Решение № 8010 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на външните работи против решение № 11053/20.03.2026г. по адм. дело 12947/2025 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед № Т-2500 от 10.10.2025 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. С. С. за заеманата от нея длъжност „дипломатически служител – III степен“, с дипломатически ранг – трети секретар, в дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“, отдел „Европа“ II, Специализирана администрация при Министерство на външните работи (МВнР). Касаторът поддържа, че съдебният акт е неправилен. Твърди, че била налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като, притежаваното от служителя разрешение за достъп до класифицирана информация (РДКИ) с № 163901 до ниво „Секретно“ е било със срок на валидност до 15.08.2025г. и че процедурата по проучване за надеждност, за издаване на ново РДКИ е прекратена, а за заеманата преди прекратяването на правоотношението длъжност се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. Моли решението да бъде отменено, жалбата да бъде отхвърлена и в полза на министерството да бъдат присъдени сторените разноски. Ответникът С. С. С., чрез процесуални си представител оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения обосноваващи правилността на оспореното решение, което моли да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С. С. е заемала по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността „дипломатически служител – III степен“, с дипломатически ранг – трети секретар, по смисъла на чл. 34, ал. 3, т. 2 от Закона за дипломатическата служба /ЗДиплСл/, в дирекция „Двустранно европейско сътрудничество“, отдел „Европа“ II, Специализирана администрация в МВнР. С отменената от АССГ заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗДиплСл е прекратено служебното й правоотношение за посочената длъжност. За да постанови тази заповед, органът по назначението е приел, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, тъй като не притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, с ниво на класификация „Секретно“. Установено по делото е, че със заповед № 95-00-5/4.01.2024г. министърът на външните работи, на основание чл. 37, ал. 1 Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, е утвърдил актуализиран списък на длъжностите и задачите в МВнР за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. В т.118 от приложението към посочената заповед за „всички длъжности заемани от държавни служители с/без дипломатически ранг“ е необходимо РДКИ с ниво „секретно“. Видно от предходна заповед № 95-00-369/6.07.2022г. с идентично съдържание и т. 105 от приложението към същата е, отново за всички длъжности заемани от държавни служители с/без дипломатически ранг е поставено изискването служителите да притежават РДКИ с ниво „секретно“. Това изискване е включено и в длъжностната характеристика на С. С., връчена й и подписана от нея на 27.06.2024г. Госпожа С. е притежавала РДКИ до ниво „секретно“ № 163901/16.08.2021г., което е било валидно до 15.08.2025г. С писмо от 2.07.2025г. С. С. е поканена да се яви на 24.07.2025г. във Военно медицинска академия за да й бъдат извършени специализирани медицински и психологически изследвания по смисъла на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗКИ. Със заповед № 95-00-444/19.08.2025г. на министъра на външните работи е ограничен достъпа да класифицирана информация на трима служители в министерството, до издаване на РДКИ, като един тези служители е С. С.. Със същата заповед са отменени предходни заповеди за ограничаване на достъпа до класифицирана информация на други пет служители, поради издаване на РДКИ. С писмо с рег. № С-13812/21.08.2025г., ИФ председател на ДАНС е уведомил министъра на външните работи и съответния служител по сигурността на информацията, че е прекратена процедурата по проучване за надеждност до ниво „Секретно“ спрямо С. С., тъй като същата не се е явила на специализираните прегледи и без резултат от същите, проучващият орган не може да извърши пълна и обективна оценка за надеждност на лицето. На 26.08.2025г. директорът на дирекция „Човешки ресурси“ в МВнР е уведомил служителката, че в министерството е постъпило посоченото писмо на ДАНС, че е ограничен достъпът й до класифицирана информация и е обърнато внимание, че заеманата от нея длъжност изисква РДКИ. Последвало е издаване на процесната заповед № Т-2500 от 10.10.2025 г. За да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. С оглед факта, че и двете спорещи страни, се позовават на съдебна практика, е необходимо да се отбележи следното. Анализът на практиката на Върховния административен съд, относима към чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и свързана с достъп до класифицирана информация, показва че върховната инстанция разграничава най-общо три групи хипотези. В редица случаи, в които при съществуващо служебно правоотношение, органът по назначението въвежда ново изискване за конкретна длъжност /било чрез промяна на длъжностната характеристика, било чрез включването на длъжността в списъка по чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ/, заемащото я лице да притежава РДКИ, съставите на ВАС приемат, че не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като невъзможността се дължи на изменени, от страна на органа, изисквания за заемане на длъжността. В този смисъл решенията по адм. дела № 2931/2024г. и 6078/2023г. по описа на ВАС. В друга група случаи съдебната инстанция приема, че е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Това са случаите при които изискването за притежание на РДКИ е въведено преди възникването на служебното правоотношение или много преди момента на прекратяване на същото. Съответния служител е притежавал РДКИ, но по една или друга причина достъпът до класифицирана информация е отнет/прекратен. В тези хипотези е възприета тезата, че е налице нова фактическа обстановка, същата води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението. /решение по адм. дела № 1229/2022г. и № 4001/2022г. на ВАС/. В трета група, попадат случаите в които достъпът до класифицирана информация е прекратен /най често поради изтекъл срок/, но органът по назначението не е предприел никакви действия по иницииране на процедура за издаване на РДКИ. В тези хипотези съдилищата приемат, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени, тъй като фактическото основание - липсата на необходимото ниво на достъп до класифицирана информация, не се дължи на поведението на служителя, а е в резултат от бездействие на органа по назначаването. Не е проведена процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 54 и следв. от ЗЗКИ, не е постановен и отказ за достъп по отношение на служителя. Инициирането на процедурата по чл. 48, ал. 1 от ЗЗКИ е задължение на администрацията, а не на служителя. Създалата се фактическа обстановка не се явява непреодолима за страните по правоотношението, а се дължи на бездействие от страна на администрацията, при наличие на задължение за извършване на конкретни действия, поради което за служителя не следва да има неблагоприятни правни последици под претекст за обективна невъзможност да заема длъжността. /съдебните актове по адм. дела № 2514/2022г., № 726/2022г., № 81/2020г. и други/ Настоящият казус попада в третата от посочените хипотези. Длъжността, заемана от С. С. е била включена в списък на длъжностите и задачите в МВнР, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация със заповед от 2024 г., друга такава от 2022г. а твърде вероятно и от преди това. С. е притежавала РДКИ, валидно до 15.08.2025г. Започната е процедура по издаване /подновяване/ на РДКИ, насрочени са били прегледи във Военно медицинска академия на 24.07.2025г. На посочената служителката е била в невъзможност да се яви на преглед поради ползване на отпуск по болест. От представените по делото болнични листи се установява, че с изключение на 19. и 20.08.2025г. г-жа С. е била във временна неработоспособност в периода 22.07.-30.11.2025г. Органът по назначението е упражнил правомощието си да прекрати служебното правоотношение в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на правомощията по чл. 6, ал. 1 АПК, както и този по чл. 8, ал. 2 от същия кодекс, изискващ сходните случаи да бъдат третирани еднакво. От представената по делото заповед № 95-00-444/19.08.2025г. на министъра на външните работи, с която е ограничен достъпа да класифицирана информация на С. С., до издаване на РДКИ е видно, че със същата заповед са отменени предходни заповеди за ограничаване на достъпа до класифицирана информация на пет служители, поради издаване на РДКИ. От което следва, че в министерството е установена практика, на служителите да бъде осигурявана възможност да се снабдят/подновят РДКИ. Следователно за да бъдат спазени принципите за „добросъвестност“ и за „равенство“ министърът на външните работи и следвало след завръщането на служителката от законоразрешен отпуск и отпадане на пречките да се яви на необходимите прегледи, да инициира на основание чл. 48, ал. 2 от ЗЗКИ, нова процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Като не е сторил това, а е прекратил служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, органът по назначението е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена от първоинстанционния съд. Отменяйки обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на разноски, следва да бъде съобразено и мотивираното възражение за прекомерност на същите, изразено от процесуалния представител на касатора. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от представителя на ответника в настоящото производство процесуални действия, касационната инстанция намира, че справедлив и обоснован размер се явява 600,- €, вместо претендираните 770,- €. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,