Решение № 4561 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15743/2008 г.

Решение № 4561 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15743/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно полицейско управление - Раковски при Областна дирекция на МВР - гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Гонгалов, против решение № 1127 от 7.11.2008 г., постановено по адм. дело № 1636/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че непосочването в административния акт на срока, за който е наложена принудителната административна мярка (ПАМ), не обосновава извод за незаконосъобразност на същия, тъй като този срок се съдържа в закона. По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесната заповед. Ответникът - Георги Маринов Василев, с. Йоаким Груево, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Застъпва становището, че решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Заповед № ЯЗ/Р-399 от 11.07.2008 г., издадена от началника на РПУ - Раковски при ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Георги Маринов Василев е наложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за правоуправление № 241522206". За да постанови този правен резултат първостепенният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен държавен орган, в надлежна форма и при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон. По делото е установено, че на 10.07.2008 г., около 2:40 часа, е получен сигнал от административната дежурна част (АДЧ) за станало пътнотранспортно произшествие (ПТП) на пътя между с. Стрелча и автомагистрала "Тракия". При извършена проверка от служителите на РПУ - Раковски (Иванов, Костадинов и Бахчеванов) е констатирано, че на местопроизшествието се намира излязъл от пътя лек автомобил, марка "Ландровер-Фриландер", ДК № РВ 4462 СС. Няма спор, че същият е бил управляван от Георги Марков Василев, който при отправената му покана е отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, поради което му е издаден талон от полицай Иванов за изпращане на медицинско изследване, предявен при отказ на водача да го получи, което обстоятелство е удостоверено с подписа на св. Костадинов. На водача е съставен АУАН № 120594/10.07.2008 г., с който деянията на Василев са квалифицирани като административни нарушения по чл. 100, т. 1, чл. 174, ал. 3, чл. 20, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така установените факти, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, началникът на РПУ - Раковски е издал Заповед № ЯЗ/Р-399 от 11.07.2008 г., с която на Василев е наложена принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството му за правоуправление. Позовавайки се на приложената Заповед № Iз-1393/9.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, съдът е преценил, че по отношение на началника на РПУ - издател на атакуваната заповед, е налице надлежно делегиране на правомощия за налагане на процесната ПАМ. Материалната законосъобразност на административния акт е обоснована със съставения АУАН № 120594/10.07.2008 г., погрешно цитиран в заповедта като рапорт, както и с данните, съдържащи се в представените докладни записки на актосъставителя Бахчеванов и на полицай Иванов, включително с показанията на разпитаните като свидетели Бахчеванов и Колев. Противно на твърденията в жалбата на Георги Василев, решаващият съд е приел, че доказателствата по делото мотивират извод за осъществяване на фактическото основание, обуславящо налагането на ПАМ, а именно - отказ на лицето да бъде проверено с техническо средство за употреба на алкохол и отказ да получи издадения му талон за медицинско изследване. Доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са преценени като недоказани. При извършената съгласно чл. 168 от АПК служебна проверка, съдът е заключил, че погрешното посочване в заповедта на рапорт с номер, съответстващ на фабричния номер на съставения АУАН, представлява явна фактическа грешка, която не опорочава волеизявлението на органа. Досежно отразяването в административния акт, че същият може да се обжалва единствено пред по-горестоящия орган в 7-дневен срок по реда на АПК, съдът е счел, че този недостатък във форма на акта не е от категорията на съществените, тъй като не рефлектира върху законосъобразността на атакуваната заповед и не е от естество да накърни правото на защита на адресата й. За да отмени заповедта на началника на РПУ - Раковски, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че в същата липсва изрично посочен срок, за който се отнема свидетелството за управление на МПС на Василев, което според него препятствало възможността за преценка на акта за съответствие с целта на закона, дефинирана в чл. 171 от ЗДвП. Този пропуск е квалифициран като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразност на обжалваната заповед и явяващо се основание за отмяната й, в какъвто смисъл е и постановеният от съда диспозитив. Решение е неправилно. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предвид подробно изложените от първоинстанционния съд фактически обстоятелства по казуса, съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция, още повече, че предмет на касационно оспорване са само направените въз основа на правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд досежно неотразяването на срока на действие на ПАМ в административния акт. Съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на чието основание е издадена обжалваната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. В случая жалбоподателят Василев не е ангажирал доказателства, сочещи на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, респективно - опровергаващи възприетите от административния орган правни квалификации. Началникът на РПУ от своя страна е доказал по несъмнен начин наличието на условията (отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване), с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Ето защо изводите на решаващия съд за издаване на акта от компетентен орган, за спазване на изискуемата форма и за осъществяване на материалноправните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна мярка, са обосновани и съответни на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложените в този аспект съображения в първоинстанционното решение се споделят изцяло от настоящия състав. Не намира опора в закона обаче заключението на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснато съществено процесуално нарушение под формата на непрецизиране на срока на действие на наложената принудителна мярка. От редакцията на разглежданата разпоредба е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения максимален 6 -месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. С други думи срокът на действие на временната ПАМ е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на административния орган. Налагането на временна ПАМ с непосочване на изричен срок, различен от установения в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, не препятства по никакъв начин проверката на съда за съответствие на акта с целта на закона. Всъщност органът не би могъл да посочи друг срок, освен императивно указания в закона, поради което заключението на съда в обратния смисъл е израз на неправилното прилагане на материалното право. Отделно от това, констатацията, че в заповедта липсва указание за срока на ПАМ, не кореспондира на доказателствата по делото, тъй като на гърба на бланката, обективираща волеизявлението на органа, е възпроизведен текста на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, включително хипотезата на б. "б" от същата разпоредба, като е отразено, че в този случай мярката се прилага до решаването на въпроса за отговорността на лицето. По мотивираните по-горе съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. При изложените фактически обстоятелства Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при наличие на материалноправните предпоставки за това и в съответствие с целта, преследвана от специалния закон. Видно от материалите по делото, при издаването й не са били допуснати нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила. Соченият от първоинстанционния жалбоподател порок на акта не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Административният акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли. Искания за присъждане на разноски пред настоящата инстанция не са предявени, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,