодорова Вълчева от гр. София и Огнян Тодоров Кънчев от гр. Пловдив е отменен мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по искането за обезщетяване, на осн. чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ, "направено със заявление с вх. № 94-1848 от 12.04.2010 г. от наследниците на Георги Атанасов Зиков" за разликата от 469 дка. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответниците по касационната жалба Иванка Тодорова Вълчева от гр. София и Огнян Тодоров Кънчев от гр. Пловдив, оспорват жалбата по съображения в писмен отговор. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Със заявление вх. № АО-549/28.05.2007 г. Павлинка Дойкова, в качеството си на наследница на Георги Атанасов Зиков, е поискала обезщетяване на всички наследници /жалбоподателите пред първоинстанционния съд са едни от тях/ с поименни компенсаторни бонове, на осн. чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за земеделски земи на наследодателя в размер общо на 1 236 дка. По заявлението е образувана преписка в Министерство на земеделието и храните и то е разгледано от Комисия по чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Със Заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните това заявление е уважено за 767 дка, като административният орган не се е произнесъл за разликата от 469 дка до пълния размер от 1 236 дка. Със заявление вх. № 94-1848 от 12.04.2010 г. до Министерство на земеделието и горите Иванка Тодорова Вълчева, в качеството си на наследник на Георги Атанасов Зиков, е поискала издаване на заверен препис от протокола на комисията по чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ, ведно с мотивите, за определяне на размера на обезщетението по Заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните. По това заявление заместник министърът на земеделието и горите е отговорил с писмо № 94-848/30.04.2010 г., с което е уведомил заявителката, че Заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила, както и какви са били мотивите на комисията по чл. 10в, ал. 1 ЗСППЗЗ, за да предложи за обезщетяване само част от заявената площ. Пред Софийски градски съд на 21.05.2010 г. г-жа Вълчева и г-н Огнян Тодоров Кънчев са предявили "иск", уточнен с писмено становище от 22.11.2010 г. пред Административен съд София-град /пред който е образувано адм. д. № 5099/2010 г. по оспорването след изпращането на преписката от СГС/. Съгласно това уточнение, административната процедура по заявените от името на наследници на Георги Зиков 1 236 дка, по чл. 19а, ал. 4 ППЗСПЗЗ, не е завършила и се иска от съда "да задължи административния орган-заместник министър на земеделието и храните и комисията по чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ да проведат изцяло процедурата за обезщетение на заявените 1 236 дка, тъй като има само частично произнасяне за 767 дка". С Определение № 2502 от 28.05.2011 г. по адм. д. № 5099/2010 г. АССГ приема, че писмо № 94-848/30.04.2010 г. не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт и прекратява производството по делото в тази част, а приемайки част от жалбата за оспорване било на изричен отказ, било на мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните за обезщетяване за разликата от 469 дка е прекратил производството в тази част и е изпратил преписката на Върховния административен съд по подсъдност. Прекратителното определение в първата му част е влязло в сила като необжалвано, а в останалата част- като необжалваемо. Тричленният състав на ВАС е приел, че е налице мълчалив отказ на министъра за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ за 469 дка, който е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган да се произнесе "по искането за обезщетяване, направено със заявление вх. № 94-1848 от 12.04.2010 г. ". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че мълчалив отказ по процесното заявление изобщо е недопустим, тъй като чл. 19а, ал. 4 ППЗСПЗЗ предвижда, че заповедта, с която се отказва правото на обезщетение, се съобщава на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс, което значи че е писмена, т. е. допустимо е само изрично произнасяне. Тричленният състав на ВАС не е изискал от жалбоподателите да уточнят кой административен акт на министъра на земеделието и храните се оспорва. В единственото съдебно заседание на 20.03.2012 г. жалбоподателят е посочил, че правното основание на жалбата им е чл. 257 АПК /т. е. не се оспорва административен акт, а незаконосъобразно бездействие на административен орган по задължение, пряко произхождащо от нормативен акт/, "тъй като всички разумни срокове са изтекли" по отношение на тяхната преписка за обезщетение. Независимо от възражението на процесуалния представител на административния орган в същото съдебно заседание, че жалбата е неясна, първоинстанционният съд е приел в решението си, че е сезиран с жалба против мълчалив отказ за обезщетяване за 469 дка, от заявените. Доколкото заявяването за обезщетение е станало със заявление вх. № АО-549/28.05.2007 г., по което има изрично произнасяне за обезщетяване на 767 дка със Заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, формираният и според първоинстанционният съд мълчалив отказ за обезщетяване за 469 дка, би трябвало да е именно по това заявление. Обратно на този логичен извод, в диспозитива на съдебния акт е отменен мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искането за обезщетяване на осн. чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 ЗСПЗЗ, "направено със заявление вх. № 94-1848 от 12.04.2010 г.". Както се посочи по-горе, с това заявление е поискано издаване на заверен препис от протокола на Комисията по чл. 10в, ал. 1 ЗСППЗЗ, ведно с мотивите, за определяне на размера на обезщетението по Заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните и то не би могло да се приеме като искане за обезщетяване за обсъжданата разлика, тъй като самият жалбоподател е наясно, че то е подадено много след преклузивния срок за това. Отделно от това, по заявлението от 12.04.2010, има произнасяне с писмо № 94-848/30.04.2010 г. на заместник министъра на земеделието и храните /жалбата против което е оставена без разглеждане и производството-прекратено с влязло в сила Определение на АССГ/. На трето място, за да е налице мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, е необходимо освен искане за издаване на такъв и то да е отправено до компетентен административен орган, както и непроизнасяне по искането в съответния срок. Две от посочените предпоставки в случая не са налице - искането за издаване на препис от протокола на комисията по по чл. 10в, ал. 1 ЗСППЗЗ не е такова за издаване на административен акт; за административния орган е липсвало задължение за предоставянето на копие от този протокол, доколкото той е част от процедурата по издаване на Заповед № РД 46-879 от 25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните, още по-малко може да се приеме, че министърът на земеделието и храните е компетентен да издаде посоченото копие. Ако, предвид всичко изложено, формираният мълчалив отказ е по заявление вх. № АО-549/28.05.2007 г., първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви относно срока на жалбата против този мълчалив отказ като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. /Впрочем, такива няма и в случай, че се приеме, че мълчалив отказ е формиран по по-късното заявление/. Неяснотата относно предмета на първоинстанционното производство, следствие от неотстраняване на нередовността на жалбата, с която е сезиран съдът, е основание за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение, за която касационната инстанция следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Решението подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново първо разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да изясни дали съдът е сезиран с жалба против бездействие по чл. 257 АПК, против мълчалив отказ по заявлението от 28.05.2007 г. или против мълчалив отказ по заявлението от 12.04.2007 г. с което се иска копие от протокол на посочената по-горе Комисия. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия