Решение № 50178 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 541/2021 г.

Решение № 50178 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 541/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Предявен е иск по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА за отмяна на решение № 1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело № 1541/2014 г. на арбитър Б. Г.. Ищцата М. Й. Н. обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е разгледан спор, който не подлежи на решаване от арбитраж. Ответникът – "Профи кредит България" ЕООД излага съображения за недопустимост на иска, евентуално за неоснователността му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че искът е процесуално допустим /единственото доказателство за осъществено връчване на арбитражното решение на М. Н., е покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20208940401774, връчена на 02.02.2021 г., респективно с подаване на настоящата искова молба на 10.02.2021 г., срокът по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА се явява спазен/, намира, че следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение. Законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - § 8, т. 5 от ЗИД на ГПК и чл. 47, ал. 2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл. 48 от ЗМТА, за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т. 3 на решение № 9/24.10.2012 г. по к. д. № 15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, в предвидения от закона срок, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ГПК и чл. 47, ал. 2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл. 405, ал. 5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл. 47 от ЗМТА. В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като ищцата в качеството си на кредитополучател се явява "потребител" по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, следва да бъде обявена нищожността на решение № 1541/29.01.2015 г. по арбитражно дело № 1541/2014 г. на арбитър Б. Г.. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата направени разноски пред ВКС в размер на 1642.75 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение