Решение № 6731 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2009 г.

Решение № 6731 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1435/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Златко Зелеников, действащ като ЕТ "Вики - 90 - Златко Зелеников" със седалище и адрес на управление с. Равда, община Несебър срещу Решение № 1035 от 21.11.2008 г. по адм. д. № 797/2008 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната ДНСК - София, чрез процесуалният си представител юрк. Савова излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът министъра на регионалното развитие и благоустройството не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № РД-14-242/09.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна тоалетна № 3" пред хотелски комплекс ДЕмералд" на територията на морски плаж "Равда - южен НДК. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен от концесионера на плажа-настоящ касатор, без изискуемите строителни книжа и в нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и § 5, ал. 3 от ЗУЧК , във в. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Обсъдено е приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, кредитирано изцяло като кореспондиращо на останалите доказателства по делото, сочещо категорично на наличен строеж по т. 38, § 5 от ДР на ЗУТ и липса на надлежно издадени строителни книжа (проект и разрешение за строеж). Обсъдени са задълбочено възраженията, касаещи вида и характера на процесната "тоалетна" и е прието, че същата не съставлява временен обект по чл. 56 ЗУТ, за какъвто концесионера разполага с Разрешение за поставяне. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № Р-3 от 28.02.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа е безспорно установена от съдебно-техническа експертиза. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба за допуснати нарушения на процедурните правила са неоснователни, тъй като сроковете за произнасяне от ДНСК нямат преклузивен характер. Съгласно чл. 221 и 222 ЗУТ Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) е орган за административен контрол по устройство на територията с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство. Органите на ДНСК действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Изготвяните в това производство констативни актове са задължителна част от процедурата, неподлежащи на самостоятелен контрол и нямащи обвързваща сила по отношение на органа, издател на крайния административен акт. С оглед на това е неоснователно възражението за липса на идентичност в констатациите на констативния акт и мотивната част на заповедта. Процесната заповед е валиден административен акт, тъй като в мотивната й част е изрично посочена Заповед № РД-13-070/06.03.2007 г. на началника на ДНСК, с която са делегирани надлежно правомощия за издаване заповеди за премахване на незаконни строежи на инж. Георги Даракчиев - зам.-председател на ДНСК, който е издател на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,