Решение № 7583 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 1222 от 13.02.2024 г., постановено по адм. д. 1966/23г. Административен съд Бургас (АС-Бургас) е отменил по жалба на Лидикар ООД, ЕИК 147015017, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Константин Фотинов 1, партер, представлявано от управителя Л. К. К., и по жалба на Е. Г. А. от [населено място], общ Елена, обл. Велико Търново, Решение 32 601694/23.10.2023 г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с която по митническа декларация MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Териториална Дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Кацарова. В същата се прави оплакване, че решението на АС-Бургас е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Лидикар ООД, представлявано от управителя Л. К. К., чрез адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представят се писмени бележки. Претендират се разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба Е. Г. А., чрез адв. Р. Василева от БАК, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е законосъобразността на Решение 32-601694/23.10.2023 г., издадено от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а и § 2, чл. 85, § 1от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл.59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока по митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 16 792,75 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер на 1 187,88 лева и за ДДС в размер на 2 615,32 лева. Като солидарни длъжници за заплащане на посочените задължения са определени Е. Г. А. и Лидикар ООД Административен съд Бургас е приел от фактическа страна, че на 25.10.2020 г. е подадена в МП Пристанище Бургас Център митническа декларация с MRN 20BG001007024724R8, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. Стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил, марка Хонда, модел Акорд, тип Бензин, брой места 5, първа регистрация 01.01.2017 г., цвят сив, работен обем 2400 куб., двигател не се чете, мощност 185 HPSAE, шаси JHMCR6F79HC800315, код на държавата на изпращане/износ Канада (кл. 5/14); условие на доставка CFR Стойност и навло (кл. 4/1); метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута 3 918.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер TCLU9105968 (кл. 7/10), декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 120.00 лева (кл. 4/9). В 3/19 от MRN като косвен представител по осъществения внос е посочено дружеството Лидикар ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено лицето Е. Г. А.. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени: фактура RA-Е20092101/21.09.2020 г., издадена от "9396-9053 QUEBEC Inc. ", 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист RA-E20092101, издаден от "9396-9053 QUEBEC Inc. ", талон L4946167, морска товарителница MEDUMC548366. За извършения внос са начислени мито в размер на 491.40 лева и ДДС в размер на 1 105.09 лева, при митническа стойност в размер на 4 914. 03 лева (3 918. 00 CAD) и данъчна основа за ДДС 5 525. 43 лева (включваща митническата стойност, начисленото мито и декларираните разходи). В хода на делото за приложените документи са представени заверени преводи на български език. Решаващият съд е описал подробно извършения последващ контрол, издадените впоследствие писма и разменена кореспонденция между страните, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента. Първоинстанционният съд и приел, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Административен съд Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено в противоречие с материалния закон, които мотивите му се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, за т. нар. последващ контрол , при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т.н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че внесеният с процесната МД употребяван автомобил катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Прието е, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваната митническа декларация, митническите органи са се позовали на информация получена с писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г., изготвено от канадските митнически власти Canada Border Services Agency, ведно с приложен електронен файл BG_ExportDeclaration09396-9053 Quebec Inc. xlsx и др. В предоставената информация под формата на екселска таблица са вписани данни за деклариран внос на различни стоки, в това число и стоката по MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г., вписани в канадската система за деклариране на износ CERS, в която износителите подават документи електронно. Митническите органи са установили, че предоставената справка съдържа данни за износ на автомобил с идентични характеристики (модел, марка, шаси) с този, деклариран с проверяваната митническа декларация. Единствената разлика между данните за износ и данните за внос е установена по отношение на декларираната стойност декларираната износна митническа стойност е 13 389.00 CAD, а декларираната при вноса митническа стойност на същия автомобил е 3 918. 00 CAD. 4. Анализирайки доказателствата по делото административният съд е приел, че принципно информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада. 5. Прието е също така, че изводите за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни и при явна недоказаност на твърденията за неприложимост на посочените вторични методи, следва че необосновано митническият орган е преминал към прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на внесената стока. Според АС-Бургас митническият орган е определил стойността на внесената стока въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока, за която износна стойност е получил информация от канадските митнически власти, като решаващият съд не е възприел извода на митническия орган, че данните предоставени от канадските митнически власти относно износната стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По изложените съображения съдът е направил извод, че незаконосъобразно е определена нова МД на стоката от страна на митническите органи, поради което, директорът на ТД Митници Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е неправилно. По делото няма спор за фактите. Наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, както и допълнително представените такива, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АС-Бургас не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия. С подадената митническа декларация задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 3 918,00 CAD (канадски долара), равностойни на 4 914,03 лв., на база на което е заплатено мито в размер на 491,40 лв. и ДДС в размер на 1 105,09 лв. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция Митници до канадските митнически власти Canada border Servicec Agency , за предоставяне на информация и документи за превозни средства, изнесени от Канада и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо, заведено под с рег. 32-441111/16.12.2022 г., по описа на Централно митническо управление, канадските митнически власти са предоставели поисканата информация, като същата е предоставена от Агенция Митници на съответните териториални дирекции. При осъществен последващ контрол по отношение на внесения по MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. автомобил е установено съответствие в описанието на същия марка, модел, номер на шаси и прочие, като е налице единствено несъответствие в декларираната цена в митническата декларация при внос е посочена цена 3 918.00 CAD, а в износната в Канада 13 389.00 CAD. В писмото на канадските митнически власти изрично е посочено, че т.н. Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове. Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената им възможност, адресатите на акта не са оспорили така посочената стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителите ведно с митническата декларация договор за покупко-продажба на вещта. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната информация от канадските митнически власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена/ - така или иначе за износите-ля/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Поради изложеното и АС-Бургас правилно е приел, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че т.н. основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи. Не могат обаче да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по процесната декларация по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да изчерпи визираните в чл.74,§2 вторични методи, съответно че изложените мотиви за неприлагането им е твърде обща, без да са налице данни, че е била събирана информация, насочена към ползване на въпросните методи и как е била събрана. Принципно и в съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. При изследване на метода, регламентиран в чл.74,§2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България. Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход Канада, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база дан-ни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали мотоциклети от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за при-лагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на АС-Бургас, че новата митническа стойност е определена произволно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки на други внесени МПС от същия вид, модел, пробег и т.н. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност по MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от солидарните длъжници Е. Г. А. и Лидикар ООД, в по-сочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АС-Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с която жалбата на Лидикар ООД и Е. Г. А. против Решение 32 601694/23.10.2023 г. на директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митническа декларация MRN 20BG001007024724R8/25.10.2020 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 16 792,75 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер на 1 187,88 лева и за ДДС в размер на 2 615,32 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 430,43 лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният адми-нистративен съд, състав на първо отделение,