Решение № 1462 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5063/2007 г.

Решение № 1462 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5063/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 195 от 6.06.2007 г. по гр.д. № 957/2006 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила решение от 28.07.2006 г., постановено по гр.д. № 3542005 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Г. Р. Б. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - за признаване за установено по отношение на ответника В. С. К., че поземлен имот нива с площ от 1.5 дка, находяща се в землището на с. Я., обл. Софийска, м. "Г" /"С. П. "/ и поземлен имот ливада с площ 0.8 дка, находяща се в землището на с. Я., обл. Софийска, м. "С", към момента на внасянето им в ТКЗС са били собственост на ищеца. Въззивното решение е обжалвано от Г. Р. Б., чрез пълномощника му адв. Б. Т. са, че е неправилно и необосновано - касационно основание по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). По същество искането е да бъде отменено същото, претендират се разноски. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника К. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Г. Р. Б. е предявил срещу В. С. К. иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за два имота: част от нива - 1.5 дка, цялата с площ от 2.5 дка и ливада с площ 0.8 дка, находящи се в землището на с. Я. П. е писмен договор за продажба на недвижим имот от 1925 г., сключен между С баща му Р. Ил. Б. за процесните имоти. Установено е, че ищецът е наследник на Р. И. Б., починал на 2.03.1953 г. С решение № 2я/15.11.1999 г. на б. ПК С. по чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено право на собственост на подробно изброени земеделски земи, включително на имот № 179632 по плана за земеразделяне, съставляващ нива с площ 1.000 дка, осма категория, м. "Г". От показанията на разпитания пред районния съд свидетел Р е установено, че бащата на ищеца Р. Б. е имал имоти в м. "Г", землището на с. Я. нива и ливада, с площ от около 3.000 дка, които Г. е обработвал. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено, че процесният имот е възстановен на ответника К, че е част от нивата по договора от 1925 г. и е отхвърлил предявения иск като недоказан. От приложената пред въззивната инстанция преписка № 722/26.06.1998 г. на ОСЗГ С. е установено, че на наследниците на М. З., един от които е ответника К, е възстановено правото на собственост на имот № 179633 по плана за земеразделяне, съставляващ нива с площ 1.554 дка, осма категория, м. "Г", по отношение на който имот не е заявявана претенция и който не е бил предмет на производството по гр.д. № 34/1997 г. по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. От приложените удостоверение от 17.04.2006 г. изд. от А. по кадастъра и скица - копие от кадастрален и регулационен план на с. Я., одобрен със заповеди №№ 130 и 696 от 1925 г. е установено, че за имот пл. № 410 като собственик е записан "бр. Бачови". От заключението на вещото лице е установено, че част от недвижим имот № 410 по рег.план на с. Я. от 1929 г. съвпада с част от имот № 179632, м. "Г", землището на с. Я., с площ от 1000 кв. м. възстановен с решение № 2я/15.11.1999 г. на б. ПК С. под № 10. Част от имот № 410 съвпада със съседния имот № 179633, м. "Г", землище на с. Я., с площ от 1554 кв. м., възстановен с решение на б. ПК на наследниците на М. З. З. Въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск, изхождайки от противоречия във въззивната жалба - претенцията на въззивника за собственост и твърденията, че наследодателя му е владял процесните имоти от закупуването им през 1925 г. до включването им в ТКЗС. Решаващият съд е приел, и че от събраните доказателства не е установена за ищеца изтекла 20- годишна придобивна давност, че не е налице спор за материално право, защото наследниците на М. З. не са заявили за възстановяване имоти в м. "Г" и "С" и че липсва съответствие между процесните имоти и тези възстановени на ответника. Обжалваното решение е неправилно - постановено по нередовна искова молба, без да бъде напълно изяснено делото по същество и без да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Въззивният съд е постановил решението си по нередовна искова молба и по нередовна въззивна жалба. Исковата молба /и след уточненията/ отново е била нередовна, поради взаимно изключващи се твърдения и искания - не е установено ищецът Г като наследник на Р. Ил. Б. ли предявява иска, или претендира права на собствено основание. Съгласно т. 4 на ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, когато въззивният съд констатира, че е приета за разглеждане нередовна искова молба, той следва да остави същата без движение и да укаже на ищеца отстраняването им. Налице е непрецизно излагане на обстоятелствата и формулиране на претенцията и във въззивната жалба, както е правилно е констатирал в обжалваното решение и Софийски окръжен съд, която също е следвало да бъде оставена без движение до отстраняване на противоречията в същата. Въззивният съд правилно е определил предмета на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като установителен иск за собственост върху земеделска земя към минал момент - включването й в ТКЗС, но неправилно е приел, /при наличието на положително решение на б. ПК за възстановяване право на собственост на наследниците на М. З./, че не е налице правен спор, защото ответникът не е заявил претенция за имотите. За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, като не е обсъдил приложеното удостоверение от 17.04.2006 г., издадено от А. по кадастъра че липсват данни имот пл. № 410 да е идентичен с процесните земеделски земи. Вещото лице не е изяснило тази идентичност, тъй като не е имало поставена такава задача. За изясняване на този въпрос е следвало да служебно да се постави допълнителна задача - т. 10 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение