Решение № 6314 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2009 г.

Решение № 6314 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Росица Иванова Язаджиева от гр. Хасково срещу Решение № 205/07.11.08 г. по адм. д. № 267/08 г. по описа на Административен съд - Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците община Хасково и Рукие Хайлура Акиф в писмен отговор и писмена защита излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Петър Георгиев Язаджиев, Стоян Борисов Стоянов и Иван Борисов Стоянов не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора Язаджиева срещу Заповед № 1038/19.08.08 г. на кмета на община Хасково, с която основание чл. 21а, т. 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково вр. с чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е прекратено действието на Разрешение за поставяне № 228/28.07 г. на павилион с площ 17 кв. м. в северозападната част на УПИ IV-2960, кв. 394 по плана на гр. Хасково. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че считано от 24.03.08 г. по отношение титуляра на разрешението качеството на съсобственик на поземления имот е отпаднало, предвид което не може да се ползва от правата по влязлото в сила между страните съдебно решение за разпределяне ползването на имота. От тук е възприет решаващият извод за законосъобразност на отменителната разрешението за поставяне заповед. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна. За насроченото на 04.11.08 г съдебно заседание касационната жалбоподателка е била редовно уведомена с призовка връчена по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК, в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Така е било гарантирано правото й на участие в делото, вкл. и чрез пълномощник. По повод направеното искане за отлагане на производството, съдът е постановил изрична резолюция с дата 03.11.08 г., с която предвид изложената конкретна причина, е разпоредил в списъка на делата за съответната дата делото да се впише и съответно разгледа първо по ред. С това разпореждане съдът е дал възможност страната да се яви и по другото си дело, насрочено за същата дата в ОС-Хасково, помещаващ се също в сградата на Съдебна палата - Хасково. Изложеното, наред с обстоятелството, че в молбата за отлагане не са ангажирани доказателства, не се съдържа и искане за събиране на такива, налага извода, че правото на участие на касационната жалбоподателка в делото не само не е нарушено, а нещо повече, съдът е предприел конкретни действия в защита на това й право. В тази връзка следва да се имат предвид нормите по АПК и Закона за съдебната власт (ЗСВ) по отношение срочността за разглеждане на делата, при изпълнението на които съдът е задължен стриктно да преценява всяко искане за отлагане и да уважава такова само при наличието на предпоставките по чл. 139 АПК. Противно на твърдението в касационната жалба, съдебни прения са проведени, в които участие оспорващата не е взела по причина на несъобразяване с разпорежданията в резолюцията от 03.11.08 г. При преценка вещните права на касационната жалбоподателка по отношение поземления имот за който е било издадено отмененото с оспорената заповед разрешение за поставяне на обект от категорията по чл. 56 ЗУТ, съдът е обсъдил представените писмени доказателства, при което на основание императивната норма на чл. 297 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е съобразил влезлите в сила съдебни решения на РС - Хасково и ВКС. При безспорно установена фактическа обстановка, обосновано и в унисон с материалния закон, решаващият съд е приел, че касационната жалбоподателка към датата на издаване на оспорената заповед е изгубила правото си на съсобственик в имота, предвид което не може да се ползва и от правата по влязлото в сила между страните решение по гр. д. № 4/92 г. на Хасковския окръжен съд за разпределяне ползването на същия имот. При тези безспорни установявания правилен се явява изводът за законосъобразност на предметната на спора заповед, тъй като основанията за издаване на разрешението за поставяне са отпаднали. Предвид изложеното, противно на твърдяното в касационната жалба, решението се явява постановено в унисон с материалния закон, липсата на нарушения на съществени съдопроизводствени правила и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение