Решение № 7978 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2011 г.

Решение № 7978 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодор Николаев Ничев от гр. София против Решение № 4095/26.08.2011 г., постановено по адм. дело № 6698/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за обявяване нищожност на ПАМ "принудително преместване на паркирано превозно средство", разпоредено на 03.08.2010 г. от Григор Ангелов - служител на Столичен инспекторат към Столична община, оставено е без разглеждане искането му за отмяна на ПАМ "принудително преместване на паркирано превозно средство", разпоредено на 03.08.2010 г. от Григор Ангелов - служител на Столичен инспекторат към Столична община и е прекратено производството по делото. Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Григор Ангелов - служител на Столичен инспекторат към Столична община, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил искането на Теодор Николаев Ничев от гр. София за обявяване нищожност на ПАМ "принудително преместване на паркирано превозно средство", разпоредено на 03.08.2010 г. от Григор Ангелов - служител на Столичен инспекторат към Столична община, оставено е без разглеждане искането му за отмяна на ПАМ "принудително преместване на паркирано превозно средство", разпоредено на 03.08.2010 г. от Григор Ангелов - служител на Столичен инспекторат към Столична община и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за налагане на ПАМ - извършено е нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 7 и чл. 44, ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Изложени са мотиви, че налагането на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП се извършва с нареждане на оправомощените длъжностни лица, без на е необходимо същата да бъде обективирана в нарочен писмен акт. Крайният извод на съда е, че обжалваната ПАМ е законосъобразна. Решаващият състав е аргументирал извода си за недопустимост на оспорването на наложената ПАМ с просрочване на жалбата - последната е подадена на 13.09.2010 г., при условие, че Ничев е узнал за нея на 03.08.2010 г. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП в случая е неправилно паркираният автомобил на жалбоподателя - в парк, върху зелена система, представляваща обществена зелена площ, предназначена да подобрява жизнената среда и облика на населените места - чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Без значение е обстоятелството дали при така извършеното паркиране автомобилът е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. ПАМ е наложена с цел преустановяване на административно нарушение, каквото водачът на автомобила безспорно е извършил, паркирайки го върху зелената площ. Безспорно е установено, че жалбоподателят е узнал оспорената ПАМ на 03.08.2010 г., а е сезирал Административен съд София-град на 13.09.2010 г. с жалба срещу тази ПАМ. При очертания от Ничев предмет на спора и установените по делото факти, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата му в тази й част и е прекратил производството по делото като недопустимо. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателя следва да бъде осъдена да заплати на Столична община - Столичен инспекторат 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение