Решение № 7629 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2020 г.

Решение № 7629 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В., без гражданство, подадена чрез пълномощник адв. В. Иларева. Жалбата е против решение № 8001 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. № 10547/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С него съдът е отхвърлил жалбата на Р. В. против заповед № 5364 з-1608 от 29.08.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР–София, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед № 5364 з-1608 от 29.08.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. Ответникът – директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител юриск. В. Терзийска, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора Р. В., без гражданство, против заповед № 5364 з-1608 от 29.08.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР–София. С нея на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на чужденеца Р. В. е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадено от компетентен орган, спазена е формата по чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК. Съдът е приел също, че оспореният акт е издаден в процедура, проведена без съществени процесуални нарушения по чл. 146, т. 3 от АПК. Освен това съдът е счел, че актът е съответен и на материалния закон и неговата цел. В тази насока административният съд е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице условията на чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ, тъй като оспорващият е чужденец, спрямо който с влязло в сила решение 5354/09.07.2015 г. на ДАБ-МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и той не е напускал територията на Република България. Първоинстанционният съд е счел за ирелевантно за спора, че жалбоподателят не фигурира в гражданските регистри на Босна и Херцеговина и че на това основание му е отказано издаването на паспорт. Както и обстоятелство, че същият има сключен граждански брак с българска гражданка и родено от брака дете. Съдът е приел, че няма съществени нарушения, които да са рефлектирали върху съдържанието на оспорения административен акт и в хипотезата на чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО. Счел е, че за жалбоподателя не се установява нито към момента на издаване на оспорваната заповед, нито към момента на приключване на съдебното дирене, наличието на производство по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) или производство за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване. Той не попадал в категорията "уязвими лица" по смисъла на чл. 3, § 9 от Директива 2008/115/ЕО, нямало данни за влошено здравословно състояние, а и не били налице данни да е лишен от гражданство, което предполага да се ползва и от гражданството на държавата си по произход (арг. от чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ). Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 5364 з-1608 от 29.08.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР–София, на чужденеца Р. В. е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С жалбата до административния съд са наведени възражения за допуснато нарушение при издаването на оспорваната заповед – в нея /в заповедта/ не е посочено до коя от трите хипотези лицето следва да бъде върнато - до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. В тази насока жалбоподателят се е позовал и на решение от 11.10.2011 г. на ЕСПЧ по делото на Ауад срещу България, по жалба № 46390/2010 г. Освен това е наведено възражение за допуснато нарушение по чл. 39б, ал. 1 във вр. с чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, според които в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане. Тези възражения на оспорващия са останали изцяло извън вниманието на административния съд. В съответствие с предмета на съдебната проверка по чл. 168 от АПК първоинстанционният съд не е обсъдил при издаване на оспорваната заповед допуснати ли са посочените нарушения, дали те са съществени и отразява ли се това върху законосъобразността на оспорваната заповед. Освен това с жалбата до административния съд са наведени възражения за допуснати нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, чл. 8 от конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на чл. 9, т. 1 Конвенцията за правата на детето. В тази насока оспорващият се е позовал и е представил доказателства за подадено заявление по чл. 21б и сл. от ЗЧРБ - за предоставяне на статут на лице без гражданство. А също и на това, че съпругата и детето му са български граждани. Тези възражения също в нарушение на чл. 168 от АПК са останали извън осъществения от административния съд контрол за законосъобразност на оспорваната заповед. Първоинстанционният съд отново не е обсъдил при издаване на оспорваната заповед допуснати ли са посочените нарушения и отразява ли се това върху законосъобразността на оспорваната заповед. Изложените от административния съд мотиви са формални, свързани с основанието за издаване на оспорваната заповед по чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 във вр. с чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Но не и относно възраженията на оспорващия. Като не е разгледал възраженията на жалбоподателя, не ги е съпоставил с обжалваната заповед и не е изложил мотиви по тях, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да извърши проверка за правилността на обжалваното решение. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора административният съд ще следва да обсъди всички възражения на жалбоподателя срещу оспорвания административен акт. Мотивите на съда следва да съдържат изводи по спазването на законовите изисквания при издаване на оспорвания административен акт. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение