Решение № 13515 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2012 г.

Решение № 13515 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Витоша Билд 1" ООД със седалище гр. София, ЕИК 175263379 чрез адв. В. Михалева срещу Решение № 4069/16.07.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 3111/2012 г. по описа на АССГ В ЧАСТТА МУ за разноските, в която АССГ е намалил поради прекомерност претендираното от дружеството и реално платено от него възнаграждение за един адвокат. Твърди се неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение съответствало изцяло на фактическата и правна сложност на делото, било определено в разумни рамки съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не било прекомерно. Срещу същото съдебно решение в осъдителната му част е предявена и касационна жалба от Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/-София чрез процесуалния й представител юриск. Д. Петрова . Този касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател "Витоша Билд 1" ООД-гр. София се представлява от адв. Михалева, която поддържа предявената от дружеството касационна жалба, оспорва касационната жалба на ДНСК, а по същество твърди правилност на съдебното решение при произнасянето му по съществото на спора, съответно -неправилно определяне размера на присъдените на дружеството разноски. Касаторът ДНСК, редовно призован, се представлява от юриск. Прегьова, която оспорва касационната жалба на насрещната страна, поддържа втората касационна жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени в касационната жалба на своя доверител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДНСК. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части. Въпреки това предявената от "Витоша билд 1" ООД-гр. София касационна жалба се явява недопустима като насочена срещу такава част от съдебното решение, която не подлежи на обжалване в настоящото съдебно производство. Първият касатор обжалва съдебното решение само в частта за разноските, като твърди неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и неправилно намаляване на реално заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, приложима в случая по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съдебното решение в частта за разноските не подлежи на директен контрол от втората инстанция. Следва първо да се поиска изменение на решението в тази част от съда, постановил съдебния акт, като на обжалване пред ВАС ще подлежи определението на АССГ по това искане за изменение на решението в частта за разноските. Макар именувано "касационна жалба", искането на "Витоша билд 1" ООД следва да се разглежда като искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, компетентен за произнасяне по което не е ВАС, а АССГ. С оглед гореизложеното жалбата на първия касатор следва да бъде оставена без разглеждане, производството по нея-прекратено и същата следва да бъде изпратена на АССГ за произнасяне по компетентност по искането по чл. 248 от ГПК. Касационната жалба на ДНСК се явява допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение АС- София град е уважил частично иска на "Витоша Билд 1" ООД-гр. София срещу ДНСК за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил ДНСК да заплати на ищеца сумата 139 727,80 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменени като незаконосъобразни по съдебен ред административни актове на ДНСК, а за сумата от 35 204,94 лв е отхвърлил иска като неоснователен. Претенцията на ищеца е за реално претърпени имуществени вреди, както следва: 47 401,80 лв -вреди от заплащането на неустойка по развалени като неизпълнени в срок предварителни договори; 92 327 лв - вреди от заплащането на договорна неустойка на строителя "НД Комерс" ООД и 35 204,94 лв - вреди от заплащането на адвокатско възнаграждение на "Адвокатско дружество Данаилов, Михалева, Неделчев и ко", като единствената причина за тези плащания се явяват отменени като незаконосъобразни административни актове - Заповед № РД-14-350/21.08.2007 г. на началника на ДНСК за спиране изпълнението на строеж и Заповед № РД-14-8/01.02.2008 г. на зам. началника на ДНСК за забрана достъпа до незаконен строеж. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен за претенциите от 47 401,80 лв и 92 327 лв. За уважената част от исковата претенция съдът е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила съдебно решение административни актове на държавен орган, издадени в упражняване на административна дейност; в резултат на тези незаконосъобразни административни актове строителните дейности по строеж "Жилищна сграда /3+Г+А/, с офис и подземен гараж със 17 броя паркоместа" са били спрени в периода 21.08.-10.10.2007 г. и 01.02.2008-05.01.2009 г.; от тези отменени административни актове и дължащото се на тях спиране на СМР за ищеца са настъпили имуществени вреди във формата на реално претърпени от същия имуществени загуби - платена неустойка по 3 броя развалени поради неспазване срока на строителството предварителни договори в размер общо на 47 401,80 лв и платена неустойка за забава по договор за строителство с изпълнителя "НД Комерс" ЕООД в размер на 92 327 лв; налице е и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между незаконосъобразните заповеди на началника на ДНСК и настъпилите вреди- плащане на договорени неустойки, което се дължи единствено на спиране на строителството за период от около 1 календарна година, разпоредено със Заповеди № № РД-14-350/21.08.2007 г. и РД-14-8/01.02.2008 г. на органите на ДНСК. АССГ е отхвърлил иска на "Витоша билд 1" ООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени за защита срещу незаконосъобразните административни актове адвокатски възнаграждения в размер на 35 204,94 лв, като е приел, че сумите не съставляват вреди от административни актове по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и плащането им не е в пряка и непосредствена причинна връзка със същите административни актове. Съдебното решение в отхвърлителната му част е влязло в сила като необжалвано, поради което не е предмет на касационен съдебен контрол в настоящото производство. Обжалваното съдебно решение е частично неправилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АССГ е приел, че исковата претенция в размер на 47 401,80 лв, представляваща обезщетение за вреди в размер на платена компенсаторна неустойка при разваляне на три предварителни договора за покупко-продажба и строителство на недвижим имот се явява основателна. И трите предварителни договора са развалени с едностранни волеизявления на купувачите по тях поради забава с повече от 2 месеца на уговорения срок - 01.04.2008 г. за завършване на сградата в груб строеж. Видно от събраните по делото доказателства, в т. ч. и изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, единствената пряка причина за тази забава в строителството, съответно - за разваляне на договорите и заплащане на дължимата в този случай неустойка, е спирането на СМР, разпоредено с отменените като незаконосъобразни две последователни заповеди на ДНСК- за спиране изпълнението на строежа и за спиране достъпа до незаконен строеж. Неоснователни в случая са развитите от процесуалния представител на ДНСК в касационната жалба доводи за липса на пряка и непосредствена причинно -следствена връзка между претърпяната загуба и отменените като незаконосъобразни административни актове, разпореждащи спиране на строителството. Действително неустойките при разваляне на сключените предварителни договори и условията за разваляне на тези договори са с облигационно-правен характер и са уговорени в договори, сключени между "Витоша билд 1" ООД и трети за издателя на отменените заповеди лица. Размерът на реално платените компенсаторни неустойки е намален спрямо предварително уговорения съгласно сключени след разваляне на предварителните договори двустранни споразумения, отново с договорен характер. Плащането на неустойки по договори с трети лица, обаче, не опосредява и не разкъсва причинната връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове и претърпяната от дружеството-възложител на строежа вреда. "Витоша билд1" ООД е юридическо лице- търговец, осъществяващо строеж на жилищна сграда с цел търговска продажба. Самото осъществяване на конкретната търговска дейност предполага обичайното сключване на търговски договори, включително и предварителни договори за покупко-продажба и строителство с бъдещите купувачи, по силата на които същите с предварителни вноски финансират строителството. Обичайни за този вид договори са предвидените в тях клаузи за възможност за разваляне на договорите при забава в срока за завършване отделни етапи от строежа, както и уговарянето на неустойки при разваляне на тези договори. В случая ищецът не претендира платените от него по договорите с трети лица неустойки при развалянето им, а претендира от ДНСК претърпените в резултат на незаконосъобразното спиране на строителството вреди, част от които съставляват претърпени загуби в размер на платените за неустойки суми. Обстоятелството, че неустойките са платени доброволно по споразумение, а не по съдебен ред, отново не води до липса на причинна връзка като елемент от отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между спирането на строителството, разпоредено с незаконосъобразните административни актове и забавата в сроковете за завършване на строежа в груб вид, влечаща като естествена последица възможността за разваляне на договорите, съответно - дължимостта на уговорените неустойки. Налице е и реално настъпване на вредата, доколкото представените по делото извлечения от банкови операции доказват реално намаляване имуществото на дружеството с претендираната сума в размер на 47 401,80 лв. Неправилно, обаче, АССГ е приел за основателна и претенцията на "Витоша билд 1" ООД за претърпени вреди в размер на 92 327 лв, явяващи се равностойността на платена от дружеството неустойка за забава по договор за възлагане на строителство от 29.06.2007 г. Действително, съгласно чл. 2.7 от сключения между праводателя на ищеца в качеството му на възложител и "НД-Комерс" ЕООД-гр. София в качеството му на изпълнител Договор за възлагане на строителството от 29.06.2007 г., възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,2 % за всеки просрочен ден, начислена върху договорената цена на строителния обект, но не повече от 10 % "... при забава или спиране на строителството не по вина на Изпълнителя". Разпоредбата на чл. 2.5 от същия договор, обаче, предвижда възможност определеният 18-месечен срок за изпълнение на СМР да бъде удължен "...при наложителни обстоятелства" по взаимно съгласие. Спирането на строителството по силата на административни актове, издадени от компетентен в областта на строителството държавен орган при влязло в сила разрешение за строеж и изрядни строителни книжа към датата на сключване на договора за строителство, безспорно съставлява "наложително обстоятелството" по смисъла на чл. 2.5 от договора. Като е платил доброволно неустойка за забава, без договорът за строителство да е развален и без да се възползва от възможността да постигне удължаване срока на строителството чрез взаимни отстъпки и преговори, ищецът е понесъл вреди от собственото си недалновидно поведение. Ако беше положил грижата на добър търговец и бе охранил търговските си интереси, ищецът би могъл да не заплати неустойката за забава по чл. 2.7 от договора за строителство. Поради обстоятелството, че не е налице една от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между претендираните вреди в размер на 92327 лв и отменените като незаконосъобразни заповеди на органите на ДНСК, обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Същото като неправилно следва да бъде отменено в тази му част, а касационната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска на "Витоша билд 1" ООД - гр. София за присъждане на сумата от 92 327 лв като неоснователен. Доколкото претенцията за разноски е акцесорна и размерът й се определя съразмерно уважената част на иска, както и с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, съдебното решение в частта му за присъдените разноски следва да бъде отменено като, вместо него, бъде постановено друго в частта за разноските, с което ДНСК бъде осъдено да заплати на "Витоша билд 1" ООД съдебни разноски в размер на 1194,13 лв съобразно уважената част от исковата претенция след частичното отхвърляне на иска от касационната инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение