Решение № 571 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ -Варна - Р. И. Н., чрез пълномощника юриск. Г. Георгиев, срещу Решение 7758/26.07.2024 г. на Административен съд/АС/ Варна, постановено по адм. дело 403/2024 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Разпореждане за забрана 01462/12.02.2024 г., издадено от д - р Р. Н. - Главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните - Варна. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва констатацията на съда, че разпореждането не е издадено от компетентен орган. Легално определение на компетентен орган, осъществяващ официален контрол и други официални дейности по смисъла на чл.4, §1 от Регламент /EС/ 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти /ЕО/ 999/2001, /ЕО/ 396/2005, /ЕО/ 1069/2009, /ЕО/ 1107/2009, /EС/ 1151/2012, /ЕС/ 652/2014, /EС/ 2016/429 и /EС/ 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти /ЕО/ 1/2005 и /ЕО/ 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти /ЕО/ 854/2004 и /ЕО/ 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета /Регламент относно официалния контрол/, наричан за краткост Регламент /ЕС/ 2017/625, е дадено с разпоредбата на чл.3, §3 от Регламента. По силата на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за управление на агрохранителната верига/ЗУАВ/ такъв компетентен орган е Българската агенция по безопасност на храните/БАБХ/. Издателят на процесното разпореждане е компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗУАВ. Неправилно административният съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл.8 от ЗУАВ, тъй като тази разпоредба регламентира делегиране на правомощия на външни лица, извън структурата на компетентния орган. Правомощия за налагане на принудителни административни мерки по чл.138, §1, б.б, §2 и §3 от Регламента има БАБХ, респективно - ОДБХ - Варна, която осъществява дейността си чрез длъжностни лица от администрацията. Материалната компетентност на издателя на процесното разпореждане да извършва дейности на официален контрол е вменена по силата на закона, а не произтича от индивидуално упълномощаване . Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу Разпореждане за забрана 01462/12.02.2024 г. на Гл. инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ - Варна. Претендира разноски по делото, представляващи такива за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от юриск. Георгиев, който поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Ответникът по касация И. Б. Я. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. Н. Банков. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени писмените доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: По повод получен Сигнал с вх. КХ-667 от 07.02.2024 г. в Деловодството на ОДБХ, на 08.02.2024 г. и на 12.02.2024 г. са извършени проверки от служители на дирекцията, резултатите от които са обективирани в Протокол 028069 и Протокол 029108. При проверката е установен обект - хладилна камера, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.856, държавна собственост, като същата не е регистрирана в Националния регистър на БАБХ по реда на Закона за храните. В последната проверяващите констатирали храни от животински произход риба, рибни и месни продукти без документи, удостоверяващи техния произход, като част от тях били без етикетировка с общо количество 477,810 кг., от които 462,01 кг. рибни продукти и 15,800 кг. месни продукти. С Разпореждане 01462/12.02.2024 г., издадено на основание чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и чл. 138, § 2, б. г от Регламент /ЕС/ 2017/625, от д-р Р. Н., на длъжност Главен инспектор към ОДБХ Варна, се забранява транспорт, търговия и пускане на пазара на замразена риба с общо количество 462,01 кг. и замразени месни продукти с общо количество 15,800 кг. /с подробен опис на гърба на разпореждането/, намиращи се в обект - хладилна камера, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.856, лодкостоянка Черно море Западна промишлена зона. Обектът се стопанисва от И. Я.. Разпореждането е връчено срещу подпис на И. Б. Я. на 12.02.2024 г. По делото е приложена административната преписка, включваща следните доказателства: Констативни протоколи/КП/ с 028069 и 029108, съответно от 08 и от 12 февруари 2024 г., в които са изложени данни за извършената проверка и направените констатации; Сигнал вх. КХ-667/07.02.2024 г., ведно със снимков материал на хладилната камера; Длъжностна характеристика по отношение на длъжността Главен инспектор към ОДБХ Варна, Разпореждане за насочване на храните 01110/12.02.2024 г. Приложени са доказателства, установяващи местонахождението на имота и собствеността на същия Скица 15-463285-04.06.2020г. и АЧДС 10045/25.08.2020 г. С жалбата е представен Приемо - предавателен протокол от 19.11.2019 г., съгласно който Г. А. е предал на И. Я. 1 бр. хладилна камера, с размери: дължина - 8 м., височина -2.8 м. и ширина -2.7 м., изградена от термо - панели, разделена на две части, с две врати, ведно със съответната охладителна техника и командно табло. От ответника са представени Удостоверение за регистрация на риболовен кораб 64892/06.11.2018 г. на името на Илто 17 ООД и актуално състояние на това дружество от Търговския регистър, видно от което един от неговите управители е жалбоподателят И. Я.. Представена е Заповед РД-11-252/13.04.2011 г., издадена от Изпълнителният директор на БАБХ, с която са определени официалните ветеринарни лекари в направление Контрол на храните към БАБХ - служителите, посочени в списък, представляващ неразделна част от заповедта, сред които е и д - р Р. Н. издател на оспорения административен акт. При така установеното от фактическа страна АС - Варна е приел от правна страна, че жалбата е основателна. Според първоинстанционния съд Разпореждане за забрана 01462/12.02.2024 г., издадено от Главен инспектор към ОДБХ Варна, с което е забранен транспорта, търговията и пускането на пазара на замразена риба с общо количество 462,01 кг. и замразени месни продукти с общо количество 15,800 кг., е издадено от некомпетентен орган. За да достигне до този правен извод АС - Варна е анализирал разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ/посочена като основание в оспорения акт/, съгласно която ръководителите на съответните ведомства по чл.7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, § 2 от Регламент /ЕС/ 2017/625., във връзка с разпоредбата на т. 2 на чл. 25, ал. 1 от ЗУАВ. Съдът е тълкувал разпоредбите на чл.8, ал.1 и ал.2 от ЗУАВ, във връзка с нормата на чл.7, ал.1, т.4 от ЗУАВ, като е приел, че компетентен орган по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2017/625, осъществяващ официален контрол и други официални дейности, е Българска агенция по безопасност на храните, което следва и от нормата на чл. 2 от Закона за Българска агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/, съгласно която БАБХ е компетентен държавен орган за осъществяване на официален контрол в Република България по смисъла на Европейското законодателство, регламентиращо изискванията към дейностите по чл.3, ал.1. Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗУАВ регламентира, че мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с разпореждане от длъжностно лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, § 2, букви г, ж и и от Регламент /ЕС/ 2017/625. Легалната дефиниция на понятието официален контрол се съдържа в разпоредбата на чл. 2, § 1 от Регламент /ЕС/ 2017/625, а легално определение на Компетентни органи е дадено с разпоредбата на чл. 3, § 3 от Регламент /ЕС/2017/625. АС - Варна е приел, че при последователно тълкуване на нормативната уредба, уредена от европейското и националното законодателство, БАБХ е централен орган, компетентен по смисъла на чл. 3, § 3, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2017/625, като за придобиване на компетентност за осъществяване на официален контрол по Регламент /ЕС/ 2017/625 от физическо лице, респективно от служител в БАБХ, различен от Изпълнителния директор на агенцията, е нужно изрично оправомощаване за това с акт на Изпълнителния директор на БАБХ. По делото не са представени доказателства за такова оправомощаване, а последното не следва от приложената длъжностна характеристика за заеманата от издателя на оспореното разпореждане длъжност Главен инспектор в отдел Контрол на храните към ОДБХ Варна при БАБХ, в която са описани и преките задължения на същата, в т.ч. и за предприемане на мерки по Закона за храните. Според първоинстанционния съд компетентността на физическо лице да осъществява официален контрол по смисъла на Регламент /ЕС/ 2017/625 произтича от изричното оправомощаване на това физическо лице от централния орган, който отговаря за организацията на официалния контрол и другите официални дейности, респективно от Изпълнителния директор на БАБХ. Представената от ответника Заповед РД-11-252/13.04.2011 г., с която Изпълнителният директор на БАБХ определя за официални ветеринарни лекари в направление Контрол на храните към БАБХ, служителите, посочени в списък, представляващ неразделна част от заповедта, сред които е и д-р Р. Н. издател на оспорения административен акт, според административния съд не представлява годно писмено доказателство, с което Изпълнителният директор е оправомощил официалните ветеринарни лекари да изпълняват действия по официалния контрол, както и други официални действия при спазване изискванията на чл. 5, § 2 от Регламента. Съдът е посочил, че видно от съдържанието на оспореното разпореждане издателят се е подписал в качеството си на Главен инспектор към ОДБХ. Следователно при издаване на разпореждането д-р Р. Н. е действала не като официален ветеринарен лекар, а в качеството си на Главен инспектор към областната дирекция. В обобщение съдът съдът е приел, че оспореният акт е издаден от орган, който не притежава съответната материална компетентност. АС - Варна е изложил съображения по останалите, наведени от жалбоподателя възражения, които е намерил за неоснователни. Описаната по-горе фактическа обстановка и събраните по делото доказателства установяват издаване на разпореждането при отсъствие на съществени процесуални нарушения и при спазване на административно-производствените правила Същото е издадено в предвидената от закона форма и съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Разпореждането е мотивирано, посочени са фактически и правни основания за издаването му, като е налице и позоваване на съставените в хода на производството констативни протоколи. Посочил е, че процесното разпореждане е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за храните храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Съгласно чл.24, ал.1 от закона БАБХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. Според административния съд анализът на гореописаните разпоредби сочи, че всяка от посочените дейности следва да извършва с храни, годни за консумация, като за целта същите следва да се съхраняват в съответните одобрени и разрешени за ползване обекти. От доказателствата, събрани в хода на административното и съдебно производство се констатира, че хладилната камера, в която са съхранявани насочените за унищожаване замразени риба, месни и рибни продукти е собственост на г - н И. Я. и че не е регистрирана по надлежния ред по Закона за храните. Съдът е приел, че хладилната камера, в която са установени храните, насочени за унищожаване, представлява обект, подлежащ на регистрация по ЗХ, като храните, държани в същия от физическото лице И. Я. са такива, предназначени за производство, преработка и/или дистрибуция. В тази връзка административният съд е съобразил дадените легални дефиниции на понятията обект и дистрибуция на храни в § 1, т.10 и т.6 от ДР на Закона за храните. Съгласно тези разпоредби, това е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя /включително земя под вода/ със или без сгради, предприятие, превозно средство /включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго/; подвижен, временен, преместваем или открит обект., а дистрибуция на храни е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Т.е. безспорно процесната хладилната камера попада в обхвата на понятието обект за дистрибуция на храни, тъй като е самостоятелно съоръжение с размерите на помещение, намира се на територията на Западна промишлена зона, лодкостоянка, /т.е. върху имот частна държавна собственост с предназначение за задоволяване на обществени нужди водна спортна база/, в същата са били съхранявани към момента на проверката значително по обем количество риба, рибни и месни продукти. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗХ този обект е подлежал на регистрация по закона. Посочил е, че в случая по категоричен начин е доказано извършеното нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за храните, тъй като установените при проверката замразени рибни и месни продукти са без етикетировка и маркировка за произход, видно от приложените КП. Нито са представени, нито са ангажирани доказателства за оборване на установеното от проверяващите нарушение на разпоредбите на Закона за храните, които собственикът на хладилната камера е задължен да спазва при съхранение на храни, за които предстои да бъдат пуснати до пазара и да бъдат годни за консумация от хора. АС - Варна е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че е физическо лице и като такова не е извършвал търговска дейност, нито друга дейност по Закона за храните, поради което хладилната камера не била обект по този закон и не подлежала на регистрация. В Закона за храните не е поставено условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци /регистрирани по Търговски закон/. Водещ критерий по Закона за храните е дали обектът попада в дефинициите по в §1, т.10 и т.6 от ДР на Закона за храните, вр. чл.26 от същия закон. В случая хладилната камера има такава конструкция и разположение, че попада в обхвата на понятието "обект" по Закона за храните. Констатираното голямо количество риба, месни и рибни продукти са съхранявани в хладилната камера, а съхранението е форма на понятието дистрибуция. Като неоснователни са приети и твърденията на жалбоподателя, че констатираните в хладилната камера риба, месни и рибни продукти са за лична употреба. Доказателства относно това твърдение не са посочени в жалбата и не са представени от жалбоподателя. Напротив, събраните такива сочат за обратното наличието на други обекти, стопанисвани от жалбоподателя /макар и като търговец/, регистрирана моторна лодка, както и кантар пред хладилната камера, като за спора е без значение дали последният е използван към момента на проверките. