Решение № 9462 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2010 г.

Решение № 9462 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на МП - Капитан Андреево, при Митница - Свиленград, чрез пълномощника юрк. Велина Стамова, против решение № 1 от 2.02.2010 г., постановено по адм. дело № 701 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково, с което е отменено решение № 5000-0048 от 28.07.2009 г. на началника на МП - Капитан Андреево, при Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 8000-0966 от 31.08.2009 г. на началника на Митница - Свиленград. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че административният съд неправилно е счел, че транспортната операция е редовно приключена, като е взел предвид представения от АЕБТРИ талон 2 от карнет ТИР, както и представеното писмо от МП "Изложби и търгове" - Букурещ, до Дирекция "Митници" - Букурещ. Счита, че неправилно е кредитирано това писмо, което не е било получено по официален път от българската митническа администрация, а и заверката върху талон 2 от карнет ТИР също не доказва по безспорен начин извършването на транзита, защото при последваща проверка е установено, че този печат изглежда неистински или фалшифициран, а по делото не са представени годни писмени доказателства, доказващи получаването на стоките в ПМУ. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба - "SARGUT ULUS. TAS. OTO" с адрес на управление: Република Турция, гр. Истанбул, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отмени решение № 5000-0048 от 28.07.2009 г. на началника на МП - Капитан Андреево, Хасковският административен съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган предвид невъзможността да се установи мястото на нарушението, така както е възприето от митническия орган - поставянето на печат, изглеждащ неистински, като се е позовал на разпоредбите на чл. 378 и 379 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, като според първата: "Без да се накърнява чл. 215 от Кодекса, когато пратката не е представена в получаващата митница и мястото на нередността или нарушението не може да се установи, това нарушение или нередност се смятат за извършени - в държавата членка, към която принадлежи отправната митница; или - в държавата членка, към която принадлежи митницата на транзита в точката на влизане в Общността, на която е дадено съобщение за транзита, освен ако в срока, установен в чл. 379, § 2, който трябва да се определи, на митническите власти се представи убедително доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е извършено нарушението или нередността. 2. Ако не се представи подобно доказателство и по този начин се приеме, че споменатото нарушение или нередност са били извършени в отправната държава членка или в държавата членка на влизане, посочена в първа точка, второ тире, митата и другите сборове по отношение на въпросните стоки се взимат от тази страна съгласно разпоредбите на Общността или националното законодателство." С оглед на това съдът е приел за неоснователно първото възражение на жалбоподателя, че актът е издаден от некомпетентен орган. Разглеждайки жалбата по същество, съдът е приел, че същата е основателна, тъй като обжалваният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 10 от Конвенция ТИР (стоките са превозвани под този режим) и обяснителните бележки към нея, обясняващи в кои случаи се счита, че сертификатът за завършване на операция ТИР е в резултат на злоупотреба или измама, и вземайки предвид посоченото в оспореното решение, съдът е приел, че в случая на практика липсват ясни фактически основания за издаване на акта. За такива, имайки предвид ТР № 16 от 31.III. 1975 г., съдът е приел мотивите, изложени в потвърждаващото решение на началника на Митница - Свиленград, според които за да се приеме, че операцията транзит с въпросния карнет ТИР е завършила със злоупотреба, митническите власти са се позовали на отговора, получен от румънските митнически власти, които на запитването за проверка на талон № 2 от карнет ТИР са отговорили, че формулярът не е представен пред компетентния орган и че печатът изглежда неистински или фалшифициран. Съдът, позовавайки се на разпоредбите на чл. 378 и 380 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, според които като убедително доказателство за редовността на транзитната операция се приема представянето на документ, заверен от митническите служби, който удостоверява, че въпросните стоки са представени в получаващата митница и съдържа достатъчна информация за идентифициране на стоките, е приел, че по делото се съдържат достатъчно доказателства, годни да установят довършването на операцията ТИР в получаващото митническо учреждение в Румъния. Представен е кочан № 2 от ТИР-карнета с положен подпис и печат на румънските митнически власти с дата 3.10.2008 г., както и вписване в Международната товарителница (CMR), удостоверено с подпис и печат на румънските митнически власти, че стоката, пътуваща с камиона под покритието на ТИР-карнета, е обмитена на Митница "Изложения и търгове" в Румъния, не съществуват митнически проблеми и задълженията са изплатени с платежно нареждане. В този смисъл са били кредитирани и показанията на разпитания по делото свидетел. От писмените и гласните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел за установено, че стоката е представена пред румънските митнически власти, като няма данни същите да са изразили резерви по отношения на нея. По тези съображения съдът е приел, че по отношение на процесния карнет ТИР не е възникнало вносно митническо задължение на посочените в административния акт основания. Посочил е също така, че според т. 2 от ТР № 3 от 2003 г. на Върховния административен съд в случаите, когато карнет ТИР е подписан и подпечатан от митнически служител, е налице редовно приключване на операция ТИР и при оспорване на редовността поради злоупотреба или измама доказателствената тежест за това е за издателя на административния акт. Отбелязването на митническите власти в Румъния чрез зачертаване в квадратчето "печатът изглежда неистински или фалшифициран" във формуляр ТС 21 не удостоверява по несъмнен начин неговата неистинност. По тези съображения е отменил обжалвания акт като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Първоинстанционният съд в просторни и аргументирани мотиви е проследил цялата нормативна уредба, която регламентира извършения международен превоз под покритието на карнети ТИР, и е приел, че по делото е представен кочан № 2 от ТИР-карнета с положен подпис и печат на румънските власти, доказващ приключването на операцията по превоза. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че жалбоподателят не е представил документа, удостоверяващ завършването на транзитната операция. По делото е представен волет 2, подпечатан с митнически печати, подписан от митнически служител. Обяснителната бележка към приложение 1, представляващо неразделна част от КТИР, ясно посочва, че един ТИР-карнет се счита за приключен, когато в графа 6 на волет 2 бъдат положени един митнически печат и един подпис. Конвенция ТИР е международен договор, ратифициран по конституционен ред, и като такъв е част от вътрешното ни право, с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които му противоречат - чл. 5, ал. 4 от Конституцията. В този смисъл твърдението на митническите органи, че не е представен документ, че въпросният ТИР-карнет е приключен, противоречи на събраните доказателства. Друг е въпросът за достоверността на тези печат и подпис. Положеният печат удостоверява, че митническата администрация е извършила всичко необходимо и изискуемо по закон за приключването на процесния ТИР-карнет. Ако това не е било извършено, но са били поставени печат и подпис, то отговорност за това носи самата администрация. Правилно съдът е посочил, че митническата администрация е тази, в която лежи доказателствената тежест за доказване на обстоятелството, че карнетът ТИР e приключил в случая със злоупотреба или измама. В случая всяка една от страните, за да докаже своите твърдения, е представила и съответните писмени доказателства, които са противоречиви, а съдът не е проявил нужната активност, за да изясни спорния по делото въпрос относно верността на положения печат във волет 2 на процесния ТИР-карнет. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че единствено зачеркнатото квадратче с текст "печатът изглежда неистински или фалшифициран" не доказва по несъмнен начин това, че операцията наистина е приключила със злоупотреба или измама. За да достигне до извода, че по процесния ТИР-карнет не е възникнало вносно митническо задължение, съдът се е позовал на кочан № 2 от ТИР-карнета с положен подпис и печат от румънските митнически власти, който обаче е представен само като копие, а не е представен и оригиналът за сравнение, за да се извърши констатация от съда, че се отнася до един и същ документ. Освен това съдът се е позовал на представената по делото международна товарителница (CMR), в която обаче номерът на камиона и номерът на ТИР-карнета са посочени с различна буква - "Д" и "В", по отношение номера на камиона, както и номерът на ТИР-карнета веднъж като 59447173 и друг път като 594447173. Възможно е да се касае до техническа грешка, но е възможно и това да са отделни превози, поради което тези несъответствия следва да бъдат изяснени. Освен това от МТ (CMR) следва, че стоката е изпратена през м. април 2008 г., а е обмитена на Митница "Изложения и търгове" - Румъния, на 2.08.2008 г., което също буди съмнение относно това дали се касае до процесния ТИР-карнет. Представеното по делото потвърждение за получаване на стоките по процесния ТИР-карнет от фирмата получател в Румъния е също едно доказателство, доказващо редовността за приключване на операцията ТИР, но това доказателство е следвало да се изиска да бъде представено с нотариална заверка на подписа с оглед неговата достоверност, че действително изхожда от съответните длъжностни лица при получателя. Неизясняването на тези обстоятелства е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, като се изпълнят указанията, дадени в мотивите към настоящото решение, и се даде възможност на страните да представят допълнителни доказателства във връзка със своите твърдения. С оглед изхода на делото разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,