Решение № 2119 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2009 г.

Решение № 2119 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Горна Оряховица, срещу решение № 364/23.06.2009 г., постановено по адм. д. № 92/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Пенка Кирилова Хаджипеткова, Кирил Кирилов Хаджипетков, Ана Петкова Хаджипеткова и Ива Петкова Хаджипеткова, всички от гр. София срещу Заповед № 36/9.01.2009 г. на кмета на община гр. Горна Оряховица. От ответниците становище за неоснователност на касационната жалба в съдебно заседание изразяват Ива Петкова Хаджипеткова, Божидар Димитров Томов и Веселин Димитров Томов, а процесуалният представител на "Корозаинженеринг" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, изразява становище за основателност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Велико Търново, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ отменил по жалба на Пенка Кирилова Хаджипеткова, Кирил Кирилов Хаджипетков, Ана Петкова Хаджипеткова и Ива Петкова Хаджипеткова, Заповед № 36/9.01.2009 г. на кмета на община гр. Горна Оряховица, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено да се премахнат полусрутените сгради в западната част на имот, находящ се в УПИ I-за предприятие за силикати, кв. 92 по плана на с. Първомайци. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения административнопроизводствените правила, както и същата не отговаря на изискванията за излагане в нея на фактически твърдения, което води до незаконосъобразността й. Решението е правилно. Правилно е прието от административния съд, че процесната заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 3 и 4 АПК. В същата не е посочен адресатът на заповедта, както и не са изложени мотиви и фактическите основания за издаването й. Такива липсват и в протокола на комисията, назначена от кмета на общината. Само на основание, че не са посочени адресатите на заповедта, т. е. кои лица са собственици на сградите, предмет на заповедта, които следва да изпълнят властническото волеизявление на административния орган, е достатъчно основание да се приеме, че същата не отговаря на изискванията за форма на административния акт и че е незаконосъобразна. Освен това правилно е прието, че не са изложени в заповедта или в съпътствуващите действия по издаването й, на фактическите основания за това. Видно от изготвеният протокол на комисията не е посочено сградите защо следва да се премахнат, т. е. какви са причините да не могат да се заздравят или поправят и поради това следва да се премахнат. Премахването на сгради е обусловено от тези факти, но същите следва да се съдържат в заповедта като фактически основания и мотиви за издаването й като административен акт. Недопустимо е в хода на оспорването на заповедта същите да се доказват, че съществуват, включително и със заключение на вещо лице. Освен изложеното правилно е прието, че при издаването на процесната заповед е налице и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ, назначената комисия действува служебно или по искане на заинтересувани лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица. Изискването за изслушване на заинтересуваните лица, които в хипотеза за изследване състоянието на дадени сгради, са собствениците им, е императивна норма, като най-малко следва да са поканени да се явят пред комисията за изслушване в разумен срок по време на насрочения оглед на сградите. Собствениците на процесните сгради не са канени за изслушване, като друг е въпросът ако са поканени и те не се явят. С оглед изложеното правилно е прието от съда, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 195, ал. 2 ЗУТ, което само по себе си също води до незаконосъобразност на заповедта. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението на административния съд, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК