Решение № 6803 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на О. П. Л., гражданка на Нигерия, подадена чрез пълномощник адв.Е. Станчева. Жалбата е против решение 481 от 06.01.2025г., постановено по адм. дело 11383/2024г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез пълномощника си юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на административния съд е правилно. Предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на О. П. Л., гражданка на Нигерия, против решение 10564/08.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във вр. с чл.9 от ЗУБ, на О. П. Л. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на съответствие с административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Съдът е счел за неоснователно възражението, че не е обсъдена задълбочено бежанската история, свързана с личното положение на чуждият гражданин. Прието е, че мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на закрила, са изложени по начина, указан в процесуалния закон. Съдът е счел, че в резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки. Освен това административният съд приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Съдът е намерил, че посочените мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут. Кандидатът не бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че правилно административният орган е приел, че няма основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Срещу него не били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл.9, ал.1, т.2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не бил направил. На следващо място съдът е счел, че изхождайки от данните от справката за Нигерия, административният орган правилно бил приел, че цялостната оценка на ситуацията в страната не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Затова първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от О. П. Л. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От данните по делото се установява, че оспорения пред административния съд акт е постановен по трета по ред молба за международна закрила. Видно от проведеното с чужденката в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол от 29.02.2024г., по новозаявените обстоятелства е установено, че О. П. Л. от 5 години и 4 месеца е в България със семейството си. За този период е работила общо за период около 3 месеца, като не работи защото има високо кръвно. Живяла е в Боно, Нигерия, не помни какво образование има, не е членувала в политическа партия или организация. Принадлежи към племе [заличен текст], но не знае колко е голямо, то е от район [заличен текст]. Не е имала проблеми заради етническа принадлежност, [заличен текст] е по религия, като твърди, че мюсюлманите не харесват [заличен текст], но не е имала проблеми с религията в Нигерия. Като причина за напускане на Нигерия твърди, че е заради Боко Харам, които дошли и бомбардирали дома й, по времето, когато е била бременна в седми месец и детето и е починало. В Нигерия загубила три деца, след което започнала да има психически проблеми и високо кръвно. Посочила е, че не е имала обществени мероприятия относно религията, тъй като това е голям риск , не е имала политическо мнение и не го е изразявала, не е ходила на митинги и протести, не е говорила по медиите. Не са и отправени лично на нея заплахи в Нигерия, не и е оказвано насилие, няма други нови обстоятелства за личното й положение или за държавата и по произход. При тези данни правилно Административен съд София-град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на О. П. Л.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителката не е направила релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Заявеното, че била жертва на групировката Боко Харам, които бомбардирали дома по времето, когато е била бременна в седми месец и детето починало, не са нови обстоятелства, относими към третата по ред нейна молба за международна закрила. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налагат извод за липса на доказателства О. П. Л. да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. От проведеното интервю с чужденката се установява, че същата не е заявила опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Нигерия. Не е установено върху нея да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е била принуждавана да напусне Нигерия. Затова правилно е прието, че за нея не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Правилно Административен съд София-град е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от представените по делото справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно Нигерия. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от О. П. Л. бежанска история и актуална информация относно Нигерия. Административен съд София-град е обсъдил данните, дадени със справките като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Нигерия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Нигерия. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т.39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната й. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение както чл.8, така и чл.9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение