Решение № 3222 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2017 г.

Решение № 3222 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП С., против Решение № 2079 от 29.03.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 650 по описа за 2017 г., с което по жалба на "Д. Е. Р." ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F 244780/26.10.2016 г., издадена от Зам. директора на ТД на НАП - С. и частна жалба срещу определение № 3009 от 10.05.2017 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна и решаване на спора по същество, като се потвърди издадената Заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Относно определение № 3009 от 10.05.2017 г. се излагат доводи за неправилност, тъй като с жалбата е представено едно общо пълномощно от дата 16.01.2017 г., в което липсва посочване за кое административно дело се отнася или за коя конкретно заповед за ПАМ, при наличие на образувани 9 броя дела по 9 броя заповеди за ПАМ. Ответникът по касационна жалба - "Д. Е. Р." ЕООД, чрез пълномощника си адв. Ч., в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваните актове. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № F 244780/26.10.2016 г., на заместник - директора на ТД на НАП - С., с която на "Д. Е. Р." ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - ресторант, находящ се в гр. С., ул. "С." ..№... и е забранен достъпа до обекта за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. При постановяването й е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело и до материална незаконосъобразност. В хода на административното производство не са били взети предвид всички факти и обстоятелства, настъпили след датата на проверката, но преди издаване на процесната заповед. Съдът е направил извод, че е доказано, че на 22.08.2016 г. е направена покупка на услуга - консумация на обяд на обща стойност от 44,18 лева, заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от инсталираното в обекта ФУ "DATECS FP - 1000 KL" с индивидуален номер DT 635862 и номер на фискална памет 02635862, регистрирано на "Д. Е. Р." ЕООД. Към датата на издаване на заповедта на 26.10.2016 г. обаче не са били налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за налагане на ПАМ на "Д. Е. Р." ЕООД, тъй като с анекс от 20.09.2016 г. към договора за наем от 01.09.2016 г. договорът е прекратен и "Д. Е. Р." ЕООД не е ползвател на търговския обект. Към датата на издаване на заповедта на 26.10.2016 г. ползвател на обекта, в който е извършена продажбата на услугата без издаден фискален бон е друго юридическо лице - "Р. Д. М." ЕООД по силата на сключен договор за наем от 21.09.2016 г. Съдът е мотивирал извод, че търговският обект не може да бъде запечатан или със забранен достъп, защото новият ползвател на обекта не е извършил нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Решението е правилно като краен резултат. С оглед доказателствата по делото безспорно се установява, че при проверка на 22.08.2016 г. е установено извършване на административно нарушение - не е издаден фискален касов бон за издадена клиентска сметка от името на ресторант "Г. M." в ресторант на ул. "С." ..... в гр. С., за сумата от 44,18 лева, за което извършено нарушение следва издаване на ПАМ. Налице е неспазване на реда за издаване на документ за продажба. В случая обаче не е доказано, при условията на пълно доказване, от данъчните органи, че към датата и часа на издаване на процесната клиентска сметка, именно "Д. Е. Р." ЕООД единствено е упражнявало дейност в обекта. Издадената клиентска сметка е от името на ресторант "Г. М.", а видно от данните на ФУ и приложените фискални бонове към датата на проверката се касае за обект - ресторант "Интрига" стопанисван от "Д. Е. Р." ЕООД. Следва да се приеме, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН не могат да бъдат постигнати поради периода от два месеца, който е изминал между датата на извършената проверка (22.08.2016 г.) и издаването на заповед за налагане на ПАМ (26.10.2016 г.). Не на последно място при безспорно установения факт, че към момента на издаване на процесната Заповед е установен нов наемател, то търговският обект не би могъл да бъде запечатан или със забранен достъп, тъй като новият ползвател на обекта не е извършил нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Изпълнението на процесната ПАМ би довело до нарушаване правото на ползване на обекта от новия наемател, което е в противоречие с принципа на законност и съразмерност. Неоснователна е и частна жалба срещу определение № 3009 от 10.05.2017 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът е уважил направеното възражение за прекомерност и е намалил размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 на 500 лева, който е минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Довода на жалбоподателя за липса на изрично посочена ПАМ или дело по което е упълномощена адв. Ч. е неоснователен, тъй като не е оспорено представеното и прието по делото адвокатско пълномощно от 16.01.2017 г., а номера на делото не би могъл да бъде известен на страната към момента на подаване на жалбата. С оглед изложеното, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,