Решение № 899 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2008 г.

Решение № 899 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 135/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производствата са по § 2, ал. 12 ПЗРГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). С решение от 11.01.2005 г. по гр. д. № 4335/2004 г. Софийският районен съд, г. к., I-во отделение, 24 състав, е осъдил А. Ц. Т. от град С. да заплати на А. М. А. от град С. сумата 260 лева, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва от 14.5.2004 г. до окончателното й изплащане, плюс деловодни разноски. С решение от 7.12.2006 г. по гр. д. № 2034/2005 г., по въззивна жалба от ответника о исковата молба А. Ц. Т., Софийският градски съд, IV-А състав, е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил предявения иск. С допълнително решение от 10.10.2007 г. по същото дело въззивната инстанция е оставила без уважение молбата на ищеца А. М. А. с правно основание чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) за допълване на решението от 07.12.2006 г. Срещу влезлите в сила на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна от ищеца А. М. А., в която твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). С допълнителна молба, вх. № 4447/19.5.2009 г. молителят уточнява доводите си в молбата за отмяна. Излагат се доводи за процесуални нарушения на въззивната инстанция като се сочи, че въззивната жалба на ответника по иска А. Т. е недопустима, на основание чл. 199, ал. 2 ГПК, както и че съдът не се е произнесъл с определение по молбата му от 24.01.2006 г. Освен това се прави оплакване, че в съдебното заседание на 13.11.2006 г. адв. С е допуснат за участва без да представи пълномощно. Твърди се, че в нарушение на чл. 138, ал. 2 ГПК съдът не е задължил свидетелката - майка на ответника по иска да обещае, че ще каже истината. Втората група оплаквания визират нарушения, изразяващи се в това, че се дава вяра на показания на свидетеля-майка относно процесната сума. Излага се, че са налице корупционни твърдения на градските съдии, което според молителя напълно противоречи на записаното на др. стр. на договор № А 205586/03 г. Твърди се също така, че СГС преднамерено отказва да се произнесе по професионалното поведение на ответника - адвокат, във връзка със ЗА и Етичния кодекс. В основната молба се твърди също така, че и двете решения на СГС са нищожни. Ответникът по молбата - А. Ц. Т. от град С. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна и допълнителната молба от молителя и с оглед правомощията си по глава ХХI от ГПК (отм.) намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), на която молителя се позовава, изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаването на делото. В процесния случай липсва акт на съд, който да установява някоя от визираните по-горе хипотези. Изложеното в молбата за отмяна и допълнителната молба в по-голямата си част представлява касационни оплаквания по смисъла на чл. 218б, ал. 1 ГПК (отм.). Останалата част от доводите представлява само твърдения, които не се подкрепят от доказателства. Поради това молбата за отмяна на атакуваните решения е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на № I г. о.,