Решение № 8922 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2021 г.

Решение № 8922 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. на "H. E. D. Formation – Conseil Тренинг - Консултации" ООД, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя си Е. Ж. – П. М., чрез процесуалния му представител адв. Шанкова, срещу решение № 209 от 19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 2845/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против разрешение за строеж № 46 от 05.04.2018 г. на главния архитект на район "Приморски" на община Варна и производството по делото в тази част е прекратено;

1. на Д. А., М. А. и Т. А., чрез процесуалния им представител адв. Янкова, срещу решение № 209 от 19.02.2021 г. по адм. д. № 2845/2019 г. по описа на Административен със – гр. Варна, в частта, с която е отменена заповед № Г – 76 от 02.06.2010 г. на кмета на район "Приморски" на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП - П3 за ПИ № 4633 по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" на гр. Варна.

В касационната жалба на дружеството – жалбоподател, имаща характер на частната жалба се твърди недопустимост на оспореното решение в частта му имаща характер на определение, поради това, че в жалбата по която е било образувано производството не е било направено искане за отмяна на разрешението за строеж. Посочва, че е поискал при евентуална отмяна или прогласяване на нищожност на оспорената заповед за одобрение на ПУП, съдът да се произнесе относно отпадане на правната сила на издаденото разрешение за строеж и одобрените проекти, въз основа на които е издадено. Навежда съображения и за нищожност, а не унищожаемост на заповедта за одобрение на ПУП, респективно в тази връзка отново твърди недопустимост на одобрените строителни книжа. Поради това посочва, че обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлено искане за произнасяне по отношение на разрешението за строеж и одобрените проекти. Иска съдебното решение, в частта, имаща характер на определение да бъде прието за недопустимо и обезсилено, а алтернативно в случая, че съдът приеме решението в частта му на определение за допустимо, иска решението в тази му част да бъде отменено.

В касационната жалба на физическите лица се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение в оспорената му част като постановено по недопустима жалба. Твърди неправилност на извода на съда, че е спазен срокът за оспорване, като навежда съображения, че дружеството – жалбоподател пред първата инстанция не е било вписано в кадастралния и имотния регистър, а в него е бил вписан Г. Г., на който е и бил съобщен одобреният план. В тази връзка твърди, че жалбата на дружеството е просрочена като подадена през 2019 г. срещу одобрения 2010 г. план. В тази връзка навежда съображения, че съдът е следвало да се произнесе само по наведените доводи за нищожност. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част като постановено в противоречие със закона. Посочва, че различните регистри нито към 2003 г., когато дружеството е закупило имота по представен нотариален акт, нито към 2008 г., когато е издадена и влезнала в сила заповедта на областния управител за одобряване на плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ дружеството е било записано като собственик на този имот в който и да било регистър. Отделно посочват, че не са налице нарушения при одобряването на плана и в частност на чл. 21, ал. 5 ЗУТ, тъй като по делото е представена нотариално заверена декларация от Г. Г., с която е дал съгласие за процедиране на плана. Иска оспореното решение в оспорената му част да бъде обезсилено и производството по делото прекратено в частта на поисканата отмяна на оспорения акт, като жалбата на дружеството бъде отхвърлена в частта, с която се претендира нищожност на заповедта.

Дружеството в качеството му на ответник по касационната жалбата на физическите лица изразява становище за нейната неоснователност, респективно касаторите – физически лица като ответници по жалбата на дружеството също твърдят неоснователност на същата.

Ответникът Кметът на район "Приморски" на община Варна с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата на дружеството "H. E. D. Formation – Conseil Тренинг - Консултации" ООД.

Ответникът С. Стойчев не изразя становище по жалбите.

Касационната жалба на дружеството – жалбоподател, имаща характер на частна такава, е подадена в срока по чл. 230 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на решението в тази му част и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Касационната жалба на касаторите – физически лица е подадена в срок по чл. 211 АПК също по пощата, от надлежни страни, за които в оспорената част решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт и в тази му част, подлежащ на касационен контрол. Поради това и двете касационни жалби са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

С оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че жалбата на "H. E. D. Formation – Conseil Тренинг - Консултации" ООД срещу заповед № заповед № Г – 76 от 02.06.2010 г. на Кмета на район "Приморски" на община Варна, с която е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) за ПИ № 4633 по плана за новообразуваните имоти (ПНИ) на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", гр. Варна за ПИ идентификатор № 10135.2517.4633 по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна е допустима, тъй като дружеството като собственик на идеални части от съседен имот идентификатор № 10135.2517.700 по КК на гр. Варна е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗУТ в относимата редакция, действала към 2010 г. Приел е, че на дружеството не е съобщена тази оспорена заповед по реда на чл. 61 АПК, а е съобщена само и единствено на съсобственика му Г. Г., поради което за дружеството не е започнал да тече срокът за оспорването й. В тази връзка е приел, че подадената през 2019 г. жалба не е просрочена и е допустима. По отношение на оспорването на разрешението за строеж съдът е приел, че за дружеството – жалбоподател не е налице правен интерес да оспорва, тъй като същото е било оспорено в друго производство, 435/2020 г. на АС – гр. Варна, с което жалбата е била оставена без разглеждане, потвърдено с определение на ВАС по адм. д. № 6941/2020 г., т. е. въпросът е бил разрешен с влезнало в сила определение, поради това е оставил без разглеждане жалбата срещу разрешението за строеж. Приел е, че жалбата е основателна по отношение оспорването с твърдение за унищожаемост на заповед № Г – 76 от 02.06.2010 г. на кмета на район "Приморски" на община Варна като издадена в противоречие със закона, а именно на чл. 21, ал. 5 ЗУТ. Приел е, че в случая от жалбоподателя липсва съгласие по посочената разпоредба. Изложил е съображения, че така констатираният порок не е толкова тежък, че да доведе до нищожност на заповедта, а само и единствено до нейната незаконосъобразност. Поради това я е отменил.

Решението е правилно.

На първо място неоснователно е възражението на касаторите – физически лица за недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Според трайната практика на ВАС обаче изискване за наличие на вписване в кадастралния или имотния регистър не следва да се абсолютизира, тъй като водещото изискване на нормата е относно установяването на собственически права върху засегнат от плана имот. Правото на собственост може да бъде установено и с валиден документ на собственост, какъвто е представения нотариален акт от жалбоподателя пред първата инстанция. Поради това е правилен извода на съда, че като лице, легитимиращо се със съответен документ като носител на идеални части от право собственост върху имот съседен на имота, предмет на плана и при предвидено с него свързано застрояване, жалбоподателят има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. От доказателствата не се установява оспорената заповед да е била съобщаване на жалбоподателя пред първата инстанция като заинтересовано лице, поради и което е правилен извода на съда за това, че за него не е започнал и съответно не е изтекъл срокът за оспорването й. Поради това е неоснователно възражението за недопустимост на оспореното решение в частта, с която е отменена заповедта за одобряване на ПУП – ПЗ.

Досежно оспорването на заповедта за одобрения на ПУП – ПЗ правилно съдът е приел, че в конкретния случай след като с него е допуснато свързано застрояване при липсата на съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ от всички собственици на съседния имот с идентификатор 10135.2517.700 за установяване на свързано застрояване на вътрешната имотна граница, е пречка за издаване на процесната заповед за одобряване на план за застрояване с предвидено свързано такова. Съгласието на собствениците на съседния имот като условие за допускането на свързано застрояване се изисква по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ независимо от това дали се касае до сграда на основното застрояване или до постройка на допълващото застрояване. С оглед на това и при липса на изискуемото съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ от един от съсобствениците на съседния имот, а именно дружеството жалбоподател в първата инстанция, както и правилно е приел първоинстанционния съд, процесното одобряване на плана за застрояване е недопустимо, тъй като противоречи на императивните норми на закона. Този извод не се променя и от представената по делото нотариално заверена декларация – съгласие на другия съсобственик и носители на собственически права – идеални части в имот с идентификатор 10135.2517.700. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменил процесната заповед, съдът е постановил решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Правилен е и извода на съда, че констатираният порок обосновава унищожаемост на административния акт, но не е толкова тежък, че да обоснове нищожност на същия. Нарушението на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ е нарушение на материалния закон, което може да обоснове незаконосъобразност на заповедта. Теорията и практиката очертават критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В случая законът допуска одобряването на план за застрояване при предвиждане на свързано такова на страничната граница между два имота, т. е. правната норма допуска такова застрояване, но при спазването на предвидените в закона предпоставки. Т. е. одобряването на акта не е при изначална липса и възможност за предвиждане на такова застрояване, а неизпълнението на част от предвидените в правната норма изисквания, се отразява на законосъобразността на акта, но не и на неговата валидност. Поради това правилно съдът е приел, че в случая не се установява толкова тежък порок, който да обоснове нищожност на заповедта.

Касационната жалба, имаща характер на частна от дружеството – касатор в това производство, е също неоснователна. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно се е произнесъл по жалба срещу разрешението за строеж, а не е съобразно искането, с което е сезиран, а именно /както е посочено в касационната жалба/ да се произнесе относно отпадането на правната сила на всички строителни книжа при евентуална и в резултат на отмяната /или прогласяването нищожността/ на заповедта за одобряване на ПУП. Съдът няма правомощие да обяви отпадане на правната сила на строителни книжа, както и в това производство няма правомощие да се произнася инцидентно относно валидността на строителните книжа. Предмет на съдебното – административно производство е оспорването на индивидуален административен акт, като в случая в контекста на оспорването този индивидуален административен акт е разрешението за строеж. Оспорването на ИАА обаче по българското законодателство е ограничено с оглед приетата от законодателя допустимост на оспорването. По отношение на оспорването на разрешения за строеж законодателят е приел, че право на такова не се признава по отношение на съседа, включително в случаите на отмяна на застроителния план. В тази връзка и предвид установеното, че е налице вече произнасяне по оспорването на разрешението за строеж, правилно в тази част с оспореното съдебно решение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството жалбоподател.

С оглед на изложеното оспореното съдебно решение следва да се остави в сила като обосновано и правилно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,