Решение № 2411 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2011 г.

Решение № 2411 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7043/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" и началника на митница - Варна против решение № 714 от 23.03.2011 г., постановено по адм. д. № 243/2011 г. с което по жалба на ЕТ "Митко Петров-Митко Стелиянов Петров" е прогласена нищожността на решение № Д-А/4404-2/30.06.2008 г. на директора на РМД-Варна, с което е възобновено производството за издаване на решение за възстановяване на акциз на земеделски производител № М-47/0077/16.08.2007 г. на началника на Митница Добрич, с което на едноличния търговец е определен за възстановяване акциз в размер на 25 832,55 лева, като същото е отменено. Със същото решение митница Варна е осъдена да заплати на едноличния търговец разноски в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че твърдяното нарушение е неправилно приложение на материалния закон от съда. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Ответникът в касационното производство - ЕТ "Митко Петров-Митко Стелиянов Петров" чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, развити в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора правилен е изводът на съда, че в случая не е приложим общия ред за възобновяване на производството по влязъл в сила административен акт по чл. 99 и сл. от АПК, а е приложим този по чл. 133 и сл. от ДОПК, доколкото оспореният акт е издаден в производството по установяване на данъчно задължение за акциз и спрямо него се прилага реда по ДОПК съгласно препращащата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Митко Петров - Митко Стелиянов Петров", с която се е искало да бъде прогласена нищожността на решение № Д-А/4404-2/30.06.2008 г. на директора на РМД-Варна. С атакуваното решение № Д-А/4404-2/30.06.2008 г., издадено от директора на РМД Варна на осн. чл. 103, ал. 4 от АПК е възобновено производството по издаване на решение № М 47/0077/16.08.2007 г. на началника на Митница Добрич за възстановяване на земеделски производител по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗАДС вр. с чл. 26а, ал. 1 от ППЗАДС, с което на ЕТ "Митко Петров" е определен за възстановяване акциз в размер на 25 832,55 лева, отменено е решение № М 47/0077/16.08.2007 г. на началника на Митница Добрич и преписката е върната по компетентност на началника на митница Добрич. Видно от съдържанието на самото атакувано решение на митническия орган е, че производството по издаването му е образувано във връзка с искане на началника на митница Добрич на осн. чл. 99, т. 3 от АПК за възобновяване на производството по издаване на решение № М 47/0077/16.08.2007 г. за възстановяване на акциз на земеделски производител по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗАДС вр. с чл. 26а, ал. 1 от ППЗАДС. Като фактическо основание за искането за възобновяване на производството по издаване на въпросното решение се сочи предоставена от ТД на НАП Добрич информация относно фактури за закупени от земеделския производител моторни горива през 2007 г. описани в искането за възстановяване на акциз. Установено е, че към искането за възстановяване на акциз са приложени една фактура от "Калипсо 2004" ЕООД и 6 бр. фактури от ЕТ "ТОМИ СН - Тодорка Петрова". В резултат на изискана информация от Национален електронен регистър на ДДС е установено, че по три от фактурите (тези издадени през м. 08.2007 г.) за същия период м. 08.07 г. са включени и кредитни известия на стойността на фактурите с пояснение " неосъществена сделка". Въз основа на така установените факти, директорът на РМД Варна е приел, че е налице основанието на чл. 99, т. 2 от АПК - нови обстоятелства, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, но които са от съществено значение за издаването на административния акт - решението, с което акциза е възстановен. Административният съд е отменил оспореното решение без да разгледа спора по същество. Приел е, че обжалваният акт е такъв по установяване на задължения за акциз спрямо което по аргумент от чл. 104, ал. 1 от ЗАДС се прилага ДОПК доколкото не е предвидено друго. Съдът по аналогия с АПВ е приел, че решението за прихващане и възстановяване на акциз е стабилен административен акт и при необжалването му по съдебен ред може да бъде изменян само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, който изисква извършването на ревизия, възложена от компетентния за това орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Съдът е посочил, че компетентен орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК е директорът на РМД - Варна, който не е издал заповед за възлагане на ревизия, а с решението си е изменил данъчните си задължения при липса на валидно проведено ревизионно производство, което е недопустимо. Съдът е преценил нарушението за толкова съществено, че води до нищожност на акта. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, но по мотиви, различаващи се в една част от тези изложени от административния съд. В ЗАДС, както и в ППЗАДС не е предвиден изрично ред по който да бъдат изменяни влезлите в сила, необжалвани по съдебен ред решения на митническите органи за възстановяване на акциз. При липса на изрично предвиден такъв ред, приложим е редът в ДОПК съобразно препращащата разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС (в приложимата й редакция). По аргумент от чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК незаконосъобразно възстановеният акциз следва да се възстанови в бюджета от получилото го лице. Съгласно изречение второ от ал. 2 на чл. 128 това задължение на лицето е задължение за данък, а данъчните задължения съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Тоест, редът за възстановяване в бюджета на незаконосъобразно възстановените данъци, в това число и за акциз е чрез извършване на ревизия. В ревизионното производство ще се установи незаконосъобразно възстановената сума и нейния размер, и ще се издаде ревизионен акт, който е и изпълнително основание за предприемане на принудително изпълнение (чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК) при липса на доброволно плащане. В хипотези, при които решенията за възстановяване на акциз са издадени преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (каквато не е настоящата), извършването на ревизия за установяване на незаконосъобразно възстановените суми следва да е по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. В конкретния случай обаче предвид актуалната разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ревизията за установяване на размера на незаконосъобразно възстановения акциз следва да е по общия ред. Обжалваното решение пред административния съд не е резултат от следвана процедура по чл. 108 и сл. от ДОПК, поради което основателно е преценено като опорочено до степен на неговата нищожност. Решението на административния съд е правилно като краен резултат поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд