Решение № 17055 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2013 г.

Решение № 17055 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуален представител гл. юрк. И. Игнатова, против решение № 6833/12.12.2012 г. по адм. д. № 4531/2012 г. на Административен съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна - Тодор Георгиев Бахчеванов, чрез адв. Росица Димитрова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил Главна дирекция "Гранична полиция" да заплати на Тодор Георгиев Бахчеванов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 04.05.2012 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху сумата от 3000 лв. за периода от 24.06.2009 г. до 04.05.2012 г. в размер на 900 лв. В останалата необжалваема част от решението са отхвърлени: искът до пълния предявения размер от 3500 лв., искът по чл. 86 ЗЗД за разликата до предявения размер от 1070 лв. и изцяло исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. и лихва за забава върху същото обезщетение в размер на 130 лв. От доказателствата по делото, административния съд е установил и възприел следната фактическа обстановка: На 07.06.2006 г. на пристигане в България Тодор Георгиев Бахчеванов бил задържан на Аерогара - София въз основа на заповед за задържане на лице - рег. № 223/07.06.2006 г. за срок от 24 часа. Като основание за задържането му в заповедта е посочено "принудително довеждане - свидетел НОХД". След извършен обиск и попълване на нужните документи, Бахчеванов заявил, че желае да ползва адвокатска защита, както и семейството му да бъде уведомено за задържането му, но никои не се съобразил с искането му. След което била издадена заповед за конвоиране на Бахчеванов до ГД "Охрана", на 08.06.2006 г., в 07:10 часа служител на ГД "Охрана" е приел същия от служител на РГС - ГКПП - Аерогара София. Предадено е и съпроводително писмо рег. № 8251, в което е посочено, че ищецът е обявен за общодържавно издирване на 07.03.2006 г. от РС - Добрич, като същият се издирва като свидетел по НОХД с наложена мярка "принудително довеждане". След дълго пътуване, по времето на което на Бахчеванов отново не му била осигурена вода и храна, както и възможност да се свърже с адвокат или с близките си, около 17 часа пристигнал в гр. Добрич, където в сградата на Районния съд му била връчена призовка в качеството му на свидетел за съдебно заседание, насрочено на 03.10.2006 г. Тогава му били върнати батерията на телефона и документите и бил оставен да се прибира на собствени разноски към София. Тодор Георгиев Бахчеванов е изложил, че с дни не можел да се съвземе от преживяното, не заспивал без успокоителни, не успял да приключи служебните ангажименти, за които се бил прибрал в България, а след тази случка трудно можел да обясни на началниците и колегите си, защо е пътувал със затворнически автобус чак до гр. Добрич, тъй като бил компрометиран в техните очи. Дълго време трябвало отново да се бори за репутацията си и живеел в страх да не го освободят от работа заради задържането му. Така Колчев претърпял имуществени и морални вреди, за които предявил иск пред съда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Също така в решението е посочено, че заповед за задържане рег. № 223/07.06.2006 г. е отменена с влязло в сила на 24.06.2009 г. съдебно решение на СГС, АО, III "Д" състав по адм. д. № 02889/2006 г., потвърдено с решение № 8429 от 24.06.2009 г. на ВАС, III отделение по адм. д. № 13113/2008 г. Въз основа на изяснена фактическа обстановка административният съд приел за справедливо обезщетение на горепосочените неимуществени вреди сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 04.05.2012 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 3500 лв. искът е отхвърлен. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР незаконосъобразен акт. Правилно административният съд е приложил задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС при изчислението на претендираната от Тодор Георгиев Бахчеванов мораторна лихва върху обезщетението от датата на отмяна на заповедта за задържане 24.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба на 04.05.2012 г. Съгласно него началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което е отменен унищожаемият административен акт - в случая на 24.06.2009 г. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и правилно е постановил решението по делото. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените касационни основания. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно Договор за правна защита и съдействие № 0390772 са в размер на 600 лв. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,