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Не се спори по делото, че д - р Р. Н. е определена за официален ветеринарен лекар в направление Контрол на храните към БАБХ, видно от Заповед РД 11-252/13.04.2011 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и приложеният към заповедта списък. Процесното разпореждане е издадено от компетентен орган, тъй като с него е приложена мярка по чл. 138, §2, б.г от Регламент /ЕС/ 2017/625, който се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните, тяхната безопасност, цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация /чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента/. В Регламента е делегирана компетентност на държавите членки на ЕС да определят органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България. Тези органи са определени на национално ниво в Закона за управление на агрохранителната верига - чл. 1 от ЗУАВ. С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ е уредена компетентността на БАБХ по смисъла на чл. 4 от Регламент /ЕС/ 2017/625, във връзка с осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните /ЗБАБХ/ и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Съгласно §2 от ДР на ЗУАВ за целите на закона се прилагат определенията от Регламент /ЕС/ 2017/625. В чл.2 от Регламента е дадено определение на понятието "официален контрол": дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, §2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила. Легално определение на понятието "Компетентни органи" е дадено в чл. 3, т. 3 от същия регламент, съгласно което такива са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2. Не се спори по делото, че д-р Р. Н. е официален ветеринарен лекар, видно от Заповед РД 11-252/13.04.2011г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с приложен към нея списък. Д-р Н. изпълнява длъжността Главен инспектор в отдел Контрол на храните в ОДБХ - Варна, но в същото време е изрично определена за официален ветеринарен лекар в направление Контрол на храните Варна с нарочен административен акт - Заповед 11-252/13.04.2011 г. След като д-р Н. безспорно е официален ветеринарен лекар в направление Контрол на храните към ОДБХ - Варна, компетентността й да издава разпореждане за забрана, транспорт, търговия и пускане на пазара на описаните в акта храни, произтича от разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗУАВ, според която официалните ветеринарни лекари имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение/ЕС/ 2019/627. За издаването на разпореждане по чл.24, ал.1, вр. с чл.25, т.2 от ЗУАВ от официален ветеринарен лекар не е необходимо на същия да са делегирани правомощия с изричен акт заповед или договор по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗУАВ, тъй като е налице изрична разпоредба - чл.41, ал.2 от ЗУАВ. В обобщение - издателят на разпореждането д - р Н., като официален ветеринарен лекар има компетентност ex lege /произтичаща от закона/ за осъществяването на контрол по чл.25, т.2 от ЗУАВ, вр. с чл.138, §2, б.г от Регламента и за издаването на оспорения в настоящото производство акт. Касационната инстанция споделя изложените от АС - Варна мотиви за съответствие на обжалваното разпореждане с изискванията на установената форма - на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпореждането е издадено при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон, като касационната инстанция напълно споделя изложените в тази насока мотиви и намира за ненужно да ги преповтаря. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на И. Я. като неоснователна. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ И. Я. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, разноски в размер общо на 270 лв./ юриск. възнаграждение в минимален размер от по 100 лв. за всяка съдебна инстанция/, както и 70 лв., представляваща държавна такса за касационното обжалване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение