Решение № 15183 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15611/2018 г.

Решение № 15183 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15611/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Василев от [населено място], подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 173 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 196/2018 г. по описа на Административен съд (АС) Габрово. Изложени са доводи за отмяна на решението с оплакване за неправилност поради несъответствие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение, както и оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Ответната страна – началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Габрово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 173 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 196/2018 г. по описа на АС Габрово е отхвърлена жалбата на В. Василев от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0892-000474/27.11.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Габрово, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), временно се отнема свидетелството за управление на МПС на В. Василев, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил, че В. Василев е придобил правоспособност за управление на МПС от категория В с протокол № 138/16.05.2014 г. Видно от Справка картон на водача, на Василев е издадено СУМПС с № 282425327, издадено на 10.06.2014 г. със срок на валидност 10.06.2024 г. На 26.11.2017 г. е съставен АУАН № Г424418 за това, че управлява ППС след употреба на наркотични вещества, че не носи свидетелство за управление на МПС, че не носи контролния талон към СУМПС, че не носи свидетелство за регистрация на управляваното МПС и че управлява МПС след като е лишен от това право. Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Габрово е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0892-000474 от 27.11.2017 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е приложил ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 14.06.2018 г. С определение № 454 от 14.09.2018 г. Районен съд – Габрово, постановено по НОХД 484/2018 г., е одобрил постигнатото между прокурора и защитника на В. Василев споразумение с което за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК са му е определени наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер 500 лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от четири години и на основание чл. 343 г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. При така установеното съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на административния акт и в законоустановения срок за обжалване. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и въз основа на отразеното в АУАН № Г424418 съдът е приел, че на посочената дата В. Василев е управлявал лек автомобил Ауди А8 4. 2. куатро с рег. [рег. номер на МПС], собственост на П. Христов, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, с което е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. второ ЗДвП. Съдът като е взел предвид представените по делото доказателства е посочил, че времето през което водачът е лишен от право да управлява МПС по силата на ПАМ се приспада от наложеното наказание, а към датата на установяване на процесното нарушение (впоследствие квалифицирано като престъпление) - 26.11.2017 г. и към датата на постановяване на процесната заповед срокът на предишното му лишаване от право да управлява МПС е изтекъл. Вярно е, че и двата административни акта касаят временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, но предвид времевата разлика в издаването им, лишаването от право да управлява МПС е с различен срок. По тези съображения първоинстанционният съдебен състав е приел, че процесната ПАМ е законосъобразна и не е лишена от предмет. Фактът, че деянието е квалифицирано и наказано като престъпление, не представлява пречка за налагане на ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. Обоснован е извод за наличие на материалноправното основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП – след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Решението е правилно. Съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, включително и чл. 70, б. "г" ЗАНН. Посочените разпоредби предвиждат, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателни норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. В случая обаче не е налице подобна хипотеза. Противно на изложеното от касатора, следва да се има предвид, че принудителната административна мярка не е административно наказание. Нейното прилагане не е осъществяване на административнонаказателна отговорност. Актовете, с които се прилагат ПАМ са актове по прилагане не на санкцията, а на диспозицията на праваната норма. Различни са основанията за прилагане на ПАМ и за налагане на административни наказания, видовете мерки и наказания, предназначението им, редът за прилагане, правната същност на юридическите актове, тяхната цел, както и редът за правна защита срещу тях. ПАМ се прилагат не само във връзка с административни нарушения, но и във връзка с престъпления и други противообществени прояви. По изложените съображения твърдението на касатора, че в случая се реализира едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност не съответства на приложимия закон. Съобразно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Съдът подробно е анализирал доказателствата, като е посочил, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, мотивирана е, т. к. в текста й фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката. Дали с издаване на процесната ПАМ е иззето СУМПС на касатора, е въпрос свързан с изпълнението на обжалваната заповед, а не с нейната законосъобразност. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение