Решение № 8386 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2014 г.

Решение № 8386 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2167/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лайв Сток Интернешънъл" ООД, гр. Шумен, срещу решение № 7589/4.12.2013 г. по адм. дело № 6322/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 11 - 718/1.06.2012 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за "Безопасност на храните" (БАБХ) за организирането на санитарно клане на 1200 (хиляда и двеста) броя агнета в одобрена от БАБХ кланица. Касаторът подържа в касационната жалба, чрез процесуален представител адв. Бъчварова, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяването на друго - по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба и се отмени като незаконосъобразна процесната заповед. Претендира осъждането на ответника да заплати направените разноски по делото в двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителен директор на Българска агенция за "Безопасност на храните", чрез процесуален представител юрк. Николова оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество и при правилно установената фактическа обстановка се явява неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - София- град приема за установено, че с обжалваната Заповед № РД 11 - 718/1.06.2012 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за "Безопасност на храните" законосъобразно е разпоредено на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ унищожаването, чрез санитарно клане в одобрена от БАБХ кланица на 1200 броя агнета конфискувани във връзка с премаркирането им и подготовка за изнасянето им в Република Турция. Производството по издаването на административния акт е започнало след сигнал и извършена проверка от сектор ПИП на ОД на МВР на животновъден обект с № 787 (съгласно удостоверение за регистрация на животновъден обект ) в с. Караджово, общ. Садово, обл. Пловдив. В резултат на сигнала и извършена проверка на място от разследващ полицай е образувано дознание в същия сектор с № 287/2012 г., като с прокурорско постановление от 1.06.2012 г. на прокурор от ОП - Пловдив е постановено иззетите агнета да бъдат предадени на ОДБХ гр. Стара Загора за изготвяне на експертиза и за предприемане на мерки за контрол и опазване на животните и други правомощия, които БАБХ има по Закона за ветеринарно- медицинската дейност (ЗВМД). В изпълнение на така издаденото постановление е била направена проверка от административния орган и назначена ветеринарно - медицинска експертиза в цитирания по-горе обект. Въз основа на извършените проверки изпълнителният директор е издал оспорената заповед. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В мотивите съдът подробно е изследвал фактическата обстановка по делото и е обсъдил всички представени писмени доказателства, свидетелски показания, заключение на ветеринарномедицинска експертиза. Безспорно установено е, че фирма "Лайв Сток Интернешънъл" ООД е закупила от Република Румъния 1200 броя агнета идентифицирани с румънски ушни марки. Те са превозени до Република България, след което за тях няма проследими данни. Нормата на чл. 132, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) вменява задължение за собствениците на селскостопански животни да записват идентификационните номера на новопостъпилите животни в регистъра на животновъдния обект, както и да уведомяват ветеринарния лекар за пристигането на животните. Тази връзка не може да се установи както от доказателствата по делото така и от свидетелските показания дадени пред първоинстанционния съд. Правилно и обосновано съдът е приел, че касаторът е собственик на 1200 броя агнета закупени в Република Румъния, с румънски ушни марки, но по делото липсват доказателства дали тези 1200 броя агнета са същите, които са визирани в заповедта на изпълнителния директор на БАБХ. Именно касационният жалбоподател е следвало да докаже, че агнетата, които са иззети от животновъдния обект в с. Караджово и описани с български ушни марки са точно тези, които е закупил и внесъл от Република Румъния, с румънски ушни марки. От разпитания по делото свидетел се установява, че той като официален ветеринарен лекар на общ. Садово, обл. Пловдив където се намира горепосочения животновъден обект не е бил уведомен за пристигането на агнета в обекта, поради което е видял само агнета с български ушни марки, като не може да каже дали преди това са били с румънски ушни марки. Извода на решаващият съд, че след като е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за връзката между закупените в Република Румъния агнета и тези предмет на процесната заповед то такава връзка липсва е правилен. Такава връзка не се установява както от доказателствата по делото, така и от свидетелските показания дадени пред първоинстанционния съд. Доводът на касатора за допуснати нарушения на материалния закон е неоснователен. В тази насока Административен съд - София град е изложил съображения, които настоящата съдебна инстанция споделя. Румънските ушни марки на животните са премахнати в нарушение на разпоредбата на чл. 4, § 5 и § 6 от Регламент (ЕО) № 21/2004 г. на Съвета от 17.12.2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на Директива 92/102/ЕИО и Директива 64/432/ЕИО. Съгласно цитираните разпоредби всяко животно, произхождащо от друга държава членка, запазва първоначалната си идентификация. Нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато или заменено без разрешението на компетентен орган. Следователно както правилно е заключил съда не е било необходимо премаркирането им, тъй като същите са били внос от държава - членка на ЕС и следва да запазят тези марки и в България. В нарушение на тези изисквания на животните са били поставени български ушни марки, чиито номера видно от доказателствата по делото не са били въведени в информационната система на БАБХ, като по този начин е нарушен освен Регламент (ЕО) № 21/2004 г. и ЗВМД. Съгласно чл. 139а, ал. 2, т. 2 от ЗВМД извън случаите на ал. 1, при установяване на нарушения на забраната по чл. 139, ал. 1, официалните ветеринарни лекари в зависимост от вида и тежестта на нарушението издават разпореждане за затваряне на животновъден обект. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че при прилагане на тази мярка животните в обекта се насочват за санитарно клане. Разпоредбата е императивна и изпълнявайки я БАБХ действа в условията на обвързана компетентност. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователен е доводът на касатора, че решението на Административен съд - София- град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неуважаването на искането за отвод. С посоченото от касатора определение на Върховния административен съд делото е върнато на Административен съд - София град за продължаване на процесуалните действия по него от същия състав. Компетентен да се произнесе по искането за отвод е същия съд разглеждащ делото съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на оспорената заповед на основанията по чл. 146 от АПК и е направил обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди фирма "Лайв Сток Интернешънъл" ООД да заплати на Българска агенция за "Безопасност на храните" сумата от 200 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд