Решение № 5445 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2014 г.

Решение № 5445 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД срещу решение № 4853 от 14.07.2014 г. по адм. д. № 2193/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Заповед № 81 от 28.01.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която забранено да използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, изразяваща се в това, че в ценовата листа посочва невярна цена - еднократна такса от 3.00 лева за услугата "Временно спиране", с цел да се насърчат потребителите да ползват услугата, а в последствие се оказва, че цената от 3.00 лева се дължи за всеки месец, през който услугата е спряна. Заявяват се касационни основания за отмяна на решението по чл. 309, т. 1 и т. 3 АПК. Счита се, че съдът неправилно е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения, тъй като жалбоподателят е узнал за производството по издаване на заповедта при получаването й, като по този начин не е могъл да упражни правата си по АПК. Сочи се, че временното спиране не е услуга, а представлява последващо споразумение между страните по договора, при което те се договарят временно да бъде преустановено ползването на услугата. Неправилно съдът приел, че спирането се извършва със заявка, т.е. с едностранен акт на потребителя, касае се за двустранно споразумение. В случай, че потребителят не е бил съгласен с тези договорки е имал възможност да не подписва споразумението или да откаже плащане на задължението си, които аргументи не са били обсъдени. Съдът тълкувал ценовата листа на "Близу", но не разгледал довода, че тя е без значение, както и разграничението й по раздели, тъй като в случая е налице споразумение, вкл. относно дължимата такса. КЗП и съдът не са мотивирали с какво жалбоподателят е допринесъл за промяна в икономическото поведение на потребителя и в какво се изразяват претърпените вреди и извършени разходи. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че жалбоподателят предлага на потребителите възможността временно да спрат ползването на договорените услуги като за посочения период няма да се дължи абонаментната цена по договора, а ще се заплати такса "Временно спиране". В ценовата листа, актуална за м. август - м. септември 2013 г., в раздел "Еднократни такси" е посочена такса "Временно спиране" в размер на 3.00 лева. Потребител решил да се възползва от възможността за спиране на услугата и посетил магазин на жалбоподателя, където заявил период от 3 месеца, в които доставката на телевизия и интернет да бъде спряна. Изискана му била такса от 9.00 лева с обяснението, че определената такса в ценовата листа е месечна и софтуерът, който ползва дружеството, я начислява автоматично за всеки месец от периода на временното спиране. Въз основа на проверката и събраните в административното производство доказателства КЗП е приела, че при заявяване на временното спиране потребителят не е бил информиран относно обстоятелството, че таксата, посочена в ценовата листа, се начислява автоматично за всеки месец, в който доставянето на телевизия и интернет е спряно. Чрез включването в раздела "Еднократни такси" потребителят е заблуден, че таксата се събира еднократно. Съставен е констативен протокол № К-0153944 от 30.10.2013 г., връчен на представител на дружеството. Изложени са мотиви, че потребителят е разбрал, че таксата за временното спиране на доставката на телевизия и интернет не е еднократна, както е посочено в ценовата листа, а се дължи за всеки месец, когато услугата е спряна, едва след като е заявил, че желае да се ползва от тази възможност, поради което е налице е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Прието е, че наведените от жалбоподателя доводи не само не опровергават тези изводи, но дори ги подкрепят. Дори представената коригирана ценова листа, в която е посочено, че таксата от 3.00 лв. се дължи за всеки месец от периода на временното (3.00 лв/мес.), отново не е коректна, тъй като една периодична такса е включена в раздела "Еднократни такси", което също може да въведе потребителите в заблуждение. Решението е правилно. В касационната жалба не съдържат конкретни доводи относно твърдението за нищожност на съдебния акт и от проверката на съдебното решение е видно, че е постановен валиден съдебен акт. Доводите за неправилност на съдебното решение са идентични с изложените пред административния съд, когато е преценявана законосъобразността на административния акт, на които съдът е дал обоснован отговор. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с неуведомяването на дружеството за започване на производството пред административния орган. Не са били налице пречки за упражняване на правото на защита - на жалбоподателя е предоставена възможност да формира позицията си по сигнала на гражданина, която е обсъдена в производството по издаване на акта и в съдържанието му, а по инициатива на търговското дружество е инициирано първоинстанционно и касационно производство, жалбоподателя е могъл да представи доказателства и да изложи всички доводи в своя полза. Правилно е преценено от съда, че търговската практика е заблуждаваща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 ЗЗП, като са установени неверността на предоставената информация, цялостното й въздействие, което може да въведе в заблуждение средния потребител и мотивирането потребителят да вземе решение, което без това въздействие не би взел. Изводите са съобразени със законовото определение за "търговско решение" по смисъла на § 13, т. 31 ДРЗЗП - всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В легалното определение е посочено, че е без значение дали потребителят решава да предприеме действие или не, поради което са неоснователни доводите на жалбоподателя, че потребителят, след като узнал, че цената е за всеки месец, по своя воля решил да се възползва от спирането на услугите. Не е необходимо потребителят да се е отказал от заплащането на услугата, за да се приеме, че е налице заблуждаваща търговска практика. Възражението в касационната жалба, че временното спиране не е услуга е неоснователно, с оглед легалната дефиниция на "търговска практика" в § 13, т. 23 ДРЗЗП - всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая е налице търговско съобщение във връзка предоставяне спиране на услугите. Не може да се приеме за основателен и доводът, че след като от потребителя по собствена воля е заплатена стойността на спирането на услугата за всеки месец, а не еднократно и то при липса на уточнение в ценовата листа, не е налице заблуждаваща търговска практика. Търговското решение се състои в това, че е поискано спирането на предоставяните услуги. Потребителят вече е поискал спиране на услугата за три месеца, а другата възможност е да заплати месечната такса - по-висока от тази за спиране на услугата, видно от представения списък с цени. Направената съпоставка от логически аспект е достатъчна да обоснове мотивиране за вземане на търговско решение, което е възможно потребителят да не вземе без използването на тази търговска практика. Неоснователно се твърди, че е налице споразумение, тъй като при направена заявка за спиране на услугите, търговецът не би могъл да откаже спирането им. Не е било спорно, че в ценовата листа, актуална за м. август - м. септември 2013 г., в раздел "Еднократни такси" е посочена такса "Временно спиране" в размер на 3.00 лв. и както е посочил съдът, в допълнително представената коригирана ценова листа, също е посочено, че таксата от 3.00 лв. се дължи за всеки месец от периода на временното спиране (3.00 лв/мес.), но е включена в раздела "Еднократни такси", което също може да въведе потребителите в заблуждение. Търговската практика е заблуждаваща, тъй като съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Правилно е прието от съда, че включването на таксата за временно спиране на услугите в раздел "Еднократни такси" на ценовата тарифа, при положение, че таксата се събира за всеки месец за спирането на услугите може да доведе до заблуждение средния потребител, който при заявяване спиране на услугите счита, че ще заплати еднократна такса и това мотивира поведението му да заяви спирането на услугите. В този смисъл неоснователно се твърди, че не е мотивирано от комисията и съда, че посоченото търговско съобщение има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение