Решение № 11439 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2014 г.

Решение № 11439 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10118/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 128, ал. 1, т. 1, предл. първо вр. чл. 131 АПК и чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано по жалба на Григор Петков Григоров от гр. Кърджали и Любомир Ясенов Асенов от гр. Момчилград, двамата чрез адв. Мария Чилова и от Мария Найденова Чилова от гр. Кърджали, чрез адв. Ясен Сариев, против Решение № 7587 от 4.06.2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, по адм. д. № 3956/2013 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за отменяване на акта на отчуждаване - решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково, в частта относно отчуждаването на поземлен имот с № 033015, намиращ се в землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград, местност "Саксон Алча". В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, защото съдът необосновано приел, че са изпълнени законовите изисквания за обезщетяване на собствениците на одържавен недвижим имот, при положение, че обезщетението не било платено по надлежния ред, нито в законовите срокове. Първоинстанционното решение противоречи и на съдебна практика на ВАС по адм. д. № 3289/2009 г., петчленен състав; адм. д. № 8999/2008 г. и по адм. д. № 10442/2010 г., на тричленни състави на трето отделение. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени акта за отчуждаване, както и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата, Министерски съвет на Република България, чрез юрк. В. Ангелов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Заинтересованата страна - Министър на финансите, чрез юрк. Манолова, оспорва жалбата в писмен отговор. Заинтересованите страни - Министър на регионалното развитие и Агенция "Пътна инфраструктура" не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания и като провери изцяло оспорения съдебен акт, намира жалбата процесуално допустима поради двуинстанционния характер на съдебните производства по АПК /чл. 131/ и същността на първоинстанционното производство по чл. чл. 128, ал. 1, т. 1, предл. първо АПК, а по съществото й съобрази следното: С решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково, чиято отмяна е поискана от първоинстанционния съд, e отчужден от Григор Петков Григоров, Любомир Ясенов Асенов и Мария Найденова Чилова недвижим имот с пл. № 033015, намиращ се в землището на с. Капитан Андреево, община Свиленград, местност "Саксон Алча", с обща площ 5009 кв. м., от който са отчуждени 4238 кв. м. за изграждането на обекта и 151 кв. м. за реконструкция на ел. кабели 20 kV, кабел САХкТ. Определено е обезщетение в размер на 1 632 лева. Решението е оспорено пред Върховния административен съд. С Решение № 6646 от 10.05.2012 г., по адм. дело № 10022/2011 г. по описа на Върховния административен съд - обезщетението е увеличено на 1 693.52 лева. В съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени: писмо № 3590 от 4.08.2011 г., с което Агенция "Пътна инфраструктура" указва на Банка "ДСК" ЕАД, да бъде преведена сумата от 77 155 лева по банковата сметка на Областна администрация Хасково за изплащане на дължими обезщетения във връзка с отчуждителното мероприятие на цитираното решение на МС. Представено е копие на дневно извлечение № 24 от 5.08.2011 г. от което е видно, че сумата от 77 155 лева е била преведена от Агенция "Пътна инфраструктура" на Областната администрация - Хасково. Представено е копие - извлечение от вестник "Пари" и вестник "Старият мост" от 5.08.2011 г., от които е видно, че е публикувано съобщение, че започва изплащането на обезщетенията на собствениците на отчуждените имоти с решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет. Представено е писмо № ДС-24-15 от 18.02.2014 г. на Областния управител на Област Хасково до жалбоподателите, с което ги уведомява за необходимите документи, които следва да представят в администрацията, за да получат обезщетенията си за отчуждената част от имота в размер на 1 632 лева. Представено е писмо, изх. № 17-00-12 от 10.01.2014 г. на Агенция "Пътна инфраструктура" до Банка "ДСК" ЕАД, в което молят да се открият банкови сметки на правоимащите и да им се изплати полагащото им се увеличение на обезщетението в размер на 61.52 лева, както следва: Любомир Ясенов Асенов - 30.76 лева, Григор Петков Григоров - 15.38 лева и Мария Найденова Чилова - 15.38 лева. Представени са операционни бележки с номера 6, 7 и 8 от 10.01.2014 г. от които е видно, че по разплащателните сметки на жалбоподателите са преведени на Асенов - 30.76 лв., на Григоров - 15.38 лв. и на Чилова - 15.38 лв. Искането на жалбоподателите за отмяна на отчуждаването е подадено пред съда на 7.03.2013 г. Отчуждаването е извършено с решение на Министерския съвет. По отношение на жалбоподателите, поради оспорването му, в частта за размера на обезщетението, то е влязло в сила в деня на постановяване на съдебното решение - 10.05.2012 г., а шестмесечният срок е изтекъл на 10.11.2012 г. В настоящия случай преводът на следващото се обезщетение по оценката на административния орган е направен от инвеститора Агенция "Пътна инфраструктура" на 5.08.2011 г., като сумата от 77 155 лева е преведена на Областната администрация - Хасково. След влизане в сила на съдебното решение за изменение на обезщетението разликата до увеличеният размер на обезщетението е преведена по разплащателни сметки на Асенов, Григоров и Чилова /операционни бележки с номера 6, 7 и 8 от 10.01.2014 г./. За да отхвърли искането за отмяна на отчуждаването, първоинстанционният съд е приел, че в законния шестмесечен срок, съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗДС, инвеститорът Агенция "Пътна инфраструктура" е превел сумата по обезщетението, т.е. правоимащите са обезщетени. Не получаването на сумата по оценката по сметка на всеки от отчуждените собственици е въпрос на изпълнение на разпореденото от инвеститора обезщетяване. Неизпълнението на това задължение, от друг орган на когото е възложено това, е въпрос на изпълнение на плащането, разпоредено от инвеститора. Неизпълнението му е въпрос на друго производство, но не е основание за отменяване на акта за отчуждаването. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗДС, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 ЗДС или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1 ЗДС, или на съдебното решение, собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването. По делото не е спорно и е доказано, че сумата от 77 155 лева /общ размер на обезщетенията за отчуждаване по решение № 536 от 15.07.2011 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект АМ "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 kV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково/ е била преведена от Агенция "Пътна инфраструктура" на Областната администрация - Хасково, както и че конкретният размер на първоначалното обезщетение, определено с административния акт за отчуждаване, не е преведено по сметки на жалбоподателите. По делото не е спорно и е доказано, че разликата до окончателно определения размер на обезщетението на жалбоподателите е преведена по техни банкови сметки след изтичане на 6-месечния срок от влизане в сила на Решението на ВАС, с което обезщетението е изменено. Изискването на чл. 39, ал. 1 от ЗДС е обезщетението, определено с решението на МС или съдебното решение, да се преведе по сметка на правоимащите. Алинея първа на чл. 39 разпорежда, че вещноправният ефект на отчуждаването настъпва на датата, на която паричното обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица. Същото следва и от редакцията на чл. 39, ал. 4, съгласно която, "Обезщетението, определено в решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1, в заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 или в съдебното решение, се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на правоимащите". Това разрешение съответства и на разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, която поставя условие за предварително обезщетение, за настъпване на придобивния за държавата ефект от отчуждаването. Следователно, изискването и на Конституцията и на Закона е обезщетението да постъпи по сметка, т.е. в разпореждане на правоимащите лица, а не на държавен орган. Последното е предвидено като начин на обезщетяване, но в хипотезата на ал. 5 на чл. 39, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, като в този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред. В тази хипотеза само имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2. Предвид изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че изискването на чл. 39, ал. 3 от ЗДС, собственикът да не бъде обезщетен в 6-месечен срок от влизане в сила на административния акт за отчуждаване, съответно на съдебното решение по оспорването на определеното обезщетение, следва да се тълкува: действителният собственик да не е получил по сметките си, т.е. в свое разпореждане, средствата от обезщетението, когато става дума за хипотезата на ал. 1 вр. ал. 4 на чл. 39. По делото изобщо липсват твърдения да е налице различна хипотеза на обезщетяване от тази по ал. 1 на чл. 39, а в писмения отговор на касационната жалба на министъра на финансите се признава, че разликата до определения със съдебно решение окончателен размер на обезщетението, е преведена по банкови сметки на жалбоподателите, след изтичане на 6-месечния срок от влизане в сила на решението. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че законът не дава възможност на съда, сезиран с искане за отмяна на отчуждаването, да преценява дали размерът на определеното със съдебно решение обезщетение е "значителен", както в случая е постъпил първоинстанционният съд, нито с колко е закъснението на изплащането на обезщетението след 6-месечния срок и с оглед на това да мотивира отказа за отмяна на отчуждаването. Отделно от казаното, основателно в жалбата си против първоинстанционното решение, жалбоподателите изтъкват и че съобщаването по ал. 6 на чл. 39 ЗДС на началото на изплащане на обезщетенията е станало в нарушение на законовия текст, като съобщението е публикувано само в един централен ежедневник. Предвид изложеното, основателно в касационната жалба се твърди, че отчуждените собственици не са обезщетени нито по начина, указан в закона, нито в законовия срок, поради което са налице основания за отмяна на отчуждаването. В посочения смисъл, при аналогични спорове, освен цитираните в касационната жалба съдебни решения на ВАС са и решенията по адм. д. № 5652/2009 г. и адм. д. № 15190/2008 г. на трето отделение. Първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което по искане на жалбоподателите се отмени отчуждаването на процесния недвижим имот. При този изход на процеса, на първите двама жалбоподатели следва да се присъдят 600 лв. разноски, а на жалбоподателката Мария Чилова - 600 лв. разноски. Водим от горното, Върховният административен съд