Решение № 305 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8661/2011 г.

Решение № 305 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8661/2011 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 34/21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 5/2011 г. Административен съд град Кърджали е отхвърлил жалбата на Мария Георгиева Атанасова от гр. Пловдив срещу решение № ПОВН-112/11.12.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Кърджали, с което е потвърдил разпореждане № О-08081-02-00015574/8.11.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" гр. Кърджали. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Мария Георгиева Атанасова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае законосъобразността на решение ПОВН-112/11.12.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Кърджали, потвърждаващо разпореждане № О-08081-02-00015574/8.11.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" гр. Кърджали, с което е отказано на Мария Георгиева Атанасова отпускане на парично обезщетение по заявление-декларация по чл. 53 от КСО за отглеждане на малко дете. По делото е установено, че заявителката Мария Атанасова е баба на детето Александра Иванова Атанасова, родено на 2.10.2008 г. На 26.10.2010 г. жалбоподателката е подала до директора на РУ "СО" гр. Кърджали заявление-декларация по реда на чл. 53 от КСО, като е приложена декларация по чл. 164, ал. 1 и ал. 3 и чл. 165, ал. 1 от Кодекса на труда, съдържаща съгласието на майката Милена Великова Караянева-Атанасова, допълнителният платен отпуск за отглеждане на детето Александра Атанасова да се ползва от Мария Георгиева Атанасова. Правното основание за претенция на жалбоподателката пред РУ "СО" гр. Кърджали е чл. 53, ал. 2 от КСО според който, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За да откаже отпускане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО за отглеждане на малко дете, ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" гр. Кърджали в разпореждане № О-08081-02-00015574 от 8.11.2010 г. е приел, че титулярът на отпуска - майката Милена Атанасова, не е осигурена за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 52а от КСО, поради което и лицето, на което е прехвърлен този отпуск няма право на обезщетението за отглеждане на малко дете. Административният съд гр. Кърджали е изследвал релевантните за спора факти, допуснал е назначаване на съдебно-икономическа експертиза по делото и мотивирано е отговорил на поставените от страните въпроси. По делото е установено, че на 22.03.2010 г. майката на детето - Милена Великова Караянева-Атанасова, в качеството си на самоосигуряващо се лице - ЕТ "Д-р Милена Караянева-Атанасова", е подала декларация вх. № 7520 от 22.03.2010 г. От приложеното към преписката заверено фотокопие е видно, че лицето е отразило започване на дейността от 15.03.2010 г., като и вида на осигуряването - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. На 28.09.2010 г. Милена Атанасова е подала до ТД на НАП друга декларация като самоосигуряващото се лице, с вх. № 16-15342, в която е посочила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 15.03.2010 г. От приетата по делото експертиза е видно, че самоосигуряващото се лице, считано от 15.03.2010 г., е внасяло в срок дължимите осигурителни вноски за риска "всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица". При тези данни, съдът е обсъждал съществения за изхода на спора въпрос - притежава ли ЕТ "Д-р Милена Караянева-Атанасова" качеството "осигурено лице" за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, към момента, когато е дала съгласието си жалбоподателката по делото Мария Атанасова да ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 164, ал. 3 от КТ и има ли право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО. В чл. 164, ал. 3 от КТ е предвидено, че отпускът по ал. 1 (допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст) със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В случая майката на детето е самоосигуряващо се лице, което е декларирало започване на дейност като едноличен търговец, приложена е декларация за даване съгласие правото по чл. 164, ал. 1 от КТ да се ползва от майката на единия родител (баба на детето). Условията за пораждане правото на парично обезщетение при ползването на отпуск за отглеждане на малко дете са регламентирани в чл. 52а от КСО, според който, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В обжалваното решение АС - Кърджали е анализирал доказателствата по делото и приел, че майката на детето Милена Атанасова, в качеството на ЕТ "Д-р Милена Караянева-Атанасова", не отговаря на законовото изискване да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за този риск. Съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО едноличните търговци задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, като по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Според чл. 1, ал. 1 - ал. 4 от Наредбата на обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване на едноличните търговци, задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по образец в седемдневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не се касае за фактическа грешка, а за изрично отразена воля от страна на д-р Милена Атанасова в декларацията от 15.03.2010 г. за вида на осигуряването - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Подадената в последствие декларация на 28.09.2010 г. с вх. № 16-15342, в която е отразено друго обстоятелство, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 15.03.2010 г., не може да породи права със задна дата, независимо от размера на действително внесени осигурителни вноски. Внасянето на осигурителните вноски за всички осигурени социални рискове без да е подадена такава декларация в срока по чл. 1, ал. 4 НООСЛБРЧМЛ не представлява правопораждащ факт за промяна в осигурителното правоотношение. Следователно, след като самоосигуряващото се лице не е заявило по надлежен ред промяна във вида осигуряване, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 52а от КСО за възникване на правото по подадената декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,