Решение № 8010 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16035/2010 г.

Решение № 8010 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16035/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Бургас, чрез пълномощника си мл. юрк. Д Илиева, срещу решение № 1197/28.10.2010 г., постановено по адм. д. № 564/10 г. по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отменено решение № 2603-0577/21.08.2008 г. издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД 4402-0928/24.09.2008 г. издадено от Директора на Регионална митническа дирекция гр. Бургас и е изпратена преписката на Началника на Митница Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Летище Пловдив" ЕАД и заинтересованите страни Директора на ТД на НАП Бургас и "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията дадени в Решение № 2617/25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 10321/2009 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение Решение № 680/16.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1573/2008 г. по описа на АС гр. Бургас. Предмет на обжалване е било решение № 2603-0577/21.08.2008 г. издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД 4402-0928/24.09.2008 г. на Директора на Регионална митническа дирекция гр. Бургас. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че с писмо вх. № 2603-0577/01.07.2008 г., "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД е поискало, да се осигури служител на Митница Бургас за извършване на щателна митническа проверка, считано от 01.07.2008 г., която да се извърши в присъствието и със съдействието на сървей -Еврокарго ООД, гр. Бургас във връзка с транзитиране на 1397 кашона с алкохол по 2 броя ЕАД, находящи се в склад на дружеството на режим митническо складиране. От протокол № 2603-0577/04.07.2008 г. за осъществена митническа проверка, за установено съдът е приел, че сравняване на количествата между обявеното и наличното в митническия склад и анализ на данните ще бъде извършено, чрез представяне от "Еврокарго" ООД на Протокол за извършен стоков контрол. С писмо от 06.08.2008 г. до началника на Митница Бургас, "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, е представило изготвения сертификат за инспекция. С обжалваното пред АС решение на основание чл. 214, § 2, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 2913/92 ; чл. 203, ал. 2 от ЗМ и чл. 828, ал. 1 от ППЗМ, във връзка чл. 203, § 1 от Регламент /ЕС/ 2913/92; чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ ; чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, е определен размера на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземани по двата ЕАД. На основание чл. 203, § 3, ал. 4 от Регламент/ЕС/2913/92; чл. 202, ал. 1, т. 3, б."в" от ЗМ, чл. 213 от Регламент /ЕС/ 2913/92 и чл. 202, ал. 2 от ЗМ, са определени солидарно отговорни длъжници за заплащане на възникналите задължения и дължими държавни вземания "Летище Пловдив" ЕАД и "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД. За безспорно съдът е приел, че 1397 кашона с алкохол по двата броя ЕАД са се намирали в склад на "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, под режим митническо складиране, вложени от "Летище Пловдив" ЕАД. Не е спорен и фактът, че "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, е складодържател на митнически склад тип "А, както и че жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на оспорения акт. От представеното по делото нотариално заверено пълномощно, съдът е приел, че вложителят "Летище Пловдив" ЕАД е упълномощил "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, да осъществява пряко представителство, с генерален обем на представителната власт, за даване на митническо направление на стоки и поставяне под митнически режим. По силата на това пълномощно "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, е подал и са приети процесните два броя ЕАД. Упълномощаването е срочно-до 31.12.2007 г. Съгласно представения сертификат за инспекция № 374/25.07.2008 г. от стоките, поставени под режим митническо складиране с двата броя ЕАД, не са налични или са в по-малко подробно изброени алкохолни напитки, вложени от "Летище Пловдив" ЕАД. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че е била извършена проверка на декларираната стоката от сървей, в присъствието на складодържателя и на представител на митническото учреждение. Тя няма характер на инвентаризация по см. на чл. 334м от ППЗМ и не представлява и последваща проверка на декларацията по смисъла на чл. 78 от Регламент /ЕС/ 2913/92 и чл. 84 и сл. от ЗМ. Действията, предприети от митническите органи са извършени по реда на чл. 152 и сл. от ППЗМ, за която проверка, разпоредбата на чл. 153 ППЗМ, изрично предвижда задължение за митническите органи да уведомят декларатора или неговия представител. Тъй като това задължение не е изпълнено, тъй като към датата на подаване на искането за извършване на проверка, складодържателят не е имал качество на представител на декларатора, съдът е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Позовал се е на разпоредбите на чл. 101 от Регламент /ЕС/ 2913/92 и чл. 107 от ЗМ досежно задълженията на складодържателя и на чл. 108 от ЗМ предвиждаща отговорност на вложителя и е приел, че след като в резултат на прекратените пълномощия, складодържателят и вложителят са два различни субекта, чиято отговорност може да бъде ангажирана солидарно, следва в еднакъв обем да бъде гарантирана възможността да упражнят правото си на защита. Решението е неправилно. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че административното производство е започнало въз основа на искане от складодържателя "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, да се осигури служител на Митница Бургас за извършване на щателна митническа проверка, считано от 01.07.2008 г., която да се извърши в присъствието и със съдействието на сървей -Еврокарго ООД. Въз основа на изготвения сертификат № 374/25.07.2008 г. за инспекция от "Еврокарго ООД" е безспорно установено, че от стоките, поставени под режим митническо складиране с ЕАД № 07ВG001000J001863 и ЕАД № 07ВG001000J001812, не са налични или са в по-малко подробно индивидуализирани алкохолни напитки, вложени от "Летище Пловдив" ЕАД, с титуляр по разрешение и складодържател на митническия склад и "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД. Описаната стока е поставена под режим митническо складиране с посочените ЕАД и тя е отклонена от митнически надзор. Не е спорен и фактът, че "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, е складодържател на митнически склад тип "А, както и че "Летище Пловдив" ЕАД-вложител на процесните стоки, не е бил уведомен за започване на административното производство по издаване на оспорения акт. Установено е, че с нотариално заверено пълномощно със срок до 31.12.2007 г., вложителят "Летище Пловдив" ЕАД е упълномощил "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, да осъществява пряко представителство, с генерален обем на представителната власт, за даване на митническо направление на стоки и поставяне под митнически режим. Въз основа на това пълномощно "М и М Милицер и Мюнх БГ" ООД, е подал и са приети процесните два броя ЕАД. Първият спорен момент е характера на производството по издаване на обжалваното пред АС решение. В тази насока е основателен довода в касационната жалба за неправилно приемане от АС, че проверката е извършена по реда на чл. 152 и сл. от ППЗМ. Тази проверка се извършва по инициатива на митническите органи, към момента на представяне на стоките и митническите декларации. В конкретния случай е разрешен режим "митническо складиране", след документална проверка, без да е осъществена физическа проверка на стоките към датите на декларирането. Процесната проверка е осъществена след като е учреден митническия режим и след поставяне на стоките в митническия склад. Съгласно чл. 90, ал. 1, т. 2 б. "а"от ЗМ митническото складиране е вид митнически икономически режим, а съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗМ поставянето на стоките под митнически режим, представлява даване на митническо направление на стоките. Декларирането пред митническите органи във връзка с проверяваните стоки е извършено на посочените в процесните ЕАД дати и на тези дати е учреден валиден режим "митническо складиране" по отношение на обществен склад под отговорността на складодържателя. Тъй като липсва друго деклариране не се налага установяване на надлежно упълномощаване от вложителя, към момента на проверката. При така установеното досежно учредения митнически режим по отношение на стоките и въпреки, че инициативата за започване на проверката е на складодържателя, се налага извода, че проверката е извършена по реда на чл. 334м, ал. 3 от ППЗМ, а именно инвентаризация на част от стоките в митническия склад. Вторият спорен момент е води ли до съществено процесуално нарушение, липсата на уведомяване за извършената проверка по отношение на вложителя на стоката в митническия склад. Безспорно установено е, че проверката е извършена от "Еврокарго ООД" дружество извършващо количествен и качествен контрол на стоки, в присъствие на митнически служител и МОЛ на склада. Декларатор по процесните ЕАД е складодържателя, по силата на изрично пълномощно, поради което и при липса на изрично законово изискване при извършване на инвентаризация на митнически склад, тип А, какъвто е процесния да се уведомява вложителя на стоката,, неправилно съдът е приел, че неуведомяване на "Летище Пловдив" ЕАД за извършената проверка е съществено нарушение на процедурата по издаване на акта и води до неравностойно участие в производството по издаване на акта на лицата, чиято отговорност е солидарна. В хода на съдебното обжалване "Летище Пловдив" ЕАД е имало възможност да ангажира доказателства във връзка с твърденията си, включително да оспори по надлежния ред изготвения и приет по делото сертификат № 374/25.07.2008 г. за инспекция от "Еврокарго ООД". Действително в отменителното решение № 2617/25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 10321/2009 г. по опис на ВАС е посочено, че е необходимо да се установи факта на наличие на валидно упълномощаване на декларатора по отношение на складодържателя към момента на извършване на проверката, но указанията са при новото разглеждане на делото да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими към спора. Задължителни указания по прилагане на закона не са дадени в решението, поради което като е приел, че липсата на упълномощаване на складодържателя и респективно неуведомяването на вложителя е съществено процесуално нарушение съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на "Летище Пловдив" ЕАД. В този смисъл е Решение № 9093/21.09.2006 г., постановено по адм. д. № 8368/05 г., по описа на ВАС, Iа отделение. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗМ, режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни и местни стоки, при посочените условия, а според чл. 115, ал. 1 ЗМ, стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, само след предварително разрешение на митническите органи, които определят и условията за извършването му. Такова разрешение в случая не е издавано, а на стоката не е давано друго митническо направление или режим. Стоките, които са били поставени под режим митническо складиране и за което при извършената проверка е установено, че не се намират в митническия склад, се явяват отклонени от митнически надзор. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ при отклоняване на стоките от митнически надзор възниква вносно митническо задължение, за което според чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗМ задължение носят лицата, отговорни да изпълнят задължения произтичащи от ползването на митническия режим или неспазване на едно от условията на предоставения митнически режим. Складодържателят не е изпълнил задълженията си по чл. 101 б. "а" от Регламент /ЕС/ 2913/92 г. /респ. чл. 107, т. 1 от ЗМ /, а вложителят по силата на 102 § 2 от същия Регламент / респ. чл. 108, ал. 2 от ЗМ /. С оглед на изложеното и при липса на други доводи на "Летище Пловдив" ЕАД относно установеното количество отклонена от режим стока и размера на определените задължения, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което "Летище Пловдив" ЕАД следва да заплати сумата от 200 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение