Решение № 9740 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5799/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Драгомиров, от гр.Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат А. Димитров против решение 863 от 26.04.2021г. по адм.дело 2049/2020г. на Административен съд- Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение в частта, в която е потвърдено разпореждане [ЕГН]/протокол 2140-15-439/23.06.2020г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което са отменени всички предходни разпореждания за отпускане и изменение на личната пенсия за ОСВ, и в частта за разноските, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че не са коментирани възраженията на жалбоподателя за липсата на компетентност на органа, издал разпореждането, да отмени всички предходни разпореждания. Счита за неправилни изводите на съда по отношение зачитането на осигурителния стаж по трудова книжка 1503/02.12.1978г. По подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяна на решението в посочените части. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- гр.Пловдив чрез старши юрисконсулт Каолина Минкова изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания. Счита, че административният орган по чл.98 от КСО- Ръководителя на пенсионно осигуряване/ПО/ при ТП на НОИ-гр.Пловдив, притежава необходимата компетентност по закон да издава разпореждания за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на отпуснати пенсии. Твърди, че е спазена процедурата и правилно не признат заявения от жалбоподателя осигурителен стаж. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Драгомиров против Решение Ц 2153-15-111 от 27.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане [ЕГН] /протокол 2140-15-439/23.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което са отменени всички предходни разпореждания за отпускане и изменение на лична пенсия за ОСВ, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства не следва да се зачита за осигурителен стаж на жалбоподателя положен към ОПСвежест-Пловдив в периода 26.11.1978г.-22.08.1979г., както и стажът за периода 05.06.1993г. до 28.04.1996г. положен при осигурителя ХеркуАД-Пловдив. Решението е правилно. С решение Ц2153-15-111 от 27.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е потвърдено разпореждане [ЕГН] /протокол 69113/23.03.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ- София град, както и всички последващи разпореждания, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Установено е от фактическа страна, че за първият спорен период- 26.11.1978г.-22.08.1979г., с продължителност от 8 месеца и 26 дни, не са доказани твърденията на Драгомиров, че е полагал труд в ОПСвежест-Пловдив, както и че трудовата му книжка 1503/02.12.1978г. е била незаконосъобразно задържана от длъжностно лице на НОИ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудовата книжка е върната на лицето за едно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, като този документ е съхраняван у жалбоподателя. По делото е установено,че по искане на ТП на НОИ Пловдив, от областна Дирекция на МВР Пловдив, отдел "Икономическа полиция", по преписката са постъпили наличните документи, касаещи осигурителния стаж на Драгомиров. В материалите, по образуваната прокурорска преписка 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, към която са приобщени пенсионни досиета, сред които е досието на Драгомиров, не е открита трудова книжка 1503/02.12.1978 г. Установена е трудова книжка със същият номер 1503, но издадена на 12.11.1981 г. от осигурителя ЗДМ "9-ти май"-Пловдив. Тази преписка е във връзка с открита процедура за установяване на осигурителен стаж. Освен изложеното е установено, че в Радис групАД-Пловдив- правоприемник на ОПСвежест-Пловдив не се съхраняват трудови досиета и други първични документи доказващи осигурителен стаж и доход на работниците и служителите в ОПСвежест-Пловдив за периода преди месец януари 1986 г., което не позволява извършването на съответната проверка. Поради това и не може да се зачене за осигурителен стаж периода от 8 месеца и 26 дни на длъжнвостта шлосер. По отношение на втория спорен период -05.06.1993г. до 28.04.1996г. правилно не е зачетен осигурителен стаж, положен по твърдение на жалбоподателя при осигурителя ХеркуАД-Пловдив. В хода на проверката, относно достоверността на посочения от Драгомиров осигурителен стаж и заеманата длъжност в "Херку" АД-Пловдив, е установено, че в същия период от време жалбоподателя има придобит осигурителен стаж от 01.03.1993 г. до 31.12.1993 г., на длъжност "охрана" в НПКПЗП - специализирано стопанство - овощарство и лозарство - гр. Куклен. Това обстоятелство е удостоверено с образец УП-1З 5506-15-1204#2/06.04.2020 г., издаден от Обединен осигурителен архив към ТП на НОИ Пловдив; от 01.01.01. 1994 г. до 11.08.1995 г., на длъжност "нощен пазач" при осигурителя ТКЗС- [населено място] поле, оформен в трудова книжка 1503/12.11.1981 г.; от 04.09.1995 г. до 23.04.1996 г., на длъжност "разливач на течен метал", цех "Леярен", при осигурителя "ЗДМЛ" ООД-Пловдив, оформен в образец УП-3 13/23.03.2020 г. Незачитането на посочените периоди за осигурителен стаж води до отсъствие на предпоставките на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Не са налице и условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО поради липсата на осигурителен стаж 10 години от първа категория, съответно 15 години от втора категория, както и по чл.68, ал.1 и 2 от КСО поради липсата на изискуема възраст. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с надлежно събраните писмени доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Началникът на отдел Пенсии при ТП на НОИ-Пловдив се явява длъжностно лице по смисъла на чл.98 от КСО, което е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания, с които пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват. В случая ръководителят на пенсионното осигуряване се е произнесъл в рамките на своята компетентност на основание чл.99, ал.1, т.2, б.г от КСО. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод в насока, че атакуваното пред него административно решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,