Решение № 7686 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2009 г.

Решение № 7686 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инвизибъл" ООД срещу решение № 90 от 30.01.2009 г. по адм. дело № 540/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект № 70-И-104/10.03.2008 г. на директора на ТД "Приморие", Община Бургас. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и вместо него постановяване на друго решение, с което бъде отменен и административния акт. Ответникът по касационната жалба не взема становище по същата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу отказа за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект № 70-И-104/10.03.2008 г. на директора на ТД "Приморие", Община Бургас. Прието е, че отказът е в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и приетата във връзка с тази разпоредба Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас. Установено е, че в приетата схема за 2008 г., не е предвиден обекта, по отношение на който жалбоподателят е искал издаване на разрешение за поставяне. Затова за него не би могло да се издаде разрешение за поставяне. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Касационните доводи за противоречие на мотивите на обжалваното решение с материалноправните норми се явяват неоснователни, тъй като безспорно е установено по делото, че към момента на постановяване на процесния отказ, обекта, за който жалбоподателят е искал издаване на разрешение за поставяне за времето от 01.01.08 г. до 31.12.08 г., не е фигурирал в схемата за 2008 г. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ временни преместваеми съоръжения могат да бъдат поставяни съобразно правила на специална Наредба на общинския съвет, като за имотите, държавна и общинска собственост и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, т. е. преценката за разрешаване поставянето на процесния "павилион" е предоставена изцяло на общината, като собственик и стопанин на имота, в който се иска поставяне на преместваемо съображение, а обстоятелството, че имотът е общинска собственост е безспорно по делото.Именно поради това невключването на процесния обект в схемата за 2008 г. е пречка за издаване на разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Неоснователни са касационните оплаквания, че липсвали мотиви на обжалвания отказ.С същия изрично е посочено, че се отказва да се издаде разрешение за поставяне Дпоради това, че обектът е отпаднал от одобрената схема за 2008 г. ", което е достатъчно да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Ето защо доводът за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и нарушаване, поради това на правата за защита на лицето, са неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение действието на Наредбата. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон.Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от ЗУТ Върховният административен съд, второ отделение,