Решение № 4505 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "К.-К. Будина" [населено място], подадена чрез упълномощения адвокат Д. Йорданов, против решение 1859 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело 465/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу решение за налагане на финансова корекция 01/312/02553/3/01/04/02 от 22.02.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъден да заплати на фонда направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че събраните по делото доказателства не е установено неспазване на договорни и нормативни задължения във връзка с реализирания проект, като съдът не е взел предвид наведените в първоначално подадената жалба доводи относими към изпълнението на проекта. Претендира отмяна на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в представена по делото молба чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. Панчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "К.-К. Будина" [населено място] срещу решение за налагане на финансова корекция 01/312/02553/3/01/04/02 от 22.02.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 382190,02лв. За да постанови решението си, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетото по делото заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания, и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 73, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Първостепенният съд е преценил, че от съдържанието на акта е видно, че фактическото основание за неговото издаване е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на ЕТ приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., т.е. за неизпълнение на одобрени индикатори. Изрично е посочил, че тези фактически констатации се потвърждават от заключението на вещото лице М.Васева. Счел е, че заложените в бизнес плана финансови показатели представляват по своето естество индикатори за изпълнение на одобрения проект /по мерките и подмерките от ПРСР/ и непостигането им води до необходимост от коригиране размера на финансовата помощ, тъй като попада в материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/ - неизпълнение на одобрени индикатори. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 46, ал.10 от Наредба 29 от 11.08.2002 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29 и Наредбата/ и клаузите на сключения между едноличния търговец и ДФЗ договор, въз основа на което е приел, че нарушението е доказано. Счел е, че след като правното основание за налагането на финансовата корекция е чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕФСУ, при установено нарушение на чл. 27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ , то обосновано финансовата корекция е наложена на основание т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата и е определена в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат неговата отмяна. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Установено е, че жалбоподателят е сключил договор от 07.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. /ПРСР 2007 2013 г./, с предмет на инвестицията Къща за гости с пекарна и снек бар към нея, представляващи промяна предназначението на жилищна сграда с преустройство, реконструкция, пристрояване и ограда в УПИ VII-26, в кв. 6 по плана на [населено място], община Разлог" , по който е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 382 190,02лв. По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец са били извършени проверки на място в периода 18.06.2019г.-21.06.2019г., при които е констатирано неспазване на договорни и нормативни задължения на едноличния търговец бенефициентът не е достигнал прогнозните нива на постъпленията, заложени в бизнес плана, както и не са разкрити и запазени заложените девет работни места. неспазване на разпоредбите на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор, както и чл.16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. Констатациите са обективирани в доклад за нередност , според който за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ ползвателят е реализирал средно аритметично приходи в размер на 7,79 % от заложените такива в одобрения бизнес план, което е под 20% от предвидените приходи. За изпълнението и функционирането на инвестицията ЕТ е поддържал средно аритметично за трите изследвани години 5,19 работни места, което е 42,28% изпълнение на бизнес плана по този показател. Административният съд е съобразил, че производството по налагане на финансова корекция е инициирано след постановяване на окончателното съдебно решение, в което е възприето, че неизпълнението на показателите в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори по ЗУСЕСИФ и обуславя издаването на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във вр с чл. 73 от ЗУСЕСИФ. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея, включително като реализира финансовите приходи от дейността за периода на сключения договор. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за икономическа жизнеспособност, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението. Заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ. Непостигането на заложени в бизнес плана финансови-икономически показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция. След реализиране на инвестицията ползвателят е длъжен да изпълнява записаните в бизнес плана приходна и разходна част. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри при всички случаи влече нежизнеспособност и непостигане на целите, за които е отпусната помощта. Бизнес планът и заложените в него стойности се изготвят от самия кандидат, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестициите е било основание и да бъде одобрен проекта му за подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените с него стойности са относими за постигане целите на конкретната мярка, като заложените в него показатели са индикатор за изпълнение на проекта. Ирелевантна за изпълнението конкретните финансови показатели е добросъвестността не бенефициера при реализиране на отделните дейности по проекта, след като в проверявания период се установява неизпълнение на показателите за три пълни години, заложени в бизнес плана. Констатациите на проверяващите органи не включват такива, които касаят реконструкцията, модернизацията или експлоатацията на къщата за гости не по предназначение. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че актът е издаден във връзка с неизпълнението на бизнес плана за конкретен период /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, а не по отношение на целия мониторингов период, като Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ изрично предвиждат възможността органа да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с трите проверявани години. Административният орган е приложил коректно процентния показател за допуснатите нарушения, тъй като според т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години /какъвто е настоящия случай/ на възстановяване подлежи 100% от предоставената финансова корекция. По изложените съображения не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение