Решение № 5554 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2016 г.

Решение № 5554 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Л. Х.. Жалбата е против решение № 188 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 612/2015 г. на Административен съд В.. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - "Планински ездач" ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. М., в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "Планински ездач" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/3881 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е направен изцяло отказ от финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 34458.44 лв. С оспорваното решение № 188 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 612/2015 г. на Административен съд В., е отменено уведомителното писмо в оспорваната му част и е върната преписката на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция за ново произнасяне по заявлението за плащане в отменената част на уведомителното писмо, съгласно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган - зам. -изпълнителния директор, в рамките на делегираните му правомощия, и в предвидената от закона писмена форма. Административният съд е приел обаче, че оспореният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че няма допуснати нарушение относно неотстранените застъпвания, както и относно недопустима площ от 0,01ха за Блок на земеделското стопанство (БЗС) № 44728-101-3-1. Приел е, че нарушенията касаят само БЗС № 12961-707-4-1. За този БЗС съдът се е позовал на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е приел, че посоченото БЗС не е следвало да бъде изключено от слоя на допустимите за подпомагане площи, тъй като нямало данни за неизпълнение на критерии за подпомагане. Никъде не е била посочена причината, поради която имотът не е включен в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Напротив - било установено, че за този БЗС заявените площи отговарят на установените такива при административните проверки. Изводите на административния орган за наличие на недопустими площи не отговаряли на действителното фактическо състояние и отказът, мотивиран на това основание, се явявал незаконосъобразен по същество. Издателят на уведомителното писмо бил допуснал и съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като при установени несъответствия при кръстосаните проверки не назначил допълнителни проверки, включително и проверки на място, с които да установи обективно, всестранно и пълно относимите факти по спорното БЗС. Т. се било отразило на констатациите му с крайния акт. Обжалваното решение е правилно. Спорът по делото касае само БЗС № 12961-707-4-1. За останалите три БЗС административният съд е изложил мотиви, че за тях констатациите в уведомителното писмо са правилни. Срещу тази част от оспорваното решение липсва касационна жалба, поради което предмет на касационния контрол е само частта от оспорваното решение, касаеща БЗС № 12961-707-4-1. От данните по делото се установява, че за БЗС № 12961-707-4-1 по СЕПП пълният отказ за финансово подпомагане е основан на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. А по НР1 е отказано изцяло финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В случая е установено, че не са налице тези основания за пълния отказ за финансово подпомагане. Установява се, че спорният БЗС е бил включен в обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за предходната 2013 г., тъй като при извършената автоматична проверка на заявлението за подпомагане на "Планински ездач" ЕООД не са установени несъответствия. Същото така спорният БЗС е бил включен в проекта на специализирания слой, одобрен със Заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Независимо от това въз основа на извършено на 08.07.2014 г. самолетно заснемане при дешифрирането на цифровата ортофотокарта е възникнало съмнение дали този БЗС е в добро земеделско състояние. Затова е назначена теренна проверка на парцела. Такава обаче не е извършена, тъй като поради лошите метеорологични условия парцелът не е бил достъпен. При така установеното от фактическа страна, изводът, че спорният БЗС не е в добро земеделско състояние, не е основан на никакви доказателства. Съмненията при дешифрирането на цифровата ортофотокарта не са доказателство за спорни факти. Липсва и теренна проверка на имота. Извършената такава на съседен парцел не може да обоснове изводи за БЗС № 12961-707-4-1, тъй като при теренната проверка на съседния БЗС не е проверяват спорния БЗС. Действително в практиката си Върховният административен съд приема, че наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (след влизане в сила на тази разпоредба) е достатъчно за недопустимост за подпомагане. Но винаги по тези казуси изключването от допустимия слой е основано на събрани доказателства за недобро земеделско състояние на площите. И винаги земеделският производител е имал възможност за защита срещу тези констатации. Настоящият случай е специфичен, тъй като изключването от специализирания слой не е основано на никакви данни. Освен това касационният ответник не е имал и възможност за защита, тъй като както за предходната 2013 г., така и в проекта за 2014 г., БЗС № 12961-707-4-1 е бил включен в специализирания слой. Изключването му от него е станало едва при одобряването на окончателния специализиран слой за 2014 г., което не е основано на нищо и за който неблагоприятен резултат касационният ответник не е уведомяван. Предвид предходните факти, не е имало и основания земеделският стопанин да следи и извършва самостоятелна проверка на окончателния специализиран слой за 2014 г. Затова първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая следва да бъде признато правото на земеделския стопанин да обори неоснованите на нищо данни от специализирания слой. По тези съображения са неоснователни и оплакванията на касатора за обратното. Така в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на посочения БЗС. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да заплати на "Планински ездач" ЕООД направените и доказани разноски по договора за правна защита и съдействие в размер на 1000 лв. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Така е, защото минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв. При съобразяване фактическата и правна сложност на спора заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,