Решение № 13173 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3986/2012 г.

Решение № 13173 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3986/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково против решение № 5 от 02.02.2012 г. по адм. дело № 758 по описа за 2011 г. на Хасковския административен съд, с което е обявена нищожността на издаденото от касатора писмо рег. № К-11441-1 от 10.10.2011 г. и преписката по искане рег. № К-11441 от 27.09.2011 г. е изпратена на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за разглеждане и произнасяне по същество. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 21, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответницата Добра Иванова Тодорова от гр. Димитровград, обл. Хасково, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Хасковския административен съд е писмо рег. № К-11441-1 от 10.10.2011 г., с което Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Хасково се е произнесъл по заявление на Добра Иванова Тодорова от гр. Димитровград с рег. № К-11441 от 27.09.2011 г. за прилагане на абсолютната погасителна давност съгласно чл. 115 от КСО по отношение на нейни задължения, установени с влязло в сила разпореждане № 4305250931 от 13.10.2005 г. на РУСО - Хасково и предмет на изпълнение по изп. дело № 5804/2007 г. на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, офис Хасково. Решението на Хасковския административен съд, с което оспореното писмо е обявено за нищожно и преписката е изпратена по компетентност на ТД на НАП - Пловдив, е постановено при правилно прилагане на чл. 21, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Съдът е обосновал правилния извод за допустимост на жалбата като насочена срещу годен за оспорване административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. С писмото е изразена конкретна властническа воля, обективираща по недвусмислен начин волята на издателя да не удовлетвори заявеното пред него право. За принудително събиране на публичното вземане, установено с влязлото в сила разпореждане № 4305250931/13.10.2005 г. на РУСО - Хасково, е било образувано изпълнително дело от публичния изпълнител по реда на ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс). На основание чл. 167 от ДОПК компетентността за извършване на действията по изпълнението, включително прилагане на давностните срокове, принадлежи на публичния изпълнител. Искането на длъжника за прилагане на давността неправилно е било отправено до Директора на РУСО - Хасково, който е следвало по силата на чл. 31, ал. 2 от АПК да го препрати за разглеждане от компетентния орган. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 21, ал. 1 от АПК. Със заявление рег. № К-11441 от 27.09.2011 г. Добра Иванова Тодорова от гр. Димитровград, обл. Хасково, е направила пред Директора на РУСО - Хасково възражение за изтекъл десетгодишен давностен срок съгласно чл. 115, ал. 1, изр. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по отношение на неплатените от нея публични задължения, отнасящи се за периода 01.01.1996 г. - 31.12.2000 г. Поискала е приспадане на погасеното по давност задължение от общото задължение с актуализиране на размера на дължимата сума, подлежаща на събиране по изп. дело № 5804/2007 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково. С оспореното писмо Директорът на РУСО - Хасково се е произнесъл по заявлението, като по същество е отказал да го уважи, след като се е позовал на чл. 115, ал. 2 от КСО и на разсрочването на задължението до 30.04.2043 г. Волеизявлението на административния орган по искането за прилагане на погасителна давност е засегнало непосредствено и неблагоприятно претендирано от заявителката право, поради което издаденото писмо правилно е квалифицирано от първоинстанционния съд като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Искането за прилагане на погасителната давност и преизчисляване на размера на публичното задължение е отправено до Директора на РУСО - Хасково не в качеството му на представляващ взискателя по образуваното изпълнително дело съгласно чл. 210, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а в качеството му на административен орган с властнически правомощия. При започнало производство за принудително изпълнение искането за отписване на вземането поради погасяването му по давност на основание чл. 173 от ДОПК е следвало да се отправи до публичния изпълнител. На основание чл. 31, ал. 2 от АПК касаторът е следвало да препрати заявлението за разглеждането му от публичния изпълнител по изп. дело № 5804/2007 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково. Като е обявил нищожността на оспореното писмо и е изпратил преписката на компетентния орган, Хасковският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото в касационната инстанция за адвокатско възнаграждение от 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,